О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 03.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1780/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1910 от 06.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1621/2016 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 09.03.2016 г. по т. д. № 31/2016 г. на Окръжен съд – Монтана, с което на основание чл.19, ал.5 З. във вр. с чл.536, ал.1, т.1 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 34/2016 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона и за постановяването му в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на О. на ВКС и решение № 526 от 24.11.2008 г. по т. д. № 260/2008 г. на ВКС, І т. о. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на определението и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са постъпили отговори от М. Л. и М. Аих, които изразяват становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Производството по т. д. № 31/2016 г. е образувано пред Окръжен съд – Монтана по жалба на Л. А. П. в качеството му на управител на [фирма], с която по реда на чл.25 З. е обжалван отказ № 2106021135002-3/17.02.2016 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията за вписване на заявени промени по партидата на дружеството – заличаване на съдружниците М. Л. и М. Аих поради изключването им, промяна на адреса на управление и вписване на Л. П. като едноличен собственик на капитала.
С определение от 09.03.2016 г. сезираният с жалбата съд е спрял производството по делото на основание чл.19, ал.5 З. във вр. с чл.536, ал.1 ГПК, след като е констатирал, че пред Окръжен съд – Монтана са предявени искове по чл.74 ТЗ от М. Л. и М. Аих за отмяна на решението на общото събрание на [фирма] за изключването им като съдружници, във връзка с които е образувано т. д. № 34/2016 г. Съдът е приел, че изходът на спора по исковете с правно основание чл.74 ТЗ има преюдициално значение за произнасянето по жалбата по чл.25 З. с оглед за преценката законосъобразно ли са осъществени заявените за вписване обстоятелства.
С обжалваното в настоящото производство определение Софийски апелативен съд е потвърдил определението на Окръжен съд – Монтана за спиране на производството по т. д. № 31/2016 г., като е възприел изводите на първата инстанция за наличие на предпоставките по чл.536 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 З..
С разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Обжалваното с частната касационна жалба определение на въззивен съд е постановено по повод частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е спряно производството по жалба срещу отказ на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър обстоятелства, касаещи персоналния състав, адреса на управление и правноорганизационната форма на търговско дружество. Производството пред Агенция по вписванията има охранителен характер и постановените в него актове подлежат на обжалване пред съда само в изрично предвидените от закона случаи. Съгласно чл.25 З., на обжалване пред съда подлежат само отказите за вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър, като производството по обжалване приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно. Поради изключването от обхвата на касационния контрол на постановените в производството по чл.25 З. решения не подлежат на касационно обжалване и определенията на съда, постановени в хода на това производство – чл.274, ал.4 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС, Търговска колегия, която настоящият състав споделя – определение № 193/17.03.2014 г. по ч. т. д. № 534/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 489 от 15.07.2014 г. по ч. т. д. № 1718/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 858 от 21.11.2014 г. по ч. т. д. № 63/2015 г. на ВКС, І т. о., определение № 106 от 09.02.2015 г. по ч. т. д. № 90/2015 г. на ВКС, І т. о., и др. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за подаване на частна жалба не пораждат за жалбоподателя право на обжалване, тъй като такова право не е предвидено в закона.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1910 от 06.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1621/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :