4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 03.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2482/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. М., подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивното решение № 853 от 23.11.2015 г. по гр. д. N 6705/2013 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателката поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация Е. Х. Й. и Л. Й. П. считат, че касационната жалба е недопустима като подадена от лице без представителна власт, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване; В. И. М. и Столичната община не са подали писмени отговори.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С решение от 21.03.2012 г. по гр. д. № 6750/2001 г. на Софийския районен съд по реда на чл. 292 ГПК /отм./ е извършена делба на шест недвижими имоти, находящи се в [населено място], м. „Г. глава”, кв. 183а, като три от тях са разпределени в общ дял на В. И. М. и М. Т. М. в режим на съпружеска имуществена общност, два имота са разпределени в общ дял на Е. Х. Й. и Л. Й. П. също в режим на съпружеска имуществена общност и един имот – на Столичната община, присъдени са суми за уравнение на дяловете и следващите се държавни такса за производството.
С обжалваното решение, постановено по въззивна жалба на М. Т. М., това решение е отменено частично, включително и за част от присъдената държавна такса, и в дял на В. и М. Т. М. са разпределени същите имоти, като е посочено, че те попадат върху поземлен имот с идентификатор 68134.1936.995, определено е съотношението между правата на двамата съделители, които те притежават в режим на съпружеска имуществена общност и в лична собственост на В. М., присъдени са суми за уравнение на дяловете, които В. и М. Т. М. дължат в режим на съпружеска имуществена общност, съответно В. М. – в лично качество, както и дължимите от Столичната община суми за уравнение дела на Л. П., и без разглеждане е оставена жалбата за определяне на квота, представляваща изключителна собственост на Л. П., в разпределените на Л. П. и Е. Й. недвижими имоти.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че на първо място следва да разгледа възражението за недопустимост на касационната жалба, като подадена от лице без представителна власт. То е неоснователно. На л. 129 от първоинстанционното дело е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителката, за адвокат Б. П. И. от С. адвокатска колегия, с което М. Т. М. я упълномощава с права за процесуално представителство по гр. д. № 6750/2001 г. на Софийския районен съд, като я представлява и защитава пред всички съдилища в Република България. Представителната власт е валидно учредена и касационната жалба, като подадена от пълномощника на жалбоподателката, е допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила на първо място въпроса: следва ли решаващият съд при извършване на разпределение по чл. 292 ГПК /отм./ на делбените имоти и определяне размера на паричното уравнение на дяловете, да намали паричното уравнение със стойността на придаваемите се площи, за които не са уредени сметки по регулация. Поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Те не са налице по следните съображения:
Представените с изложението съдебни актове, постановени от състави на ВКС при действието на ГПК /отм./ и по реда на чл. 290 ГПК, биха съставлявали основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, ако поставеният въпрос беше разрешен с тях и въззивното решение им противоречеше. Прегледът им, обаче, сочи, че Върховният касационен съд не се е произнасял по поставения въпрос. Регулационното положение на имотите е засегнато единствено в решение № 114/09.04.2009 г. по гр. д. № 5981/2007 г. на ІІІ-то г. о., но не от гледна точка на паричното уравнение на дяловете на съделителите в случай на незаплатени придадени по регулация места. В този съдебен акт касационната инстанция е обсъдила довода дали делбата може да се извърши съобразно внесения от касатора проект за изменение на плана по отношение на делбените урегулирани поземлени имоти, но е прието, че делбата не може да бъде извършена съобразно незавършена процедура по изменение на подробен устройствен план; прието е също, че след като за първоначалния общ имот са били отредени два парцела, той е престанал да бъде самостоятелен обект на собственост, а такива са новообразуваните парцели. Решение № 1199/03.11.2008 г. по гр. д. № 3447/2007 г. на ІV-то г. о., засяга приложение на разпоредби от ЗУТ, но има за предмет на делба на магазини, а не на урегулирани поземлени имоти. Следователно, липсва сходство между разрешените и поставения от жалбоподателката въпроси и посочените основания за допускане на касационното обжалване не са налице.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което само е възпроизведено като текст, но не е обосновано така, както изисква т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос е: следва ли решаващият съд при извършване на разпределение по чл. 292 ГПК /отм./ да съобрази разпределението единствено и само с влязлото в сила съдебно решение по първата фаза на делбата, или следва да се съобрази и с настъпилите междувременно промени и съответно – настоящия актуален към момента градоустройствен статус на делбените имоти, в това число и с разпоредбите на ЗУТ и ЗКИР.
Решение № 776/12.11.2009 г. по гр. д. № 284/2008 г. на ВКС, І-во г. о., е израз на трайната последователна съдебна практика, че делбата се извършва съгласно положението на имота по действащия план. Представено е и решение № 173/16.03.2004 г. по гр. д. № 485/2003 г. на ВКС, І-во г. о., според което, ако след влизане в сила на решението за допускане на делбата настъпят правнозначими промени в имотите – предмет на делбата, тя се извършва съобразно тези промени. Макар делбените имоти са били магазини и навес, а предмет на делбата по настоящото дело да са други обекти – урегулирани поземлени имоти, даденото с този съдебен акт разрешение е приложимо към разглеждания случай. Предмет на решение № 73/04.02.2009 г. по гр. д. № 620/2008 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., са земеделски земи, от които във втората фаза на делбата са обособени нови имоти и съдът е извършил делбата, като е съобразил новите идентификационни номера на имотите; прието е, че новите номера по плана са необходимото и достатъчно съдържание на съдебния акт. Не се разкрива, обаче, противоречие между посочената съдебна практика /постановена по реда на ГПК – отм., и затова относима към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ и начина, по който е процедирал въззивният съд, защото още към момента на постановяване и влизане в сила на решението по първата фаза на делбеното производство е имало данни за налична кадастрална карта. В сега обжалваното въззивно решение, както и в първоинстанционното, е прието, че промяна в кадастралната карта за м. „Г. глава” има, но тя не касае регулационния статут на делбените имоти, макар към имот пл. № 995 да са придадени 283 кв. м. Ако жалбоподателката е считала, че промяната касае индивидуализацията на делбените имоти, следвало е да постави този въпрос в първата фаза на делбеното производство и предмет на доказване по делото да станат регулационните промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационния план, съответно – прекратяване на отчуждителното му действие, съобразно разрешенията, дадени в ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите. След като не е установено след влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК да са настъпили регулационни или други правнозначими промени относно делбените имоти, то и
основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Последното представено във връзка с втория въпрос решение № 199/01.04.2004 г. по гр. д. № 718/2003 г. на ВКС, І-во г. о., има за предмет друг вид имоти – магазини и жилище, и е неотносимо към разглеждания случай.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдебната практика приема, че решението в първата фаза на делбеното производство, макар да подготвя окончателното решение за прекратяване на съсобствеността, има самостоятелно значение и се ползва със сила на пресъдено нещо по въпросите налице ли е съсобственост, между кои страни, при какви права и за кои обекти. Това е рамката, в която съдът във втората фаза следва да извърши делбата, каквато е целта на делбеното производство. Поставяйки втория въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателката не е обосновала с какво произнасянето от касационната инстанция в конкретния случай би допринесло за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съобразно разясненията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Третият въпрос е: следва ли решаващият съд при извършване на разпределение по чл. 292 ГПК /отм./ да се съобрази с обстоятелството, че урегулираният поземлен имот, който е разпределил, е във владение на трети лица, или е длъжен единствено и само да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение по първата фаза на делбата; в зависимост от отговора на този въпрос – какви са последиците относно определяне размера на паричното уравнение на дяловете. Въпросът е поставен при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В разглеждания случай въпросът за субекта, който упражнява фактическа власт върху делбените имоти /или някои от тях/, не е част от предмета на производството по извършване на делбата. По такъв въпрос делбеният съд не се е произнасял, а и не е бил длъжен да се произнесе. Поради това не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационното обжалване не може да се допусне и по последния поставен въпрос.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по касация Л. П. и Е. Й. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 5 500 лева по договор за правна защита и съдействие № 0530849 от 30.05.2016 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 853 от 23.11.2015 г. по гр. д. N 6705/2013 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА М. Т. М. да заплати на Е. Х. Й. и Л. Й. П. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 5 500 /пет хиляди и петстотин лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: