О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 04.10.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 688 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. Д. Б., М. И. Ш., Ж. А. Т., Д. Г. Б., Р. Г. Б., К. Д. Б., Б. И. Б., Л. С. Х., Д. С. Б., И. А. А., С. И. Б., А. К. Б., М. К. В. и Д. К. Б. против решение от 11.04.2012 г. по в.гр.д.№ 4002/2011 г., постановено от Софийски апелативен съд, 8-ми гр. състав.
Ответникът по касационната жалба, [община], оспорва жалбата с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състава на САС е приел, че по отношение на част от ищците е налице формирана сила на пресъдено нещо по предмета на спора, доколкото е налице влязло в сила съдебно решение по предявен от тези ищци ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, против същия ответник, като по отношение на тях е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството. По отношение на неучаствувалите в това производство ищци, съдът е приел, че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността на основание чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ и тъй като те не се легитимират като собственици на спорния имот на това правно основание, то ревандикационния иск е неоснователен. От фактическа страна съдът е приел, че липсват доказателства правото на собственост върху спорния имот да е принадлежало на [фирма] към момента натвърдяното отнемане на имота от страна на държавата. Съгласно действуващия към 1948 г. чл.74 от ТЗ, внасянето на имот в търговско дружество, е следвало да се извърши само чрез вписването му в опис на дружеството, със съгласието на собственика, като за противопоставянето му на трети лица не е необходима нотариална форма, но е необходимо вписване при пазителя на ипотечните книги. Доказателства в тази насока не се представени, като са налице и косвени доказателства – доброволна делба от 1957 г., с която се запазват правата на част от съсобствениците към онзи момент по отношение на обезщетения за одържавени имоти, което съдът е тълкувал като индиция, че процесния имот не е бил внесен в капитала на събирателното дружество. Съдът е приел от правна страна, че за възстановяването на правото на собственост на основание чл., ал.1 и ал.2 от ЗВСВОНИ, съгласно разпоредбата на чл.3 от същия закон се извършва в полза на лицата, от които е отнет или одържавен съответния имот. Когато обаче това лице предяви против трети лица иск за собственост, като основава правата си на собственик на реституция по силата на закона, и възникне спор за притежанието на правото на собственост към момента на одържавяване на имота, ищецът, при условията на главно и пълно доказване следва да установи притежанието на правото на собственост върху спорния имот към миналия момент. Като е приел от правна страна това, съдът е приел, че липсват доказателства правото на собственост да е принадлежало към момента на твърдяното отнемане на [фирма], оттам и липсата на първата предпоставка за основателност на ревандикационния иск – ищецът да е доказал своето право на собственост върху спорния имот.
В частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че доколкото със сила на пресъдено нещо е отречено притежанието на имота към минал момент в патримониума на [фирма] и това обстоятелства, като правнорелевантно за изхода на спора и по настоящия спор е разрешено и непререшимо, предвид обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, то е приел производството за недопустимо.
Относимите правни въпроси, сочени от касаторите в изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване се свеждат именно до последното, посочено по-горе – следва ли в производството по иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от лица, които основават своята претенция на реституция по силата на закон, при спор за принадлежността на правото на собственост, да установят тази принадлежност в полза на лицата, от които е отнет или одържавен спорния имот. Сочат се и правни въпроси, във връзка с преценката на доказателствата в тази насока. Въпросите са поставени в насока на основното твърдение на ищците, че имотът е отнет от техния праводател, респ. по силата на закона се възстановява в лицето и в полза на наследниците /правоприемници/ на лицата, от които е отнет, без да е необходимо, дори при спор за собственост, че техния праводател е бил собственик.
Сочат се съдебни решения, с които се твърди, че съдилищата са приели противното на даденото от апелативния съд разрешение. Сочените решения са постановени по реда на ГПК /отм./, поради което и основанието, на което се прави искане за допускане до касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос от съдилищата. Тази хипотеза е приложима тогава, когато по правния въпрос липсва задължителна съдебна практика, а съществуващата практика по него на съдилищата е противоречива. В случая, с решение № 315/30.11.2011 г., постановено от състав на ВКС, ІІ гр.отд., по гр.д.№ 370/2011 г., по реда на чл.290 от ГПК е даден отговор на така формулирания от касаторите правен въпрос и той е, че съгласно чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ правото на възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от дадено лице, като за легитимацията на правото на възстановяване на собствеността е без значение наличието или липсата на документ за собственост, а е достатъчно да се установи, че одържавяването /отнемането/ е извършено от лицето, претендиращо възстановяване на собствеността, респ. негов наследодател или праводател. Когато обаче това лице предяви иск за собственост, основан на реституцията и възникне спор за притежание правото на собственост към момента на одържавяване /отнемане/ на имота, то в исковия процес следва да бъде доказано притежанието на собствеността към този момент, което може да стане както с констативен нотариален акт, издаден при условията на чл. 9 ЗВСОНИ, така и с установяването на други доказателствени факти, от които може да се направи безспорен извод за собствеността. Въззивният съд е основал своите изводи относно основателността на предявения иск съобразно тази задължителна съдебна практика, поради което дори и да са налице съдебни решения, с които е възприето друго разрешение на този правен въпрос, то съобразяването на съда в конкретния случай със задължителната съдебна практика, както и нейното наличие, води до липса на касационни основания за допустимост на касационното обжалване.
Сочените процесуалноправни въпроса са относно допуснати евентуално процесуални нарушения при разглеждането на спора от страна на въззивния съд, което не следва да се преценява в производството по чл.288 от ГПК, доколкото процесуалните нарушения не са сред основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване. Отговора на материалноправния въпрос, съобразен със задължителната практика на ВКС, е обосновал и отговора на процесуалния въпрос относно обективните предели на силата на пресъдено нещо за притежанието на правото на собственост в полза на праводателя на касаторите, поради което същия процесуалноправен въпрос, при липса на други предпоставки за допустимост на касационното обжалване, също е правно неотносим към производството по чл.288 от ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.04.2012 г. по в.гр.д.№ 4002/2011 г., постановено от Софийски апелативен съд, 8-ми гр. състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.