О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 04.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ……………………………..……..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2449 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 18530/16.Х.2019 г. на П. Л. Д. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 2986 на Софийския апелативен съд, ГК, от 16.ІХ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 3212/2019 г., с което е била оставена без уважение неговата частна жалба срещу първоинстанционното определение № 3213/10VІ.2019 г. на СГС, ТК, с-в VІ-21, по т. д. № 1021/2019 г.: за връщането на исковата му молба (с вх. № 73328/4.VІ.2019 г.) подадена срещу ответното по нея юридическо лице – „Институт на дипломираните експерт-счетоводители” /ИДЕС/-гр. София.
Оплакванията на частния касатор Д. са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, вкл. и като постановено при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му, инвокирайки доводи, че доколкото съществувала законова празнота, то следвало „да се приложи разпоредбата на общия закон”: понеже в специалния такъв, а именно законът за независимия финансов одит /ЗНФО/, нямало предвиден ред за обжалване на решенията на Общото събрание на Института. Като резултат делото следвало да бъде върнато на същия състав на първостепенния съд – за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната си касационна жалба, инкорпорирано в нейния текст под означението „Въпросът”, подателят й Д. обосновават приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакувания акт САС се е произнесъл по следния правен въпрос:
„Следва ли съдът да осъществява контрол за законосъобразност на решенията на Общото събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители /ИДЕС/и по какъв ред, съобразно общата клауза на обжалваемост по чл. 120, ал. 1 от Конституцията – като основен закон, както и разпоредбата на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – досежно правото на достъп до съд, пряко приложима по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на П. Л. Д. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
За да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд по чл. 130 ГПК, въззивната инстанция е споделила решаващия му правен извод, че специалният закон, а именно ЗНФО, не предвижда исков ред за защита срещу решенията на Общото събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители, изключвайки поради това приложимостта на реда по чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г.на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос /бил той материалноправен и/или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания негов акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че релевирания от частния касатор Д. единствен правен въпрос – във връзка с твърдението му за евентуално наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, има изцяло хипотетичен характер. В действителност този „въпрос” не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение. Следователно, предвид така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната единствена допълнителна предпоставка за това. В заключение, избраният от настоящия частен касатор исков ред за защита, вкл. и този по чл. 25, ал. 6 /във вр. ал. 4/ ЗЮЛНЦ, е различен от реда за обжалване на административните актове, установен в АПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2986 на Софийския апелативен съд, ГК, от 16.ІХ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 3212/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2