О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
Гр.София, 06.11. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.3810 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.256/20.06.19 по г.д.№.2019/19 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО, е оставена без разглеждане молбата на Т. И. Н. за отмяна на влязлото в сила определение №.921/28.02.14 по г.д.№.427/14 на РС Плевен в частта, с която В. Н. е осъден да плати на Ц. Н. 360лв. разноски на основание чл.78 ал.4 ГПК, и издаденото въз основа на него разпореждане от 20.02.15 за издаване на изпълнителен лист.
Постъпила е частна жалба от Т. И. Н., в която се твърди, че неправилно молбата е оставена без разглеждане.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Определението, чиято отмяна се иска, е постановено по дело, образувано по предявен от В. Н. срещу Ц. Н. като установителен иск с посочено правно основание чл.124 ал.4 ГПК – производството по който е прекратено поради неотстраняване на нередовност и недопустимост /доколкото не е ясно в какво се състои искането, какъв е характера на търсената правна защита, а оттам-и интереса от такава/. Т. Н. не е била страна по същото.
Съгласно разпоредбата на чл.304 ГПК отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо от това, че то не е било страна по делото /чл.216 ал.2 ГПК/, като молбата трябва да се подаде в тримесечен срок, който тече от узнаването на решението /чл.305 ал.1 т.5 ГПК/. Предвид изричното препращане към нормата на чл.216 ал.2 ГПК, разглежданата отмяна се свързва с необходимото другарство, като обхваща двете му проявни форми /задължително и факултативно/. Тя брани третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са те. Поради това, в качеството им на такива участници, тези трети лица разполагат с право на иск относно него и е трябвало да бъдат конституирани като главна страна. С оглед на изложеното се налага извода, че легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение – така че биха били необходими другари, ако биха били конституирани като главна страна по делото. На още по-голямо основание легитимирани да искат отмяна са и лицата, които би следвало да са задължителни другари.
В разглежданата хипотеза молбата за отмяна е подадена от лице, което е съпруг на лице, осъдено по реда на чл.78 ал.4 ГПК да плаща разноски при прекратяване на производство. В случая, обаче, длъжник по вземане за разноски по чл.78 ал.4 ГПК по влязло в сила определение е само осъденото лице – не и неговият съпруг. Поради това и последният не съставлява трето лице по смисъла на чл.304 ГПК, изяснен по-горе, респективно не разполага с легитимация да иска отмяна на соченото правно основание. Същото важи и по отношение на искането за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист-доколкото се касае за съдебен акт, който се издава в рамките на изпълнителното производство – в което институтът на другарството е неприложим.
Жалбоподателката не би могла да търси отмяна на атакувания акт и на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Сочената разпоредба дава възможност за отмяна на влязъл в сила съдебен акт само от страна в производството, по което е постановен. В случая безспорно молителката не е имало подобно качество – тя не е била страна по делото, по което са постановени определението за разноски и за издаване на изпълнителен лист. Поради това и соченият ред за защита е неприложим по отношение на нея.
Предвид изложеното, молбата за отмяна правилно и законосъобразно е оставена без разглеждане като недопустима – и атакуваното определение в този смисъл следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №.256/20.06.19 по г.д.№.2019/19 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: