O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 08.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3074 /2018 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4708/ 27.07.2018 г. на М. Л. Ж., приподписана от служебно назначения адв. М. К., срещу определение № 441 от 20.07.2018 г. на Варненския
апелативен съд по ч.гр.д. № 366/ 2018 г. за потвърждаване на определение № 1725 от 04.07.2018 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. 1313/2018 г., с което е прекратено заради липса на правен интерес производството по предявения от жалбоподателя установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК.
С жалбата се иска отмяна на въззивното определение като неправилно. Поддържа се, че е налице правен интерес от предявения иск предвид обективната невъзможност да бъде установено извършеното престъпление по редовния наказателнопроцесуален ред чрез постановяване на присъда заради бездействие на П.. В отделно представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване страната се позовава на чл. 274 ,ал. 3, т. 1 вр чл. 280, ал.1 , т. 3 ГПК като по същество се излагат твърдения за наличие на константна съдебна практика, без конкретно да се сочи такава, съгласно която посочените в чл. 124, ал. 5 ГПК хипотези са в отношение на алтернативност една към друга.
Жалбата е подадена в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу преграждащ въззивен съдебен акт, постановен в производство по неоценяем иск, така е допустима.
По въпроса за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, IV-то г.о., съобразява и намира следното:
М. Л. Ж. е депозирал пред Варненския окръжен съд искова молба, с която е поискал да бъде установено престъпно обстоятелство, изразяващо се в съзнателни действия на ответницата Н. В. И.- К., с които същата е затаила истина при разпита и като свидетел по гр.д. № 1443/2016 г. и гр.д. № 1656/2016 г. по описа на същия съд, и съставляващи престъпление по чл. 290 НК. В изпълнение на указания на Варненския окръжен съд, дадени с разпореждане от 08. 06.2018 г. по гр.д. № 1313/2018 г. да се посочи на коя от хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК се позовава ищецът и да уточни правния си интерес, е поддържана невъзможност за наказателно преследване поради отказ на П. да се самосезира, въпреки участието и като контролираща страна в двете граждански производства и въпреки отправяните от ищеца сигнали. Доказателства за отказа на П. не са ангажирани. Поддържано е още, че престъпното обстоятелство е от значение за гражданското правоотношение по репарация на вреди, причинени на ищеца от ответницата по реда на чл. 49 ЗЗД.
Варненският окръжен съд е прекратил производството с мотива, че липсва правен интерес от предявения иск предвид възможността престъпното обстоятелство да бъде разкрито по специалния наказателно- правен ред поради неизтичане на абсолютната давност за съответния вид престъпление.
Апелативният съд, с обжалваното сега определение, е потвърдил първоинстанционното , позовавайки се и на практика на ВКС, с мотива, че искът по чл. 124, ал. 5 ГПК е сурогат на недопустимия наказателен процес, като визираните в текста на ал. 5 алтернативни хипотези обхващат изчерпателно случаите на невъзможност за наказателно преследване и се явяват положителни процесуални предпоставки за допустимост на този иск. Приел е още, че въпреки, че ищецът се позовава на откази на П., същият не е ангажирал никакви доказателства за това, както и че за съответното престъпление, чието установяване по граждански ред е поискано, не е изтекла нито давността по чл. 80 НК, нито абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК.
Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като макар в изложението касаторът да се позовава на чл 280, ал.1, т 3 ГПК, при това бланкетно и същевременно на противоречие на приетото от апелативния състав с константната съдебна практика, не е изведен и формулиран въпрос, за който касаторът счита, че е обусловил волята на въззивния съд отразена в диспозитива на обжалвания съдебен акт. Формулирането на обуславящ изхода на делото въпрос от касатора съгласно т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС ( актуално и при новата редакция на чл. 280, ал. 1 ГПК – ДВ бр. 86/2017 г.) играе ролята на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, която в кумулативна даденост с поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.1- т. 3 ГПК е годна да обоснове допускане на касационно обжалване. Респективно непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание обжалваният съдебен акт да не бъде допуснат до касационна проверка и това е така защото с оглед принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6 ГПК, ВКС не може да извежда и формулира обуславящия въпрос сам, така да подменя или замества волята на страната за вида и обема на исканата от нея защита.
Дори обаче да допуснем, че е възможно да се изведе като обуславящ въпроса за това кога по см. на чл. 124, ал. 5 ГПК е налице невъзможност да бъде възбудено наказателно производство и дали се визира единствено невъзможност дължаща се на някое от посочените изрично от законодателя основания по чл. 24, ал. 1, т.2- т.5 НК, то този въпрос не е решен в обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС. В практиката на ВКС ( напр.: решение № 244 от 23.03.2017 г. на ВКС, III- то г.о. по гр.д. № 1318/2016 г., решение № 233 от 17.10.2017 г. на ВКС, IV- то г.о. по гр.д № 4321/2016 г., определение № 32 от 19.01.2016 г. на ВКС IV- то г.о. по ч.гр.д. № 73/2016 г. ) се приема, че в чл 124, ал. 5 ГПК изчерпателно са посочени хипотезите, в които искът за установяване на престъпно обстоятелство е допустим и те се свеждат до прекратяване на наказателното производство на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т.2- т.5 НК, спиране на същото на някое от основанията по чл. 25 , ал .1, т. 2 или чл. 26 НК , както и в хипотезата когато извършителят на деянието е останал неразкрит. Недопустим е иск извън посочените от законодателя в чл. 124, ал. 5 ГПК, какъвто е настоящият случай, където касаторът се позовава на невъзможност да се образува наказателно производство като навежда довод за отказ на П. да се самосезира, но обективно е налице възможност престъпното обстоятелство да бъде установено по наказателно процесуален ред предвид неизтеклата давност, вкл абсолютната, за съответния вид престъпление. Докато такава възможност обективно съществува с оглед разпоредбите на наказателния и наказателнопроцесуалния закон, недопустимо е гражданският съд да изземва конституционно признатите функции на П. и да решава вместо нея дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление и законен повод за наказателно преследване. Отделно от това практиката на ВКС приема също, че когато ищецът се позовава на някоя от хипотезите, препятстващи образуването и развитието на наказателното производство, същият следва да представи доказателства за това, което в случая ищецът не е сторил и което е констатирано и от въззивния съд.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 441 от 20.07.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 366/ 2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: