ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 467
[населено място], 09.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: И. П.
М. Р.
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 4900 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4532/28.03.2016 г. на [фирма] против определение № 806/07.03.2016 г., постановено гр.д. № 908/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е отменено определение от 27.05.2015 г. по гр.д. № 2993/2013 г. на СГС, ГО, I-4 състав в частта, с която съдът в производството по чл. 247 ГПК е допуснал поправка на явна фактическа грешка в определение от 04.11.2014 г. по гр.д. № 2993/2013 г. на СГС, ГО, I-4 състав и е постановил диспозитив за отхвърляне на молбата на [фирма] с правно основание чл. 248 ГПК за допълнение на определение от 21.05.2014 г., постановено по делото в частта му за съдебните разноски и осъждане на [фирма] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на [фирма] сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство над сумата от 20 000 лв. до сумата от 25 000 лв., като определението е потвърдено в останалата обжалвана част.
Частният жалбоподател моли атакуваното определение да бъде отменено, тъй като обжалваното пред Софийския апелативен съд определение от 27.05.2015 г. е преждевременно постановено – в изпълнение на определение № 636/04.03.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 615/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8 с-в, което не е влязло в законна сила, защото срещу него е подадена частна жалба от [фирма], която не е администриарана от постановилия го съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване с оглед евентуалната недопустимост на определението на Софийския апелативен съд, с което съдът се е произнесъл по жалба срещу определение, което е преждевременно постановено.
Ответните страни по жалбата – [фирма] и [фирма], не са подали в законоустановения срок отговор на последната.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Производството по гр.д. № 2993/2013 г. по описа на Софийски градски съд, I-4 състав е образувано по искова молба вх. 25354/04.03.2013 г. на [фирма] против [фирма] и [фирма]. С протоколно определение от 21.05.2014 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска и ответникът е поискал присъждане на сторените от него разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. С постановяването на определение от 30.05.2014 г. първоинстанционният съд е присъдил разноски за ответника [фирма] в размер на 5 000 лв. Това определение е отменено с определение № 2565/21.10.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 3701/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11 съсътав, поради липса на изложени мотиви и делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне по направените искания съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
С определение от 04.11.2014 г., постановено в производството по чл. 248 ГПК съдът е допълнил определението за прекратяване на делото в частта му за съдебните разноски, ищецът [фирма] е осъден да заплати на ответника сторените от него разноски за адвокатски хонорар в производството по обезпечение на иска в размер от 5 000 лв. и държавни такси, заплатени в исковото и обезпечителното производство или за сумата в общ размер от 5 025 лв.
Това определение е обжалвано от двете страни в производството и с определение № 636/04.03.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 615/2015 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав е приел, че ищецът [фирма] дължи освен направените в частното производство по обжалване на допуснатото обезпечение на иска разноски в размер на 5 015 лв. (5 000 лв. адвокатско възнаграждение и 15 лв. – държавна такса по ЧЖ), така също и такса за два броя удостоверения от 10 лв., както и разноски в размер на 5 000 лв. – заплатеното в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.05.2014 г. – разноски в исковото производство. Съдът е приел, че диспозитива на обжалваното пред него определение от 04.11.2014 г. е непрецизен, поради което делото следва е върнато първоинстанционния съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка с постановяването на отхвърлителен диспозитив за сумата 25 000 лв. В изпълнение на указанията на Софийски апелативен съд е постановено протоколно определение /наименовано „решение”/ от 27.05.2015 г. по гр.д. № 2993/2013 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 04.11.2014 г., като е постановен диспозитив, с който е оставена без уважение молбата на ответника [фирма] за присъждане на направени по делото разноски в останалата им част – в размер на сумата 25 000 лв. С определение № 2013/22.07.2015 г., постановено по гр.д. № 2911/2015 г. по описа Софийски апелативен съд,. ГК, II състав е частично отменено определението на СГС от 27.05.2015 г. и [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата от 600 лв. – адвокатски хонорар за първоинстанционното производство, а в останалата част, с която е оставена без уважение молбата присъждане на разноски над сумата 600 лв. до сумата 25 000 лв., определението е потвърдено. Така постановеното определение на въззивната инстанция е обезсилено с определение № 38/18.02.2016 г. по гр.д. № 5929/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, II ГО и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, тъй като съдът е излязъл извън предмета на жалбата, като не се произнесъл в съответствие с характера на акта, с жалбата срещу който е сезиран и не е извършил проверка по въпроса дали са налице или отсъстват основанията за допускането на поправка на очевида фактическа грешка. Образувано е гр.д. № 908/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановено определение № 806/07.03.2016 г., предмет на обжалване в настоящото съдебно производство. С последното съдът се е произнесъл по частната жалба на [фирма] против определение от 27.05.2015 г. по гр.д. № 2993/2013 г. на СГС, ГО, I-4 състав, като е отменил определението в частта с която съдът в производсвтото по чл. 247 ГПК е допуснал поправката на очевидна фактическа грешка и е допълнил диспозитива на постановения съдебен акт, като е отхвърлил молбата на ответника за присъждане на сторените в исковото производство по делото разноски за сумата над 20 000 лв. до 25 000 лв., тъй като този въпрос е разрешен с определение № 636/04.03.2015 г. по ч.гр.д. № 615/2015 г., с което Софийския апелативен съд е приел, че на ответника следва да бъдат присъдени и сторените от него разноски в исковто производство до размер на сумата от 5 010 лв., от които 5 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед , на което при връщането на делото за поправка на очевидна фактическа грешка, Софийски градски съд е следвало да постанови отхвърлителен диспозитив единствено за сумата в размер от 20 000 лв.
Съгласно разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваният въззивен акт да е нищожен или недопустим, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Върховния касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, за да се провери неговата допустимост. Атакуваният съдебен акт е допустим. Съдът не се е произнесъл по правилността на определение, което е преждевременно постановено, тъй като въпросът за поредността на разглеждане на жалбите против актовете, постановени в производството по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка и това по разглеждане на частната касационна жалба против определение № 636/04.03.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 615/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8 с-в, е разрешен с влязло в законна сила определение на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 5929/2015 г, ВКС, II ГО, съгласно което делото следва да се докладава на съдията докадчик по ч.гр.д. № 615/2015 г. за администриране на подадената от [фирма] частна жалба срещу определение № 636/04.03.2015 г., едва след приключване на производството по обжалване на определението от 27.05.2015 г. за поправка на констатирана от въззивния съд чвна фактическа грешка в определение от 04.11.2014 г. по гр.д. № 2993/2013 г. по описа на СГС.
Не са налице основанията за допускане на определнеието до касационен контрол и с оглед проверката на неговата правилност, тъй като за да бъде допуснато касационното обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК, въззивният съд трябва да се e произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните изводи на съда. В тежест на касатора е да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Частният жалбоподател не е формулирал конкретен правен въпрос, нито е налице аргументация във връзка с някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно приетото разрешение по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като при липсата на формулиран от касатора правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице предпоставките за селектиране на подадената касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 806/07.03.2016 г., постановено гр.д. № 908/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.