О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 27.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1516 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
„К„ с. К. чрез процесуалните си представители адвокатите М. К. и К. Ц. е обжалвало решението на Сливенския окръжен съд от 27.02.2009г по гр.д. № 394/2008г, с което като е отменено решението на Новозагорския районен съд от 15.02.2008г по гр.д. № 413/2007г в отхвърлената част на исковете за сумата 8 500 лева,е постановено ново решение. С него Окръжният съд осъдил „КОРТЕКС- Е. да заплати на С. Д. И., на К. Д. Р. и на Д. И. Д. по 1 591.32 лева и на Д. Г. Г., Д. Г. П., М. С. В. и на Д. С. Д. по 795.51 лева,представляващи равностойността на неполученото зърно за 2004г, 2005г и 2006г,като е уважил и исковете за забава-по 181.28 лева за първите трима ищци и по 90.64 лева за останалите ищци,както и исковете за направените по делото разноски. Исковете в останалата им част-за по 1 700 лева и за по 850 лева,е отхвърлил.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на съществените за спора материално правни въпроси които се отнасят до това „Възможно ли е да се претендира и присъжда обезщетение по договор за аренда за период от преди датата на договора, в хипотезата на чл.75 ал.2 ЗЗД може ли уведомяване с нотариално заверена покана за налични права на кредитора,да се претендират вземания за периода преди установяването на правата,Също и дали в хипотезата на чл.75 ал.2 ЗЗД следва при уведомяването на длъжника за вещните права на кредитора в текста на нотариалната покана да бъдат приложени доказателства за твърдените обстоятелства,или може в същите да са налице единствено парични претенции,основани на твърдения,а не на факти. И накрая- в хипотезата на чл.75 ал.2 ЗЗД може ли да се приеме,че давани от длъжника обяснения по прокурорска преписка,представляват уведомяване на длъжника по смисъла на ЗЗД.
Касационният жалбоподател твърди,че и процесуално правните въпроси-може ли въззивният съд самостоятелно и без доказателствена опора /квотно изчисление въз основа на заявената претенция/ да осъществява вместо ищците разпределение на претенцията помежду им и
Може ли въззивният съд като отменя едно съдебно решение,с което е отхвърлена претенция по точния петитум на исковата молба,по същество да уважава претенция,която е по непредявен петитум-съвсем различна от тази по исковата молба,
Били разрешени в противоречие на практиката на ВКС и на съдилищата в страната и за това било налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК ,а освен това,тъй като нямало и твърда практика по някои от поставените въпроси,решението на ВКС според касатора,би имало значение за точното приложение на закона и за развитие на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост,прие следното:
Искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд,не е основателно и за това следва да се остави без уважение.
При една безспорно установена фактическа обстановка- ответникът „К” ЕООД-с. Кортен,по настоящето дело касационен жалбоподател- имал сключени договори за аренда с част от наследниците на Д. С. Б. на които първоначално Общинската служба по земеделие и гори гр. Н. възстановила собствеността върху земеделските земи-на наследниците на Т. Д. С. ,починал през 1976г и на С. Д. С. ,починал през 1990 година. Общият брой на наследниците на Д. С. Б. бил 7,като ищцитге са част от всички наследници-С. Д. И.-дъщеря, , К. Д. Р.,-дъщеря М. С. В., Д. С. Д., Д. Г. П. и Д. Г. Петрова-дъщери на дъщерята З. Д.
Както изрично е било посочено в молбата на адвокат М приложена на л.33 представляваното от него дружество е сключило договори за отдаване под наем земеделските земи на лицата,чиято собственост върху тях е била възстановена с решение на ПК гр. Н. от 06.12.1994г. В този смисъл са били и приложените договори,нотариално вписани и решение № * от 06.12.1994г на Общинската поземлена комисия гр. Н. и от 03.05.1993г. В този смисъл е бил и нот. Акт № 74/95г ,и нот.акт № 40/97г, легитимиращ третите лица-помагачи като собственици на всички земеделски земи. Общо към момента на внасянето им в ТКЗС общият наследодател притежавал 381 дка.
След това по пътя на разглеждане исковете,предявени на правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ по гр.д. № 507/95г на Новозагорския районен съд било установено че възстановените на името на синът на общия наследодател Т. С. ,земеделски земи били 160 дка,а на името на втория син С. Д. Славов-154 дка.. По същество спорът е бил разрешен от Сливенския окръжен съд с неговото решение от 27.12.2002г по гр.д. № 508/2002г,оставено в сила с решение № 64 от 13.02.2004г по гр.д. № 457/2003г на ВКС,Търговска колегия. С тези решения правата на собственост са били уточнени и е било прието,че всички наследници на отдадените под наем земеделски земи,имат права на собственост респ. и права на получаване наем за ползването на земите им.
За тази промяна ответникът-наемател е бил уведомен. И това е било видно от самите обяснения на управителя на „К” Е. ,дадени по прок.преписка № 1* от 03.08.2007г към която са били приложени и решенията за променя титулярите на собственост върху земеделските земи,обработвани от ответника.
Въззивният съд правилно се позовал на саморъчно написаните обяснения,които имат характер на частен свидетелстващ документ и когато той е срещу своя издател, решаващият съд може да го вземе предвид,съобразявайки го и с другите доказателства по делото. А такива е имало и това са били нотариално заверените покани за изплащане обезщетение от 2 005г приложени към делото.
При това положение, след като наемателя е бил уведомен и е знаел,че освен лицата с които официално бил сключил договор за аренда,е имало и други собственици,той е бил длъжен да изпълнява поетото задължение за наем на всички собственици, които са били в този случай, негови кредитори.
След като това не е било направено, законосъобразно е приетото,че не са били приложими разпоредбите на чл.75 ал.2 ЗЗД и че длъжникът не е можел да се освободи от отговорност.
В този смисъл е постоянната практика на ВС и на ВКС,с която решаващия съд се е съобразил -Р № 177 от 26.02.1982г по гр.д. № 13/82 ВС, 3 Г. О.-„ При неправилно заплащане на наемната цена на лице,което не е легитимирано да я получи,наемателят се освобождава от отговорност спрямо истинския кредитор ако добросъвестно и въз основа на недвусмислени обстоятелства е считал,че лицето на което плаща,е овластено да получава наемната цена. В този случай действителния кредитор има право на иск спрямо лицето,което е получило изпълнението на задължението за плащане”
Или- в Р № 487 от 17.06.2004г по т..д. № 1792/2003- „За да е налице хипотезата на чл.75 ал.2 ЗЗД пр.1 ЗЗД,купувачът следва добросъвестно да е престирал на лице по отношение на което да има недвусмислени обстоятелства,сочещи овластяването му..”
При разрешаването на материално правните и процесуално правните въпроси Сливенският окръжен съд не се е отклонил от практиката на ВС и на ВКС. Дали съдът може да присъжда суми по неправилно изплатена наемна цена по договори за аренда от преди сключването им, не е въпрос,имащ съществено значение по делото. По принцип основанието на предявените искове се е свеждало до неточното изпълнение на кредиторите и в случая по делото е било безспорно,че е имало изпълнение именно по договори за наем на земеделските земи ,но че това изпълнение не е било точно по отношение на кредиторите. Съществените въпроси по делото са били въпросите за добросъвестността на длъжника и за това,че след като е знаел,че има и други кредитори, не е заплащал дължимата рента-остойностена- и на тях,за да се приложи разпоредбата на чл.75 ал.2 ЗЗД. Вярно е че по делото са били приложени само договорите от 2006г,но след като е било безспорно,че същите земеделски земи са били обработвани и от тях е била получавана реколта според която са изплащани и наеми и за 2004 и за 2005 година,съдът е уважил претенциите и за тези години.
Останалите въпроси,посочени в изложението не са опора за уважаването или отхвърлянето на предявените искове.
Решаващият съд правилно е уважил претенциите на ищците съобразно правата им на собственост върху отдадените под наем земеделски земи. Вярно е че исковете са били предявени общо,но щом са били в по-голям размер,не съществува законова пречка да се уважат в по-малък. Освен това,само ищците биха могли да обжалват решението в тази част. След като няма жалба от тях,осъденият ответник не може да брани чужди права.
На въпросите за уведомяването с нотариалната покана следва ли да се претендират вземания за периоди преди установяване на правата на кредитора и при вещни права,претендирани от изпращащия покана дали към нея следва да се прилагат и нотариални актове или може да се изпраща само за парични претенции следва да се отговори следното:
И нотариалната покана е покана за изпълнение,както по смисъла на чл.84 ал.2 ЗЗД,така е и покана за изпълнение към лицето, претендиращо права на кредитор. Сама по себе си,тя не доказва неговото качество,но го уведомява,че има,както в случая,и друг кредитор ,който би могъл да е носител на вземането и при добросъвестно отношение,а от приложените екземпляри е видно,че в тях се споменава,че дори са представяни пред ответника и писмените доказателства, ответникът е можел да изпълни точно задълженията си. Други писмени доказателства не е било нужно да се изпращят.
В заключение, Върховният касационен съд приема,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК /съществува както съдебна практика по поставените въпроси,така и въззивният съд е приложил точно закона и решението на ВКС не би имало значение за развитие на правото/. За това и на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 27.02.2009г по гр.д. № 394/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: