ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№467
София, 27.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 356/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. П. против въззивното решение на Софийски градски съд № 377 от 10.11.2008 год. по гр. д. № 933/2008 год., с което като отменил решение от 26.11.2007 год. по гр. д. № 18771/2006 год. на Софийския районен съд в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са били уважени, въззивният съд отхвърлил предявените от Р. П. П. против „М” А. гр. С. искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Р. П. П. извършено със заповед № 29 от 14.07.2006 год. на представители на „М” А. на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на Р. П. П. на заеманата преди уволнението длъжност „дизайнер” с място на работа „Секретариат, графичен дизайн и коректори” на вестник „Д” при „М” А. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и оставил в сила решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4700 лв. за периода 17.07.2006 год. до 17.01.2007 год. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателя поддържа, че при постановяване на решението си въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 314 КТ, като е обсъдил само липсата на възможност ищеца да изпълнява друга подходяща работа и не е обсъдил втората алтернатива за трудоустрояване на работника на същата работа при облекчени условия на труд по предписание на здравните органи – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съществен материланоправен въпрос от значение за точното прилагане на закона. Поддържа се още, че решението е постановено в противоречие с представена съдебна практика на Върховния касационен съд – решение по гр. д. № 624/91 год. на ВС, трето г. о., като основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът „М” А. гр. С. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на мотивирани основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по същество поддържа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, респ. потвърдено е първоинстанционно решение за отхвърляне на иска т. 3, първите два неоценяеми, а третия оценяем, но обусловен от първите два намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От данните по делото и изложението за допускане на касационно обжалване следва да се изведе като съществен материалноправен въпроса, следва да работодателят да промени условията на труд за дадена длъжност (по производствена характеристика), за да осигури подходящи (облекчени) условия на труд за работника, съобразно предписанията на здравните органи, с оглед трудоустрояването му на същата работа, когато не разполага със свободен щат за трудоустрояване на работника на друга длъжност. Въпросът се явява съществен, като относим към задълженията на работодателя за трудоустрояване на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ.
Основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ – съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото няма. Цитираната хипотеза има предвид кумулативното наличие на две предпоставки. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. Такива твърдения в изложението няма, а по поставеният въпрос има трайна съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Не е налице и предпоставката „развитие на правота”, която възниква при необходимост от тълкуване на закона, поради непълнота или неяснота на правната норма, или за да се изостави едно и възприеме друго тълкуване на закона. Нормата на чл. 314 КТ не е нова, не е неясна и не се нуждае от тълкуване.
В изложението е посочено като основание за допускане на касационно обжалване и приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ – съществения материалноправен въпрос разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика. Представено е решение по гр. д. № 624/1991 год. на ВС, трето г. о., относно приложението на чл. 321 КТ (отм.), според което специалната закрила по цитираната разпоредба се прилага и спрямо работници с призната от здравните органи намалена трудоспособност по социален повод, при призната от здравните органи намалена трудоспособност на работника, без предписание за трудоустрояване на друга работа или на същата работа при облекчени условия. Посочената съдебна практика, касае отменена правна норма и не е неотносима към поставения съществен материалноправен въпрос.
Настоящият съдебен състав намира, че поставения съществени материалноправен въпрос не разрешен в противоречие с трайната съдебна практика. Трудовото правоотношение с жалбоподателя е било прекратено на основание чл. 325, т. 9 КТ и съдът е установил наличието на фактическия състав на посоченото прекратително основание – намалена работоспособност на ищеца от трудова злополука установена по предвидения за това ред и липсата на подходящо работно място за трудоустрояване на ищеца. При липсата на подходящ свободен щат за трудоустрояване на работника се поставя въпроса, бил ли е длъжен работодателят да промени изискванията за заеманата от ищеца длъжност (производствена характеристика), с оглед създаването на облекчени условия за трудоустрояването на ищеца на същата работа при подходящи условия по предписанията на здравните органи – чл. 314 КТ. Съдът е разрешил този въпрос, без да е влязъл в противоречие със съдебната практика. След като с решение от 10.07.2006 год., ТЕЛК е констатирал неподходящо здравословно състояние на ищеца за изпълняваната длъжност „дизайнер” в печатна медия – вестник „Д” (противопоказани условия на труд „психично натоварване, работа с екран не повече от 30 минути на работна смяна и натоварване на опорно двигателния апарат”), работодателят не е бил длъжен да премахне изискването за работа с компютър, дейност присъща за заеманата длъжност и не може да е отговорен, че не е предприел такава промяна. Правилото, че работникът трябва да отговоря на изискванията за съответната работа, може да претърпи промяна, само доколкото това е възможно за заемата длъжност, без да се променя трудовата функция, като промяната обикновено касае пригаждане на условията за работа към състоянието на работника. Когато това не е възможно, както е в настоящия случай и няма подходящ свободен щат за трудоустрояване на друга длъжност (ТЕЛК не е предписала длъжност за трудоустрояване), работникът се освобождава по реда предприет от работодателя.
Изложеното сочи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 377 от 10.11.2008 год. по гр. д. № 933/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ