О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 23.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 368 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. П. срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 05.11.2008г. по гр.д. №322/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси по допустимостта на делбата и приложението на чл.38,ал.3 ЗС в противоречие с практиката на ВКС,съдържаща се в решение №504 от 24.11.1996г. по гр.д. №376/96г. на І ГО на ВКС. Поддържа също така с оглед представеното решение на ВКС,І ГО,че е налице противоречива практика на ВКС по поставените в изложението съществени материалноправени и процесуалноправни въпроси за допустимостта на съдебното поделяне на дворно място,в което са построени сгради,индивидуална собственост на отделните съсобственици на дворното място и определянето му като обща част по смисъла на чл.38 ЗС.
Ответниците по касационна жалба К. И. Г. и Г. Т. Г. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 05.11.2008г. по гр.д. №322/2008г. Пернишкият окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Д. К. П. против К. И. Г. и Г. Т. Г. иск за делба на УПИ, находящ се в с. Ж.,община Радомир,целият с площ от 1191кв.м., съставляващ №VІ-127 в кв.10 по регулационния план на селото.
Прието е,че делбата на съсобствения урегулиран поземлен имот е недопустима,тъй като в него съсобствениците имат отделни сгради-индивидуална собственост на всеки от тях и е налице т.нар. хоризонтална етажна собственост,което прави урегулирания поземлен имот обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Прието е с оглед даденото в ППВС №2/1982г.,т.1, буква”г” тълкуване,че делбата е недопустима като недопустимостта произтича от това,че дворното място няма самостоятелно предназначение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,съдържаща се в решение №504/24.09.1996г. по гр.д. №376/96г. на І ГО на ВС, по въпроса за допустимостта на съдебното поделяне на урегулиран поземлен имот,в който са построени сгради,индивидуална собственост на отделните съсобственици на имота,когато съществува възможност за реално поделяне чрез обособяване на самостоятелни урегулирани имоти за всеки съсобственик. Разгледаната в решение №504/24.09.1996г. по гр.д. №376/96г. от І ГО на ВС хипотеза обаче е съвършенно различна от разгледаната по настоящето дело. В решение №504/24.09.1996г. по гр.д. №376/96г. на ВС,І ГО е прието,че след като от един съсобствен парцел ****урегулиран поземлен имот/,върху който съсобствениците притежават в самостоятелна собственост отделни сгради,се образуват два нови парцела /урегулирани поземлени имоти/,делбата им е допустима,щом личните сгради попадат в различни парцели /урегулирани поземлени имоти/. Налице е следователно хипотеза,при която по реда на съответния закон за устройство на територията преди приключване на първата фаза на делбеното производство от общия съсобствен урегулиран имот по административен ред са образувани два самостоятелни урегулирани имота. В настоящия случай обаче подобна процедура за обособяване на два самостоятелни урегулирани поземлени имота по реда на ЗУТ не е проведена и съобразявайки се изцяло с дадените в ППВС №2/1982г. указания въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките за допускане на делбата,вкл. и по съображения,че предназначението на дворното място като обща част по смисъла на чл.38 ЗС да обслужва и двете самостоятелни сгради,не е променено по предвидения в закона ред. В съответствие с практиката на ВКС е прието,че едва след промяната на предназначението на дворното място посредством реалното обособяване по административен ред на два самостоятелни урегулирани поземлени имота,всеки едни от които обслужва само една от сградите,делбата би била допустима.
Не е налице противоречие в твърдения в изложението смисъл по поставените в изложението процесуалноправни и материалноправни въпроси,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на постановеното от Пернишкия окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.11.2008г. по гр.д. №332/2008г. по описа на Пернишкия окръжен съд по подадената от Д. К. П. касационна жалба вх. № 6627/02.12.2008г.
Председател:
Членове: