О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 29.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 424 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Г. чрез процесуалния му представител адв. С срещу решение от 26.11.2008г. по гр. д. № 1307/2008г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение, с което е отменено решение от 06.03.2006г. по гр. д. № 3361/2007г. на Софийски районен съд, 26 състав и В. Н. Г. от гр. С. е осъден да плати на З. „Б” АД, гр. С. сумата 2 672,70 лв. на основание чл. 402 /отм./ ТЗ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.02.2007г. до окончателното й изплащане, и сумата 769 лв. – разноски по делото пред двете инстанции.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излага доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Касаторът прави оплакване, че съдът не е съобразил, че по делото не са събрани доказателства за установяване механизма на ПТП, относно противоправността на ответника при управлението на МПС, няма издадено наказателно постановление или влязла в сила присъда.
Ответникът З. „Б” АД, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК.
За да направи извод, че предявеният иск с правно основание чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ е основателен за предявения размер 2 672,70 лв., въззивният съд е приел, че на 24.12.2004г. лек автомобил „О” с рег. № С* управляван от В. Н. Г., е причинил ПТП и вреди на лек автомобил „Ф” с рег. № С* управляван от собственика М. В. М. Решаващият съдебен състав е установил, че лек автомобил „Ф” е застрахован по застраховка „Каско” в З. „Б” АД за срок от 18.11.2004г. до 10.09.2005г., ремонтът е извършен в автосервиз „Ю” ЕООД и застрахователят е заплатил на „Ю” ЕООД сума в размер 6 058,33 лв., в която е включено и обезщетението за увредения автомобил в размер 2 672,70 лв.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Предвид изложеното в касационната жалба, изложението и въззивното решение правните въпроси, от които зависи изходът на спора, могат да бъдат формулирани по следния начин: каква е доказателствената сила на констативния протокол и акта за установяване на административно нарушение; необходимо ли е да има издадено наказателно постановление или влязла в сила присъда, за да бъде уважен искът по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ.
По отношение на тези въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Посочените от касатора съдебни решения от 30.10.2005г. по гр. д. № 4479/2004г. на Софийски градски съд, ІV-Б отделение, от 22.10.2004г. по гр. д. № 3763/2004г. на Софийски районен съд и от 18.04.2006г. по гр. д. № 1* на Софийски градски съд, ІV-Д отделение не установяват противоречива съдебна практика.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По приложението на чл. 402, ал. 1, чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ и посочените правни въпроси има формирана трайна съдебна практика, която не се налага да бъде ревизирана.
Многократно ВКС се е произнасял, че констативният протокол, издаден от органите на КАТ, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако пътно – транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, но се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства. Доколкото протоколът на КАТ не съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на ответника. Ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните. В конкретния случай протоколът за ПТП е подписан от касатора, поради което се ползва с материална доказателствена сила, и доказателствената тежест за установяване, че механизмът на ПТП е бил различен от удостоверения в протокола, се носи от ответника по иска – касатор в настоящото съдебно производство.
Наличието на наказателно постановление или влязла в сила присъда не са задължителни предпоставки за уважаване на иска по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ. За да възникне регресно застрахователно право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско”, е необходимо установяване на деликтна отговорност на третото лице по отношение на увредения застрахован вследствие на настъпило застрахователно събитие и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. Деликтната отговорност може да бъде установена с всички допустими доказателствени средства, включително с подписания от участниците в настъпилото ПТП протокол на КАТ, като не е необходимо да има издадено наказателно постановление или влязла в сила присъда.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.11.2008г. по гр. д. № 1307/2008г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.