О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 468
София,01.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 263/2012 година
Производство по чл.288 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация „Калето” /в ликвдация/ , [населено място] срещу решение № 466 от 14.10.2011 г. по в.гр.д.№ 410/2011 г. на Добричкия окръжен съд. С последното въззивният съд обезсилил решение № 57 от 05.11.2010 г. по гр.д.№ 2448/2009 г. на Добричкия районен съд, с което на основание чл.124, ал.5 ГПК е признато за установено по отношение на А. Г. Г., [фирма] и [фирма] наличието на престъпна обстоятелство от значение за гражданско правоотношение, осъществено от ответника А. Г. Г. и изразяващо се в неполагане на достатъчни грижи в качеството му на длъжностно лице по смисъла на НК – председател на ищцовата кооперация за работата му, възложена му с протокол № 17 от 29.12.1999 г. на Управителния й съвет, от което е последвала значителна вреда за кооперацията в размер на 168 000 лв., с което е осъществен състава на чл.219, ал.1 НК, като престъплението е осъществено посредством задължаване на Кооперацията чрез подписване от този ответник на запис на заповед от 28.02.2000 г. в полза на [фирма] за сумата 168 000 лв., без да е надлежно упълномощен за това от управителния орган на кооперацията, който поемателят цедирал на третия ответник [фирма].
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска да бъде касирано на основание чл.281, т.3 ГПК. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за достъп на въззивното решение до касация се поддържа, че в обжалваното решение се съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос за правния интерес от иска по чл.124, ал.5 ГПК като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, разрешен според касатора в противоречие с ТР № 20 по гр.д.№ 9/1968 г., ОСГК на ВС и с , Определение № 89 от 24.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 723/2009 г., ІІІ г.о. – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, в противоречие с Решение № 220 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 2/2008 г., ІV г.о., постановени по новия процесуален ред и съставляващи задължителна практика според постановките на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. По същия въпрос се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От ответниците по касация становище е изразено от [фирма], който оспорва допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
В съобразителната част на обжалваното решение е посочено, че първата от визираните в чл.124, ал.5 ГПК предпоставки е налице – образуваното срещу А. Г. Г. наказателно производство за осъществен от него състав по чл.219, ал.1 НК е прекратено поради изтичане на абсолютната давност.
По отношение на втората предпоставка за допустимост на иска, а именно това престъпно обстоятелство да е от значение за гражданско правоотношение въззивният съд приел, че правният интерес на ищеца не е установен, доколкото в исковата молба и в хода на процеса същият е обоснован от ищцовата кооперация с издадения срещу нея изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК (отм.), въз основа на който образуваното изпълнително производство е приключило с възлагане на изнесено на публична продан имущество на кооперацията. Изложени са съждения, че определенията по чл.242 ГПК (отм.) не пораждат сила на пресъдено нещо, което ги изключва от обхвата на актовете, които могат да бъдат отменени по реда на чл.303 ГПК.
Второто гражданско правоотношение, чието изпълнение според ищеца записът на заповед обезпечавал, е възникнало по силата на сключен между кооперацията и ответника [фирма] договор от 29.12.1999 г. за продажба на 1 400 000 кг. пшеница, цената на която било договорено да се заплати чрез доставка от страна на купувача на 90 т. тор и 40 т. дизелово гориво. Спор във връзка с изпълнението бил предмет на т.д.№ 1003/2001 г. на СГС, пред който ЗК „Калето” предявила срещу [фирма] частичен иск за сумата 10 000 лв., представляваща част от дължимите като авансов превод 161 000 лв. от договорената цена на доставените 313 340 кг. пшеница и на 400 лв. обезщетение по чл.86 ЗЗД. Същият бил отхвърлен като неоснователен по съображения, че ответникът частично е погасил задължението си чрез плащане в брой, а остатъкът – чрез доставка на дизелово гориво за 6 517.59 лв. и на 89 500 кг. тор на стойност 22 822.50 лв.
Въз основа на това е направен извод, че дори и така възникналите отношения да са основание за издаване на записа на заповед, то установяването на престъпното обстоятелство, извършено от бившия председател на ищцовата кооперация не може да служи като основание за отмяна на влязлото в сила решение по каузалното правоотношение, което съществува паралелно с менителничното, но което правоотношение обаче не е било предмет на иска. Изложено е, че за допустимостта на иска, съдът проверява доколко установяването на престъпно деяние има правно значение за гражданския спор и въз основа на така установените факти съдът заключил, че за ищцовата кооперация липсва правен интерес от воденето на иска по чл.124, ал.5 ГПК, поради което обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството като образувано по недопустим иск.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид следните съображения:
Поставеният от касатора въпрос за наличието на правен интерес от предявяването на иск по чл.124, ал.5 ГПК като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост има обуславящо значение, тъй като решаващият извод на въззивния съд е основан на извода за липсата на такъв, а не за наличието на изобщо на правен интерес от предявяването на установителния иск.
Независимо, че така формулираният въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на него не са налице сочените от касатора допълнителни предпоставки за достъп на въззиното решение до касация.
Цитираното в подкрепа на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК ТР № 20 от 1.III.1968 г. по гр. д. № 8/68 г., ОСГК е неотносимо към поставения в изложението му въпрос за правния интерес от установителния иск по чл.97, ал.4 ГПК (отм.), аналогичен на чл.124, ал.5 от сега действащия ГПК, в което като е коментирана легитимацията на страните по него, е прието, че искът следва да бъде насочен срещу лицата, на които престъпното деяние може да бъде противопоставено. Спор в случая с пасивната легитимация не е имало и този въпрос е неотносим към изхода на делото.
По същество касаторът е изразил несъгласие с изводите на съда досежно приетата неотносимост на деянието по чл.219, ал.1 НК ( предмет на иска) спрямо гражданските правоотношения, развили се между него и [фирма]. Тъй като те са разнообразни, правният интерес се преценява във всеки случай с оглед конкретните факти по делото, поради което нито може да е налице противоречие, нито основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изведения въпрос за наличието на правен интерес като предпоставка за предявяването на иск по чл.24, ал.7 ГПК /чл.97, ал.4 ГПК – отм./ е налице твърдо установена практика.
В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че предявеният иск би бил допустим, ако установяването на престъпното обстоятелство би могло да послужи като основание за отмяна на влязло в сила осъдително решение, което е основано на процесния запис на заповед. Доколкото определенията по чл.242 ГПК (отм.) за издаване на изпълнителен лист въз основа на ценната книга не се ползват със сила на пресъдено нещо и не попадат в обхвата на съдебните актове, подлежащи на отмяна по реда на чл.303 ГПК, а спорът между касатора и [фирма] произтича от неизпълнение на договор за доставка, към който менителничният документ няма отношение, то следва, че престъпнато обстоятелство, чието установяване се иска е факт без правно значение към извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове.
За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че в случая правният интерес от установяването не би могъл да се обоснове с търсене на обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане, което предполага предявяване на иск по чл. 45 ЗЗД, тъй като въпросът, предмет на установителния иск, може и следва да бъде разгледан в производството по осъдителния иск, тъй като има преюдициално значение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 310 от 29.02.2012 г. по гр. д. № 3610/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: