О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 11.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.07. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 183/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.2, във вр. с чл.396, ал.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокати К. Ч. и Г. П., с вх.№ 826/26.01.2012 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 24.01.2012 г. , срещу Определение от 05.12.2011 г. по ч.гр.д.№4175/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което на основание чл.396, ал.1 ГПК, след отмяна на първоинстанционното определение с правно основание чл.390 ГПК, постановено по реда на чл.129 ал.3 ГПК, на основание чл.391, ал.1,т.2 ГПК е допуснато исканото обезпечение на бъдещите искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, които ще бъдат предявени от [фирма] срещу настоящия жалбоподател [фирма], [населено място] и Николаой П. Й. също от [населено място] чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответниците съответно в [фирма], [фирма] , и У. Б.” АД до размера на исковата сума 142 866.22 лв.след представяне на доказателства за внесена парична гаранция в размер на 14 300 лв.
Частният жалбоподател [фирма] [населено място] твърди, че обжалваното определение е недопустимо, поради липса на правен интерес, евентуално неправилно, тъй като не са налице предпоставките на чл.391, ал.1 ГПК за допускане на исканото обезпечение. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като формулира правни въпроси свързани с доказателствената стойност на издадения запис на заповед, представляващ документ по смисъла на чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, при преценката на съда за вероятната основателност на иска с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК с оглед допускане на исканото обезпечение по чл.390, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва допустимостта на частната жалба, основанията за достъп до касация, както и нейната основателност.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/чл.274, ал.3 във вр. с чл.396, ал.2, изр.трето ГПК/, поради което е процесуално допустима. Определението на съда по обезпечение на иска подлежи на обжалване в едноседмичен срок, който за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка. По делото не са представени доказателства за получаването от настоящия частен жалбоподател на такова съобщение, нито доказателства за по-ранното узнаване от него на обжалваното определение от твърдяната от [фирма] дата-17.01.2012 г. Спрямо нея с подаването на настоящата частна касационна жалба по пощата с пощенско клеймо от 24.01.2012 г. преклузивният едноседмичен срок по чл.274, ал.1 ГПК е спазен.
Частната касационна жалба ще следва да се допусне до касационен контрол с оглед твърдяната недопустимост на обжалваното определение на Софийския апелативен съд. Съгласно т.1 на ТР1-2010-ОСГКТК-Върховният касационен съд е длъжен служебно да се произнесе по валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт и извън формулираните от касатора правни въпроси.
Обжалваното определение на Софийския апелативен съд е недопустимо, като постановено при липса на правен интерес за допускане на исканото обезпечение с правно основание чл.390 ГПК. В мотивите към определението си Софийският апелативен съд е обсъдил и извършената служебна проверка, установяваща, че останалите молби на [фирма] за обезпечение на бъдещите искове по чл.422 ГПК имат за предмет различни вземания от процесното за сумата 142 866.22 лв., за обезпечаване на което е допуснато исканото обезпечение. Въззивният съд, обаче, не е бил в състояние да знае, че по предявения вече от [фирма] иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на същото вземане от 142 866.22 лв., възникнало на същото основание- издаден от ответника [фирма] на 20.12.2007 г. запис на заповед, авалиран от ответника Н. Й., с определение от 23.11.2011 г.по т.д.№ 257/2011 г. на Софийския окръжен съд, ТО, VІ ти състав е допуснато обезпечение на иска, чрез налагане запор върху вземанията на ответниците в същите банки до размера на същата сума. Разликата между двете определения се състои само в определената от Софийския окръжен съд по-голяма гаранция в размер на 45 000 лв. Разликата в определената гаранция не се отразява на недопустимостта на повторно наложеното с обжалваното определение обезпечение с правно основание чл.390 ГПК.
По признание на ответника определението на Софийския окръжен съд с правно основание чл. 389 ГПК не е обжалвано/ обжалвано е само в частта за определената гаранция- вж.стр.6 от отговора на частната касационна жалба/, поради което повторно допуснатото обезпечение на бъдещ иск с предмет същото вземане, със същия размер, чрез същите обезпечителни мерки е недопустимо, поради липса на правен интерес. С допуснатото с определение от 23.11.2011 г.по т.д.№ 257/2011 г. на Софийския окръжен съд, ТО, VІ ти състав обезпечение на иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, предявен от „П. България Е.”, ответниците по него се лишават от фактическа и правна възможност да осуетят осъществяването на евентуално потвърденото право на ищеца. Повторно наложеното обезпечение , при това по реда на чл.390 ГПК на бъдещ иск за същото вземане, който иск вече е бил предявен, е без правен интерес.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА Определение от 05.12.2011 г. по ч.гр.д.№4175/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по молбата на [фирма] с правно основание чл.390 ГПК за обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, който ще бъде предявен срещу [фирма] и срещу Н. П. Й. за установяване на вземането на [фирма] за сумата 142 866.26 лв., за което на основание чл.417, т.9 ГПК е издадена Заповед №1050 за незабавно изпълнение на парично задължение от 03.11.2011 г. по ч.гр.д.№1121/2011 г. на Самоковския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: