2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 12.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 53 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 1847/26.07.2017г. по в.т.д. № 2587/2017г. на Апелативен съд -София, с което е потвърдено решение № 121/30.12.2016г. по т.д. № 51/2016г. на Софийски окръжен съд, ТО, І състав, с което дружеството е прекратено на основание чл.155, ал.1, т.1 ТЗ.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, като съдът, извеждайки своите изводи за наличието на предпоставките по чл.155, ал.1, т.1 ТЗ, е дал превес на личностния интерес – влошената връзка между двамата съдружници, над този на дружеството. Претендира направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, Т. К. К., не представя писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, решаващият състав е приел, че влошените отношения между съдружниците са „важни причини” по смисъла на чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ за прекратяване на търговското дружество, тъй като са довели фактически до нефункциониране на органите на управление на дружеството /последното редовно проведено ОС е през 2015г., а последният обявен ГФО в ТР е за 2014г./, до невъзможност дружеството да осъществява стопанска дейност, заради която е създадено като търговски субект, индиция за което е и разпродажбата през 2015г. на ДМА, до трайно реализиране на финансови загуби и тенденция на влошаване на показателите за ликвидност /дружеството в периода 2015 – 2016 г. е в състояние на неплатежоспособност/. Позовал се е на задължителната за съдилищата практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 662/20.06.2006 г. по т.д. № 86/2006 г. на ІІ ТО на ВКС и решение № 159/15.12.2009 г. по т.д. № 389/2009 г. на І ТО на ВКС.
В приложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, като значими за изхода на спора и обусловили правните изводи на съда: „1/ Обтегнатите взаимоотношения на съдружниците биха ли могли да съставляват основание за прекратяване на търговско дружество?; 2/ Обстоятелството, че едно дружество е имало периоди, през които е отчитало печалби, а след това финансовите отчети са визирали загуби относим ли е дотолкова, доколкото би се проследило развитието на търговеца?; 3/ Дали печалбата е достатъчна да се прецени иска по чл.155 ТЗ?; 4/ При конкретната преценка, налице ли са важни причини по чл.155 ТЗ за прекратяване на дружеството, интересите на дружеството ли имат превес, или тези на отделните съдружници?” Касаторът се позовава на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.), като цитира следната съдебна практика: решение от 21.03.2006г. по т.д. № 724/2005г. на І т.о. на ВКС и решение № 239/21.02.1996г. по гр.д. № 86/1995 г. на V г.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Въззивната инстанция е направила извод за наличие на „важни причини” по смисъла на чл.155, ал.1, т.3 ТЗ въз основа на съвкупна преценка на обстоятелствата по делото, поради което въпросите от № 1 до № 3 вкл. не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като във всеки един от тях се поставя въпрос само относно едно конкретно обстоятелство без да се отчита връзката му с другите обстоятелства от значение за изхода на спора. Последният въпрос също не покрива общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, доколкото във обжалваното решение не се дава превес на интересите на съдружниците пред тези на дружеството. Решаващите изводи на съда за уважаване на иска не са в противоречие със задължителната за съдилищата съдебна практика на ВКС по приложението на чл.155, ал.1, т.3 ТЗ при преценка на критериите за „важни причини”, при наличието, на които дружеството може да бъде прекратено. В цитираната и от самата въззивна инстанция задължителна практика по чл. 290 ГПК е прието, че законодателят не дефинира понятието „важни причини” и съдът е този който във всеки конкретен случай трябва да прецени дали са налице важни причини, които да обосноват прекратяването на дружеството с ограничена отговорност. Причините могат да бъдат от обективен и субективен характер. За съда обаче основен ориентир е интересът на дружеството като цяло, а не интересите на отделните съдружници. При преценка дали са налице важни причини за прекратяване на дружеството, решаващият състав е изходил именно от интереса на дружеството: дали то може да изпълнява целите, за които е създадено, да е създадена непреодолима пречка, от действията на съдружниците за неосъществяване на предмета на дейност. В случая въззивният съд в правните си изводи, дали е налице важна причина за прекратяване на дружеството, си е послужил именно с критериите, посочени в цитираната практика на ВКС – влошаването на отношенията между съдружниците е създало сериозни затруднения за функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г.на ОСГТК на ВКС, наличието на практика по чл. 290 ГПК, квалифицирата като практика на ВКС по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.), изключва приложението на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.). Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице когато приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда е непълна или се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, какъвто не е настоящият случай.
В заключение, ВКС приема, че не са налице релевираните от касатора основания за допускане касационно обжалване на решението на Апелативен съд – София, поради което същото не може да бъде допуснато до касация.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1847/26.07.2017г. по в.т.д. № 2587/2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.