5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 15.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №77/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. С. В. против решение №176 от 13.07.2018г. по т.д.267/2018г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация- „Хета Асет резолюшън България” ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Р. Р. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв.Е. Т. – Ж. е поддържал основание по чл.280, ал.2, предл.2-ро ГПК – недопустимост на въззивното решение. Страната е сочила, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и е уважил вземане на непредявено основание. Този извод, е направен с оглед това, че основанието на иска било вземане по абстрактна сделка – запис на заповед, ответникът въвел каузално правоотношение, докато ищецът не заявил такова и не уточнил основанието на иска си, като не навел никакви твърдения по договора за лизинг, а продължил да претендира вземането си по записа на заповед. Страната е заявила, че решението било и очевидно неправилно. Довод, подкрепен с общи оплаквания за неправилност на акта.Освен това, касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл „неправилно” и по материалноправни и процесуалноправни въпроси. Като първи такъв въпрос е формулирал – 1/„ Налице ли е недобросъвестност у ищеца – поемател по запис на заповед и злоупотреба с права, ако при доказано каузално правоотношение … укрива от съда и от авалиста документи и факти…” Сочено е противоречие с решение № 67/ 16г. на ВКС, І т.о. Поставен е въпросът – 2/„ Когато издателя на запис на заповед, авалиста и лицето, което е подписало каузалната сделка са едно и също лице, макар и в различни качества … това основание ли е за прилагане на чл. 465от ТЗ и признаване на възможност това лице да противопостави на поемателя личните възражения на издателя”…3/ „ Пречка ли е осъщественото по съдебен ред , право на хонората и авалиста – в това число и предприетото реализиране на приносителя принудително изпълнение, на правата му по договора за лизинг…” Страната лаконично е отговорила на въпросите. 4/ Когато ответникът е доказал безспорно наличието на каузално правоотношение …. следва ли ищецът да бъде санкциониран за заемане на напълно пасивна позиция..”, 5 / „ Следва ли ищецът в случая , … да докаже съществуване на вземането си по договора…” 6/ „ Недоказването на ищеца на каузалното правоотношение, след като е безспорно установена връзката със записа на заповед… след установяване, че същия гарантира вземане на друг правен субект има ли за последица погасяване на менителничния ефект…”7/ „Наличие на Споразумение между издателя и лизингодателя… препятства ли поетите със записа на заповед менителнични права и задължения на авалиста…” , 8/ „ Пречка ли е осъществяването по съдебен ред на право срещу хонората и авалиста… за реализиране и на други обезпечения за същия дълг.” и 9/” Погасено ли е вземането на авалиста спрямо недобросъвестния поемател по ЗЗ…” Посочено е, че тези въпроси са поставени в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото в ГПК нямало правна норма, а ТРОСГТК № 4/14г. не им давало разрешение. Други доводи не са развити.
Касаторът е поддържал недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне от първостепенния съд по непредявен иск. Това свое разбиране страната е извела от твърдението, че основанието на иска било вземане по абстрактна сделка – запис на заповед, ответникът въвел каузално правоотношение, докато ищецът не e заявил такова и не e уточнил основанието на иска си, като не e навел никакви твърдения по договора за лизинг, а продължил да претендира вземането си по записа на заповед. Освен това, съдът се произнесъл в полза на ищеца по отношение дължими по договора за лизинг суми от лизингополучателя, въпреки, че доводи от ищеца в тази насока не били правени. Доводите са правно необосновани. Заповедното производство е единно, като неговият предметен обхват е изчерпан с подаденото заявление, което следва да съдържа и основанието, на което се претендира вземането. Доколкото във втората му- съдебна фаза, по предявения иск не е допустимо отклонение от така заявеното и петитумът, с който се иска признаване за установено между страните съществуване на вземане, обективирано от заповедта за изпълнение, съдържа всички необходими реквизити, в случая, ясно и точно е очертана претенцията и не само не обосновава извод за произнасяне над поисканото, но е и законосъобразен отговор на исковата молба. Искът по чл.422 ГПК, с предмет установяване на дължимо по запис на заповед вземане, би могъл да третира и каузално правоотношение, което менителничният ефект обезпечава, независимо от кого е въведено твърдението за наличие на такова. Въвеждането му от ответника по иска е допустимо и процедирането на съда, тежестта на доказване и правните последици от това процесуално действие е изяснено със задължителна, включително и за страната, практика – т.17 на ТР ОСГТК №4/13г. Или така направени, доводите не водят до извод за недопустимост на съдебният акт, към която същите са неотносими, тъй като съдът се е произнесъл по заявената претенция и въведените от ответника възражения в производството по чл.422 ГПК в пълно съответствие с цитираната тълкувателна практика на ВКС.
Страната е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано с оплаквания за неправилност на съдебните актове на първата и втората инстанция. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обосновала единствено с несъгласие с изложените в мотивите на решението аргументи, изведени от представата й за дължимо процесуално поведение от страна на ищеца, разгледано вече с оглед твърденията за недопустимост на акта, както и с несъгласие свързано с постановения от съда правен резултат, с общи оплаквания за несъобразяване на състава с обстоятелства, считани от страната за установени, което не е и не може да бъде предмет на основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, с оглед изложеното по-горе относно неговите правни характеристики. Или, с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по разглежданото основание.
Касаторът не обосновава извод за допускане на решението до касационно обжалване. Първият поставен въпрос не е релевантен, с оглед твърденията на страната относно факти, неизяснени от нея, определящи основаното му съдържание Така формулиран, въпросът не съдържа фактическото основание за поставянето му, тъй като не пояснява кои факти и документи, конкретно в случая, съставът не е съобразил, с оглед направен от него правен извод, като въобще липсва обосноваване на връзка с такъв. Вторият и третият въпрос не са обосновани с допълнителен критерий, а така формулирани, дори и от тях да бъде изведен релевантен, въпреки наличието на недоказани твърдения от страна на касатора, както и съдържание доближаващо се до оплакване за неправилност, без връзка с решаващ извод на състава, то налице би било единствено общо основание, при липса на допълнителен критерий. Или с тях, страната не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.Дори от останалите общо поставените въпроси / повечето без връзка с решаващите мотиви на състава и изцяло съобразени единствено със защитната теза на страната / да бъде изведен релевантен, то налице би било само общо основание. Страната не обосновава допълнителен критерий с оглед соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не само възивният съд в своето решение е извел своите решаващи изводи от съществуващата константна казуална практика, но е и налице и ТРОСГТК № 4/14г. , с което тази практика е била уеднаквена и с което е дадено разрешение на общо поставените от страната въпроси. Неправилният прочит на това решение и изводите, които тя е мотивирала в съответствие със защитната си теза са ирелевантни спрямо основанията за допускане на касационно обжалване. Освен това, налице е и практика на ВКС, свързана с характеристиките на авала като поето задължение по менителничен ефект и процесуалните възможности за защита на авалиста в производството по чл.422 ГПК, цитирана и от съдилищата , включително и в обжалвания съдебен акт. Наличието на такава не може да обоснове извод за установеност на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, при липса на каквото и да било изложение, обосноваващо основанието, при така дадените от ВКС разрешения.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд. На ответника по касация следва да бъде присъдено 450лв. юристконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №176 от 13.07.2018г. по т.д.267/2018г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. С. В. да заплати на „Хета Асет резолюшън България” ЕООД, [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: