3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София 17.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3091/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Н. А. Фатеев, чрез процесуалния представител на дружеството адв. С. М., против решение № 14 от 30.01.2014 г. по в.гр.д. № 431/2013 г. на Окръжен съд – Габрово в частта му, с която е потвърдено решение № 329 от 09.10.2013 г. по гр.д. № 457/2013 г. на Севлиевския районен съд в частта за отхвърляне на иска за делба. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Правните въпроси, по който се иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, са следните: при наличието на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и извършен въвод на купувача, допустимо ли е в делбеното производство, без да е обезсилено, от постановлението да изключи част от описания в него имот и да се приеме, че този имот не е съсобствен; не следва ли установяването на право на собственост на трети лица да се извърши в отделно производство; процесуално допустимо ли в делбеното производство възражението на бившия съсобственик, че не е собственик на част от имота, ако е направено след изтичане на сроковете за обжалване по чл. 490 и чл. 496, ал.3 ГПК ; процесуално допустими ли са свидетелските показания, ако няма данни за обезсилване на постановлението за възлагане на подобренията в недвижимия имот; отричането на правомощията на съдебните изпълнители, произтичащи от разпоредбата на чл. 483 ГПК, на практика не прави ли тази разпоредба безпредметна. Жалбоподателят счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмения отговор на касационната жалба, подаден от чрез адв. М. Й. като пълномощник на Д. М. С., действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетните С. А. С. и Н. А. С., е изразено становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е предявил иск за делба на двуетажна масивна жилищна сграда /бивша битовка/ със застроена площ 80 кв.м, заедно с отстъпено право на строеж върху държавна земя, построена в имот № 041021 в землището на [населено място], общ. С., бивш парцел ХХІ по плана на бившия стопански двор, с площ 660 кв.м, масивна сграда/ гаражи/ с площ 78 кв.м, склад към гаражите с площ 19.50 кв.м, масивна сграда/ барбекю/ с площ 38 кв.м. Ищецът се легитимира като собственик на ? ид. част на тези сгради с постановление за възлагане на недвижим имот от 23.01.2012г., влязло в сила на 07.02.2012 г. Изпълнителното производство е било образувано за дълг на длъжника А. К. С., починал през 2008 г. Ответницата по иска за делба Д. М. С. е негова преживяла съпруга, а ответниците С. и Н. С. са негови деца. Срещу предявения иск за делба ответницата Д. С. е направила възражение, че масивната сграда / гаражи/ от 78 кв.м, склада към гаражите с площ 19.50 кв.м и масивната сграда- барбекю с площ 38 кв.м, не са били собственост на нея и нейния съпруг, а на други лица, поради което и ищецът не е придобил от публичната продан право на собственост върху идеална част от тях.
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 70, т.ІІ, дело № 260 от 05.04.2006 г. Д. М. С. и А. К. С. закупили от [фирма] двуетажна масивна сграда/ битовка/ със застроена площ 80 кв.м, ведно с отстъпено право на строеж върху земята, представляваща имот № 041021 в землищито на [населено място], бивш парцел ХХІ по плана на стопанския двор на селото, с площ на целия имот 660 кв.м. Продавачът се легитимирал като собственик на продадения имот с Договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен по реда на чл. 18 ЗС на 11.11.2004 г. , с който закупил от [община] двуетажната масивна сграда в парцел ХХІ по парцеларния план на стопанския двор на [населено място].
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че по правилото на чл. 92 ЗС подобренията върху имота – масивна сграда/ гаражи/, склад към тях и барбекю, са станали собственост на собственика на земята – в случая [община], а не са били семейна имуществена общност на длъжника по изпълнението А. С. и неговата съпруга – съделителката Д. С.. След като длъжникът не е бил собственик на тези сгради, то и дружеството- ищец не е придобил право на собственост върху съответната идеална част от тях. Съделителката Д. С. също не се легитимира като съсобственик на тези сгради. Следователно, те не са съсобствени между страните по делото, поради което искът за делбата им подлежи на отхвърляне.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора правни въпроси, тъй като те не обуславят изхода на дело. Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник / съсобственик/. Дори между съделителите да няма спор, че заявеният за делба имот е съсобствен, за да допусне делбата, съдът е длъжен преюдициално да установи, че действително между тях е възникнала съсобственост на твърдяното основание. Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на право на собственост. Съгласно чл. 496, ал.2 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Ако длъжникът не е бил собственик, то и купувачът не може да стане собственик. Поради това в съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е изследвал дали длъжникът А. С. и съпругата му- съделителката Д. С., са придобили правото на собственост върху спорните сгради и на какво основание. При данните по делото, че с нотариален акт № 70, т.ІІ, дело № 260 от 05.04.2006 г двамата са закупили само двуетажната масивна сграда /битовка/ със застроена площ 80 кв.м, а земята е общинска собственост, е направен извод, че спорните постройки като приращение към общинска земя са станали общинска собственост и това изключва възможността да са били придобити по давност от длъжника и от неговата съпруга, независимо дали те са ги построили и владяли. Отделно от това е прието, че периодът на владение от 2006 г. до предявяване на иска за делба през 2013 г. не е достатъчен за придобиване на имота по давност. Или, изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на иска, очертават като съществен за изхода на спора материалноправния въпрос чия собственост стават постройките, построени без отстъпено право на строеж върху земя – частна държавна или общинска собственост, и могат ли да бъдат придобити по давност. Такъв въпрос обаче не е поставен от касатора.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 30.01.2014 г. по в.гр.д. № 431/2013 г. на Окръжен съд – Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: