1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр.София, 18.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4586 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба вх. № 119936/19.09.2018 г. на С. В. Х., чрез адв. Д.Ч. срещу въззивно определение № 14770/02.07.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 8472/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното определение, постановено в производство по чл.248 ГПК и е изменено решението на СРС в частта за разноските като: искането на жалбоподателя за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК отхвърлено, а на основание чл.78, ал.2 ГПК същият е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лв.
Жалбоподателят счита, че въззивното определение е неправилно, поради което моли за неговата отмяна.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК страната сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които обобщени се свеждат до въпроса за отговорността на ответника за разноски по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и с отговора на исковата молба ответникът е признал иска. Твърди се, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответната страна по касационната частна жалба – „Топлофикация София” ЕАД – не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ответникът с отговора на исковата молба е признал предявения иск за несъществуване на вземането като погасено по давност, както и че с поведението си не е дал повод за предявяването му, тъй като не е предприел никакви действия за принудително събиране. Посочено е, че длъжникът е разполагал с възможността да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и да избегне съдебния процес. В тази връзка е прието, че отправената извънсъдебна покана до длъжника да плати, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски по чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника, когато последният е направил признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски за кредитора би възникнала, ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения основателен иск за несъществуване на това вземане. В случая, няма данни ищецът да се е позовал извънсъдебно пред кредитора си на изтеклата погасителна давност, нито срещу него да са заведени съдебни производства за събиране на вземането, нито предявените в настоящото производство искове са били оспорени. В заключение е направен извод, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК и ответникът не дължи на ищеца разноските по настоящото дело.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не се налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. По изведените и обобщени в изложението правни въпроси е налице трайна преобладаваща практика на ВКС, изразена постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК – определение № 75/21.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 1371/2017 г. І г.о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. на ВКС и др., която се споделя от настоящия състав. В цитираните съдебни актове е прието, че чрез отрицателния установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането продължава да съществува, но то не може да събере със средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо /чл.118 ЗЗД/. Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно /вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск/.
Извънсъдебната покана на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност. Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за част от него, или за цялото, да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции /от кредитора или негови универсални и частни правоприемници/, след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Въззивното определение съответства на цитираните правни разрешения, поради което предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 14770/02.07.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 8472/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.