О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 18.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.05.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1974/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Постоянни детски ясли „Пролет”, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №637/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М. Д. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед от 20.04.15 г. на Кмета на [община].
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Не поставя обаче ясно и точно формулиран правен въпрос от предмета на спора, като общо основание за допускане на обжалването по чл.280,ал.1 ГПК, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. Във връзка със соченото основание за допускане на обжалването сочи, че е нарушено изискването за излагане на мотиви към съдебното решение, заложено в процесуалния закон – чл.236, ал.2 ГПК. Намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР №1/2001 г., т.19 относно решаващата дейност на въззивния съд и задължението му да даде собствено разрешение на предмета на делото, като го изрази писмено в мотивите към решението. Предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност при потвърждаване на първоинстанционното решение въззивният съд да препрати към мотивите му не дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение В практиката на ВКС, цитирана от касатора, е посочено, че разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстация от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди събраните доказателства доводите и възраженията на страните при спазване на очертаните във въззивната жалби предели на въззивното производство – решения по т.д. №823/10 г. на второ т.о., по гр.д. №1413/09 г. на четвърто г.о., по гр.д. №826/09 г. на четвърто г.о. и др. Според касатора, като е постановил своя акт въпреки и в явно противоречие с посочената съдебна практика на ВКС, въззивният съд е постановил неправилно решение, а противоречието с практиката на ВКС е основание за допускане на обжалването му.
Изложението от касатора доводи за нарушаване на процесуалния закон при постановяване на въззивното решение са за осн. по чл.281,т.3 ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания; посочени са и спецификите на основанията / общо и допълнителни/ за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Според ТР №1/10 г.: „Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело”.
Сочената от касатора липса на мотиви към въззивното решение води до неправилността му / приложеното към изложението р. по гр.д. №34/13 г. на ВКС, второ т.о./, която е осн. по чл.281,т.3 ГПК. За наличието на това основание ВКС не се произнася в производството по чл.288 ГПК, според указанията на ТР №1/2010 г.
Освен това в случая обемът на решаваща дейност на първата и въззивната инстанция е един и същ – въззивната жалба на ответника повтаря изложените в отговора на исковата молба съображения за законност на уволнението, а отговорът на жалбата – изложеното в исковата молба. В отговора на исковата молба не се оспорва конкретно въведеното от ищцата основание за незаконност на уволнението – неспазено задължение на работодателя по чл.193 КТ, нито с въззивната жалба са наведени оплаквания срещу извода на първоинстанционния съд за основателност на иска за отмяна на дисциплинарното уволнение, поради неспазване на чл.193 КТ. Въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за незаконност на уволнението поради нарушаване на императивната норма на чл.193 ГПК, на която се е позовала ищцата и по отношение на установеното нарушение е препратил към изложените в първоинстанционното решение мотиви. Такова препращане е допустимо, според съдебната практика за подобни случаи.
В цитираното от касатора р. по гр.д. №826/09 г. на ВКС, четвърто г.о. е прието, че съгласно чл. 272 от ГПК, когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т. е. когато тя е еднаква по обем при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. Но и в такъв случай въззивният с. мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния, с които обосновава изводите си по съществото на спора. При това положение и с оглед на обстоятелството, че необосноваността по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК е опорочаване на фактическите констатации на съда вследствие на допуснато от съда нарушаване на правилата на логиката, на науката или на опита, се налага извод, че когато тя е основание за въззивно обжалване, няма пречка за приложение на разпоредбата на чл. 272 от ГПК – щом въззивният съд споделя фактическите /и правни/ изводи на първоинстанционния, не е необходимо да повтаря обсъждането на всички доказателства, доводи и възражения .
В р. по гр.д. №533/10 г. на трето г.о. на ВКС също е посочено, че разпоредбата на чл. 272 ГПК предвижда възможността при потвърждаване на първоинстанционното решение въззивният съд да мотивира своето решение като препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Тази разпоредба следва да се тълкува и прилага разширително, като препращане към мотивите на първата инстанция се прави и при частична отмяна на решението като при това положение препращането се извършва към част от мотивите на първата инстанция, касаещи било възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, било направените от нея правни изводи. Такова препращане обаче може да се извърши единствено ако първата инстанция е изложила съответните мотиви / както е в настоящия случай/. При липса на такива на практика въззивното решение е постановено при липса на мотиви, което представлява процесуално нарушение предвид нормата на чл. 236, ал. 2 ГПК.
Поради изложеното не са налице както общото, така и допълнителното осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окъжен съд К. по гр.д. №637/15 г. от 2.02.16 г.
Осъжда Постоянна детска ясла „Пролет”, [населено място] да заплати на М. Г. Д. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500 / петстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: