1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 18.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3845 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника М. Т. К. от [населено място], подадена чрез процесуалните й представители адв. Ц. Т. и адв. К. С. срещу решение № 598 от 21.06.2013г. по в. т. дело № 350/2013г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 2824/19.06.2012г. по гр. дело № 11531/2011г. на Варненски районен съд, 34 състав М. Т. К. е осъдена да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 4 800 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за посредничество от 08.02.2010г. при закупуването на недвижим имот, на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 280 ЗЗД, сумата 765,36 лв. – разноски за двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които се решават противоречиво и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „Следва ли да се приеме, че е налице изпълнение на задълженията на посредника с показване на имот, за който клиентът по договор за посредничество вече е сключил предварителен договор за покупко-продажба?” – противоречие с решение от 01.03.2013г. по гр. д. № 8074/2012г. на Районен съд Русе, потвърдено с решение № 376/20.05.2013г. по гр. д. № 440/2013г. на Окръжен съд Русе.
2. „Следва ли в договор за посредничество при продажба на недвижим имот да се приеме, че посредникът е осъществил представяне на конкретен имот, след като в регистъра към договора за посредничество са посочени два различни административни номера, отговарящи на различни имоти и следва ли съдът да основе решението си на всички събрани по делото доказателства?” – противоречие с решение № 239/16.07.2013г. на ВКС, IV г. о. и решение № 99/01.02.2002г. по гр. д. № 4188/2001г. на ВКС, IV г. о.
3. „Следва ли да се кредитират показанията на свидетели, намиращи се в служебни отношения с една от страните, в полза на която са дали показания относно обстоятелства, свързани с изпълнението на служебните им задължения?” – по този въпрос според касатора не съществува практика на ВКС, поради което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Р. Ч. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в изложението не е изведен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил разрешението на спора. Касаторът поддържа, че не са налице данни за влизане в сила на решение от 01.03.2013г. по гр. д. № 8074/2012г. на Районен съд Русе и решение № 376/20.05.2013г. по гр. д. № 440/2013г. на Окръжен съд Русе, вторият въпрос се отнася до преценка и анализ на събраните доказателства, а третият въпрос е ирелевантен, защото не е разгледан от въззивната инстанция.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок съгласно чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, доколкото са изложени основания по чл. 280, ал. 1 , т. 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил, че между страните е възникнало правоотношение по договор за посредничество, по силата на който ищецът е поел задължението да предлага на ответника имоти, отговарящи на неговото търсене с цел закупуването му, срещу уговорено възнаграждение. Страните са се споразумели в случай, че клиентът закупи недвижим имот, предложен му от посредника /ищеца/, като сключи сделката с продавача и избегне заплащане на договорено възнаграждение, клиентът да заплати възнаграждение в размер на 3% от продажната цена на закупения имот, посочена в регистъра към договора, но не по-малко от 600 евро /чл. 2/, както и че при неизпълнение на задълженията по договора клиентът дължи неустойка в размер на 10% от цената на имота, посочена в регистъра, независимо от възнаграждението, дължимо по т. 3 от договора /т. 6 от договора/. При изясняване на спора относно това какъв е бил обектът, по отношение на който е поето задължението по договора – застроен или незастроен имот, решаващият съдебен състав е обсъдил писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели, аргументирал се е кои кредитира и въз основа на тях е приел, че ответницата е търсила да купи застроен недвижим имот.
Решаващият съдебен състав е констатирал, че ответницата е закупила от С. В. П. на 20.07.2010г. застроен имот, находящ се в [населено място], кв. В., [улица] /с нотариален акт № 161, дело 161/20.07.2010г./, а нейните деца са закупили в съседство празно дворно място с административен адрес [населено място], кв. В., [улица] /с нотариален акт № 47, дело № 47/25.03.2010г./. След обсъждане на събраните по делото доказателства и показанията на разпитаните свидетели въззивният съд е направил извод, че ищецът е изпълнил задължението си по договора като е предложил на ответницата закупения от нея на 20.07.2010г. недвижим имот. В тази насока освен със свидетелските показания, съдебният състав се е аргументирал с обвързващата доказателствена сила на представения по делото регистър на недвижими имоти /т. 1/ относно удостоверен оглед на имота във В., предвид неоспореното авторство на подписа. Въззивният съд е обсъдил представените от ответницата предварителен договор от 27.01.2010г. за продажба на имот в [населено място], кв. В., [улица], сключен между нея и С. В. П., за сумата от 80 000 евро, приложените към него две разписки от 27.01.2010г. и 20.07.2010г. за изплащане на сумите от 16 000 лв. – предплата и 144 000 лв. – окончателно плащане, представените писмо от [фирма], удостоверение от [фирма] и други писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и ценени в тяхната съвкупност и се е аргументирал защо не кредитира показанията на свидетелите С. П., Я. П. и З. А. – по отношение на показанията на свидетеля П. е приел, че са дискредитирани от останалите доказателства, показанията на свидетелката П. не отразяват нейни лични впечатления, а относно показанията на свидетелката З. А. /дъщеря на ответницата/ се позовава на нейната заинтересованост, предвид родствената й връзка с ответницата. Решаващият съдебен състав е приел, че по делото не е доказан по безспорен и непротиворечив начин фактът на извършване на самостоятелен оглед от страна на ответницата на недвижимия имот, респективно сключване на предварителен договор на 27.01.2010г. за продажба на имота. Поради установяване на изпълнение на поетото от ищеца задължение по договора в качеството му на посредник да предложи на ответницата имот, съответен на търсения от нея, както и факта, че последната е закупила същия от продавача без да заплати дължимото по чл. 2 от договора възнаграждение, въззивната инстанция е стигнала до извода, че за ищеца се е породило правото да получи договореното в договора за посредничество възнаграждение по чл. 2 в размер на 3% /без ДДС/ от продажната цена на имота съгласно нотариалния акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, посочен от касатора въпрос, не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд след като е обсъдил събраните доказателства е приел, че по делото не е доказан по безспорен и непротиворечив начин фактът на извършване на самостоятелен оглед от страна на ответницата на недвижимия имот, респективно на сключване на предварителен договор на 27.01.2010г. за продажба на имота. Въпросът е свързан с обсъждане на доказателствата и преценка на правилността при установяване от въззивната инстанция на фактическата обстановка, които не могат да се извършат в производството по чл. 288 ГПК.
Въпросът „следва ли в договор за посредничество при продажба на недвижим имот да се приеме, че посредникът е осъществил представяне на конкретен имот, след като в регистъра към договора за посредничество са посочени два различни административни номера, отговарящи на различни имоти“ е относим към предмета на делото, но не е правен, а е свързан с правилността на въззивното решение и отговорът му е обусловен от всички събрани доказателства, които съдът е длъжен да обсъди в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК и да прецени тяхната доказателствена сила с оглед направените оспорвания и релевирани доводи. Дали посредникът е изпълнил задълженията си да представи на своя съконтрагент конкретния недвижим имот е въпрос, конкретен за делото, зависи от анализа и преценката на представените доказателства и оплакването за неправилното му решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по третия формулиран правен въпрос, е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Посоченият от касатора трети въпрос се отнася до прилагането на разпоредбата на чл. 172 ГПК и до задължението на съда да извърши преценка на показанията на свидетелите, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Посочената разпоредба намира приложение и спрямо показанията на свидетели, намиращи се в служебни отношения с една от страните, в полза на която са дали показания относно обстоятелства, свързани с изпълнението на служебните им задължения. Критериите за това как следва да се преценява достоверността на свидетелските показания не биха могли да бъдат въведени, тъй като всеки случай е конкретен. За да се извърши преценка доколко показанията на свидетеля са достоверни, е необходимо да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, като свидетелските показания се обсъдят във връзка с останалите доказателства, като съдът трябва да съобрази възможната заинтересованост на определени категории свидетели. Формираната практика по приложението на посочената разпоредба не се налага да бъде изменяна, нито са налице основания за създаване на нови правни разрешения по прилагането на чл. 172 ГПК, предизвикани от новонастъпили обществени условия и законодателни промени.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът следва да заплати на ответника /ищец по иска/ направените от последния разноски за настоящото производство в размер 1 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 598 от 21.06.2013г. по в. т. дело № 350/2013г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение, 5 състав.
ОСЪЖДА М. Т. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв. В., [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.