О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 22.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6362 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Р. С. К. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Г. А., обжалва в срок въззивното решение от 16.07.2014 год. по гр. д. № 1164/2014 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 17.03.2014 год. по гр. д. № 17565/2012 год. на Варненския районен съд. С него касаторката е осъдена да предаде на С. А. С. и М. С. С. владението върху реална част с площ 903 кв. м. от поземлен имот с идентификатор по КК 10135.4501.1714, целият с площ 910 кв. м., находящ се в [населено място], СО „М.”, при описаните граници, представляващ част от имот със стар идентификатор 10135.4501.1053 и номер по предходен план 4501.1053.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с твърдения за липса на установяване на точна индивидуализация на спорния имот. Иска се неговата отмяна и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с присъждане на направените разноски.
В касационната жалба се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, а в приложеното изложение към нея касаторката излага съображения за противоречие с практиката на ВКС по формулирания въпрос: За уважаване на иск по чл. 108 ЗС необходимо ли е да има пълна идентичност между имота, претендиран с исковата молба и този, описан в документите за собственост, приети от съда. Представени са и цитираните съдебни решения, част от които постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което и следва да се приеме поддържане на основания и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Писмен отговор не е постъпил от ответниците по касационната жалба, ищци в производството.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да уважи предявеният иск за собственост относно спорния имот съдът приел за доказана материалноправната легитимация на ищците на поддържаните от тях основания – възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на наследниците на бившия собственик на имота И. С. Т. с решение на поземлената комисия от 2001 год. и заповед на кмета от 2006 год. по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за новообразувания имот в м. „М.” с № 1053 с площ 5504 кв. м., и дарението по нот. акт № 160/2012 год. на имот с идентификатор 10135.4501.1714, с площ 910 кв. м., представляващ част от възстановения имот, установено въз основа на заключенията на техническата експериза.
Възражението на ответницата, сега касатор, за придобиване на спорния имот по давностно владение е прието за неоснователно с оглед липсата на десетгодишен срок от издаването на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, завършваща административната процедура по възстановяване на собствеността, от когато владелецът може да се позове на давност. Въззивният съд се е обосновал и с цитирана съдебна практика в този смисъл, поради което приел, че ответницата е без основание в част от имота с площ 903 кв. м., съгласно заключението на допълнителната експертиза, до който размер уважил иска срещу нея за предаване на владението.
Следователно, релевантният въпрос за изхода на спора е наличието на предвидените в закона предпоставки за основателност на иска по чл. 108 ЗС. Поставеният в изложението на касаторката въпрос за идентичността на спорния имот с този, описан в документите, представлява фактически въпрос, подлежащ на установяване в производството, а не правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд, въз основа на преценката на събраните доказателства, в т. ч. и въз основа на заключенията на експертизата, е направил фактическия извод за идентичност на спорния имот с този, възстановен по ЗСПЗЗ, поради което и при липса на противопоставимо на ищците право на ответницата да е в този имот, в установената от експертизата част с площ 903 кв., уважил иска против нея за предаване на владението на тази част от имота. Доводите на касаторката против този извод са касационни основания за неправилността му, които не могат да се обсъждат в настоящето производство.
Освен липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице и допълнителните критерии за допускане на касационното обжалване – представената съдебна практика е неотносима и към поставения в изложението въпрос с оглед предмета на обсъждане в решенията: в решението по гр. д. № 606/08 год., І г. о. е разгледан иск по чл. 74 ЗС, в решението по гр. д. № 713/09 год., ІІ т. о.- предпоставките за придобиване на собственост по давност, по гр. д. № 1277/10 год., І г. о. се обсъжда въпроса за приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ и по-конкретно дали е въведено изискване за законност на строителството. В решението по гр. д. № 4974/13 год., І г. о. предмет на произнасяне е иска по чл. 108 срещу съсобственик за предаване на реална част от съсобствен имот при липса на разпределение на ползването, а решението по гр. д. № 1146/11 год. І г. о. макар и да касае индивидуализацията на спорния имот не е в противоречие с приетото в обжалваното решение, в което изводът е обусловен от установяване правото на собственост на ищците върху спорния имот, индивидуализиран съобразно кадастралната карта.
Липсата на поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, с оглед на което то не следва да се допуска.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1104 от 16.07.2014 год. по гр. д. № 1164/2014 год. на Варненския окръжен съд по подадената от Р. С. К. от [населено място], чрез адв. Г. А., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: