5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
[населено място] ,27,05,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1148 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 263 / 19.10.2012 год. по т.д.№ 293 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, ТО , с което е отменено решение № 3 / 02.03.2012 год. по т.д.№ 103 / 2011 год. по описа на Търговищки окръжен съд , в частта по определяне начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма], по отношение на който със същото решение е установена неплатежоспособност и открито производство по несъстоятелност , като вместо определената от Търговищки окръжен съд дата 14.03.2011 год. е определена начална дата на неплатежоспособност 31.07.2011 година . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, претендирайки за установима дата на неплатежоспособност след 30.09.2011 год. , с основния довод, че за да определи същата въззивният съд не е изхождал от конкретни доказателства за икономическото състояние на длъжника към 31.07.2011 год. – установими към същата дата коефициенти на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност , финансова автономност и финансова задлъжнялост . Същите страната счита кумулативно приложими показатели за установяване действителното имуществено състояние на длъжника , наред с коефициента за обща ликвидност ,единствено съобразен от въззивния съд , при това при установен рязък спад до 0 ,216 едва през м. октомври 2011 година . Намира несъобразено от въззивния съд извършеното от длъжника разплащане на задължения и след 31.07.2011 год., вкл. към самия касатор – на 19.10.2011 г. , както и усвояването на значителен размер парични средства по банкови кредити , в периода 14.03.2011 год. – 30 октомври 2011 год. , респ. погасяване на кредитни задължения за същия период в значителен размер , поради което и необоснован извода на въззивния съд за „ спиране на плащанията „ по смисъла на чл. 608 ал.2 ТЗ към 31.07.2011 год. .
Постъпило е становище / писмен отговор / от [фирма] – молител по присъединеното към т.д. № 103 / 2011 год. на Търговищки окръжен съд , т.д . № 105 / 2011 год. за обявяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] , с което се поддържа подадената от [фирма] касационна жалба. [фирма] поддържа основанието за допускане на касационното обжалване , подкрепяйки извода , че извън показателите за ликвидност, съдът не е отчел показателите за автономност , като количествени характеристики на степента на финансова независимост на предприятието от неговите кредитори .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
От изложението по чл.280 ал.1 ГПК е ясно изводим , макар не формулиран изрично , материалноправен въпрос по доказването на датата на неплатежоспособност, в хипотеза на чл.280 ал.1 т. 1 ГПК – противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика, при формално посочен и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК : „ Не следва ли при определяне началната дата на неплатежоспособност съдът да изхожда от установени коефициенти на ликвидност и автономност към възможните дати, за установяване към коя от конкуриращите такива спирането на плащанията се доказва като обективно състояние на невъзможност за посрещане на изискуемите задължения на длъжника ? „. Сочи се постановяване на въззивното решение в противоречие с : реш. 115 / 25.06.2010 год. по т.д.№ 169 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС , реш.№ 169 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС / непредставено и с непосочен номер на търговско дело – за издирването му / ; реш. № 64 / 09.02.2005 год. по гр.д.№ 466 / 2004 год. І т.о., реш. № 549 / 27.10.2008 год. по т.д.№ 239 / 2008 год. І т.о. ; решение № 657 / 07.11.2006 год.по т.д. № 371 / 2006 год. на І т.о. ВКС .
Начална дата на неплатежоспособността – 14.03.2011 год. първоинстанционният съд е обосновал с безспорно установимата единствено дата на спиране обслужването на публичните задължения на длъжника , отчитайки факта на липсваща първична счетоводна документация от която да би могло обективно да се установи размера на изискуеми задължения и безспорни активи и оттук момента , към който длъжникът обективно е бил в невъзможност да посреща задълженията си . Въззивният съд , именно с оглед липсата на първични счетоводни документи , от които да биха били безспорно установими всички задължения на дружеството по размер и падеж , съответно действителния кръг кредитори , е възприел този подход , кумулативно съобразявайки и допълнителни обстоятелства . Така въззивният съд е съобразил получени след 14.03.2011 год. средства по договори за банков кредит, респ. извършените погашения по договори за кредит за същия период и факта , че сумата в превишение / получени спрямо разходвани средства / е била в състояние да погаси безспорно установените изискуеми публични задължения на дружеството до 31.07.2011 година. Счел е , че извършените погашения през м. октомври 2011 год., не могат да бъдат съобразени като оборващи момента на спиране на плащанията, освен защото са незначителни по размер спрямо болшинството кредитори / изключая [фирма] / , но основно поради липсата на доказателства за действителния кръг кредитори и размера на изискуеми вземания към същия този момент . Изхождайки от факта на безспорно установен рязък спад в коефициента на обща ликвидност – 0,216 , съгласно междинен баланс за м. октомври 2011 год. , но отчитайки също поддържането на коефициента и за предходните години в „ граничните нива на препоръчителните стойности – 0,9 – 1 „, реализираната за 2011 год. за пръв път и значителна финансова загуба, невъзможността влошаването на икономическото състояние да настъпи рязко , отведнъж , предвид установената декапитализация на дружеството към м. октомври 2011 год. и предприетите от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството , през м. август 2011 год. , действия за освобождаване от дружествените дялове и прехвърляне на предприятието на лице без опит и ресурс / производствена и управленска криза / , в съвкупност с безспорно установените по размер и падеж публични задължения, необслужвани и невъзможно да бъдат обслужени след м. юли 2011 год . , поради липса на разполагаеми средства , съдът е счел за обоснована датата 31.07.2011 година , като начална дата на неплатежоспособността . Към м. август 2011 год. , предвид поддържане на търговската си дейност основно с привлечени средства, ответното дружество вече не е разполагало с такива, като за този месец е и последната подадена справка – декларация за ДДС . Въззивният съд действително не се е позовал на стойностите на всички коефициенти на ликвидност / освен общата /, както и на коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост към конкретната дата 31.07.2011 год. , но това би било релевантно при благоприятни такива спрямо коефициента на обща ликвидност . Определените ,обаче , предходно и последващо датата 31.07.2011 год. такива – за 2010 год. и към м . октомври 2011 год. / заключение на вещо лице М.П. – стр.15 , стр. пор. № 763 и сл. на първоинстанционното дело / са също крайно неблагоприятни .Следователно не се обосновава вероятност за различни , благоприятни междинни стойности към м. юли 2011 год. , като се съобрази и факта на липсваща първична счетоводна документация , за гарантиране достоверност на изначални междинни данни , за нуждите на определянето им .
Видно от решаващите мотиви на въззивния съд , определянето на началната дата на неплатежоспособността е предприето в специфичната хипотеза на липсваща счетоводна документация , непозволяваща безспорна установимост на началните данни за определянето на релевантните коефициенти на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост , към междинни моменти , респ. към 31.07.2011 год. . Поради това съдът е предприел подход на кумулирането им с други обективно установени факти , насочващи на извод за обективно състояние на длъжника на невъзможност за посрещане на задълженията му към най – ранен такъв момент . В този смисъл, съдът не е отрекъл значението на останалите / извън коефициента за обща ликвидност / показатели за икономическото състояние на длъжника , но техните стойности в границите на периода , в рамките на който е определена и началната дата на неплатежокспособността , не варират в благоприятен за длъжника аспект, предпоставяйки вероятност за различни , при това безспорни / при липсата на първична счетоводна документация / , благоприятни стойности към 31.07.2011 година. Следователно, така поставеният въпрос не покрива общия селективен критерий за правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Но дори да би бил такъв по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК . Посочените решения , с изключение на реш. 115 / 25.06.2010 год. по т.д.№ 169 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС , са казуална съдебна практика, приложима в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК . Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК предпоставя доказване на достатъчен , за обосноваване противоречиво разрешаване на идентичен правен въпрос , обективен идентитет между спора – предмет на противопоставените решения – казуална съдебна практика и настоящия спор . Такъв идентитет не е установим . В Решение № 115 / 25.06.2010 год. по т.д.№ 169 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС , постановено по реда на чл.290 ГПК , е обоснован извода, че „ не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение , а да не е в състояние да го изпълни, т.е. стои изискването за невъзможност за плащане , като действителното икономическо състояние на длъжника се преценява след анализ на събраните за това доказателства , вкл. съдебно-икономическа експертиза „ , с искане за каквато в конкретния казус съдът е бил сезиран, но неправилно е отказал . В атакуваното въззивно решение не е обоснован отговор в противоречие с така дадения , нито доказването е препятствано по субективната преценка на съда за неотносимост , а с оглед съобразени специфики , преценката за правилността на които е извън обсега на настоящото произнасяне, предвид съдържанието на формулирания въпрос .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 / 19.10.2012 год. по т.д.№ 293 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, ТО .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :