О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 468
София, 29.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 421/ 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
И. К. П. от гр.В. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 2292/ 19.07.2010 година, постановено по гр.д. Nо 179/ 2010 година на Варненския окръжен съд , с което е оставено без уважение искането на молителката И. П. да бъде освободена от внасяне на ДТ , съгласно чл. 18 ал.2 т.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, касаеща производството по проверка допустимостта на касационното обжалване. Поддържа се, че обжалваните определение е неправилно,тъй като страната-молител отговаря на критериите на закона – чл. 83 ал.2 т.2 ГПК.- самотна възрастна болна жена , вдовица,получаваща доход пенсия под 200 лв. ,под минимално необходимия жизнен праг.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, окръженият съд в правомощията си на администриращ редовността на подадената касационна жалба съд , по повод на направеното искане за освобождаване от дължимата ДТ за производството по допустимост на касационното обжалване , е оставил молбата без уважения , приемайки, че не са налице условията на закона за освобождаване на жалбоподателката И. П. от дължимата ДТ в размер на 30 лв. .
Разпоредбата на чл. 83 ал.2 т.2 ГПК е приложена точно.
Касационното производство може да бъде инициирано само въз основа на редовна касационна жалба. Разпоредбите на действащия от 2007 г. ГПК, вменят на въззивния съд изцяло задължението по проверката редовността на касационната жалба -арг. на чл. 285 ал.2 ГПК- само редовната касационна жалба с разменените книжа се изпраща на ВКС.
Правилно и законосъобразно, в изпълнение на вменените от законодателя процесуални задължения ,администриращият съд е задължил касатора И. К. П. /разпореждане Nд 5420/27.05.2010 година за оставяне без движение на касационната жалба „ да уточни основанията за неправилност на обжалваното решение и тези за допустимост на касационното обжалване , да представи точно и мотивирано изложение, да посочи точно в какво се състои искането му , както и да представи приложения- в т.ч. документ за внесена ДТ”.
Правилно, с оглед на подадената допълнително молба вх. Nо 24 195/ 30.06.2010 година , на молителката е указано / Разпореждане Nо 6808/ 01.07.2010 година / да представи доказателства , удостоверяващи обстоятелствата по чл. 83 ал.2 ГПК.
Определението е правилно.
На първо място дължимата ДТ в размер на 30 лв. за производството по проверка допустимостта на касационното обжалване е от категорията на простите , безусловно дължими ДТ. Те не се определят с оглед на обжалваемия интерес по делото , поради което и не подлежи на преценка на Председателя на съда дължимостта им.
Проблемът с освобождаването от тази държавна такса е спорен . Според настоящия състав на ВКС , определената с т.18 ал.2 т.1 на Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, е дължима без оглед на обжалваемия интерес и без оглед на наличие на основанията за освобождаване по чл. 83 ал.2 ГПК.
Касационното обжалване е уредено като факултативно производство, а не като задължително. Страната , която има интерес от обжалването , следва да обоснове необходимостта пред касационната инстанция от значимостта на искането си за допускане на касационното обжалване и ДТ от 30 лв. се дължи именно за този необходим / според желанието на касатора/ етап на касационното производство. Ниският размер на таксата е определен именно за да не злепостави/ от материална гледна точка/ нито един жалбоподател в стремежа му да постави значимостта на въпросите , разрешение по конкретния спор, в рамките на изискванията по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Доколкото би се приема тезата , че с разпоредбата на чл. 83 ал.2 ГПК законодателят не прави разлика между т.н. прости и пропорционални ДТ, обжалваното определение е законосъобразно, след като ангажираните доказателства за материалното и имотно състояние на касатора И. П. не дават основание да се приеме , че сумата от 30 лв. / тридесет лева / не може да бъде платена / след като част от нея – „по преценка” на страната е внесена/.
Произнесеното в изпълнение на закона и посочения смисъл определение на окръжният съд , в рамките на вменените му от законодателя процесуални задължение, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.278 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТЪРЖДАВА Определение Nо 2292/ 19.07.2010 година , постановено по гр.д. Nо 179/ 2010 година на Варненския окръжен съд , с което е оставено без уважение искането на молителката И. П. да бъде освободена от внасяне на ДТ , съгласно чл. 18 ал.2 т.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, касаеща производството по проверка допустимостта на касационното обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: