О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 03.10.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1686/2016 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Б. от [населено място] против определение №1946 от 08.06.2016г. по ч. гр. д. № 2477/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Благоевградски окръжен съд определение № 2522 от 10.05.2016 г. по гр. д. № 95/2016 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявения от Н. М. Б. срещу [фирма], [населено място] иск за обезсилване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 8688/2013 г. и изпълнителен лист от 19.11.2013 г., издадени от Благоевградски районен съд по ч. гр. д. № 2483/2013 г.
Частната касаторка моли за отмяната на атакуваното определение като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва извода на решаващия състав за недопустимост на предявения иск за обезсилване на издадената срещу нея заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като обосновава допустимостта на същия с твърдението за липса на предпоставките за издаването на заповедта и лишаването й от възможността да упражни правата си в заповедното производство поради незаконосъобразните действия на ЧСИ Р. М., изразяващи се в невръчване на заповедта за изпълнение, което е станало причина за подаване на възражението по чл. 414 ГПК при ЧСИ, а не пред заповедния съд. Изразява несъгласие с приетото от въззивната инстанция, че защитата й срещу издадената заповед за изпълнение е следвало да се осъществи по реда на чл. 423 и чл. 424 ГПК, като твърди, че посочените възможности са приложими единствено, когато не се установи процесуално нарушение в заповедното производство и когато длъжникът е разполагал с възможност да упражни в пълен обем предоставените му от закона процесуални права, какъвто настоящият случай не е. В частната касационна жалба незаконосъобразността на атакуваното определение е аргументирана и с твърдението, че в нарушение на задълженията си решаващият състав не е дал правна квалификация на предявения иск, както и не е обсъдил приложените към исковата молба доказателства. Освен това се прави искане за преценка относно наличието на предпоставките по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на съдията-докладчик, доколкото същият съдия е издал и процесната заповед за изпълнение.
Като значим за допускането на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „1. Допустимо ли е длъжникът в заповедното производство да защити правата си по общия ред срещу издадена срещу него заповед за изпълнение на парично задължение при условие, че не по негова вина е бил лишен от възможността да реализира правата си по предвидения в ГПК специален ред – възражение по чл. 414; възражение по чл. 423 и иск за оспорване на вземането по чл. 424 ГПК“.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от Н. М. Б. срещу [фирма], [населено място] иск за обезсилване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 8688/2013 г. и изпълнителен лист от 19.11.2013 г., издадени от Благоевградски районен съд по ч. гр. д. № 2483/2013 г., въззивният съд е споделил извода на Благоевградски окръжен съд за недопустимост на претенцията. Приел е, че искането на ищцата за обезсилване на издадената срещу нея заповед за изпълнение, в качеството й на авалист по запис на заповед, основано на твърдения за допуснато нарушение на процедурата по чл. 417 ГПК и чл. 129, ал. 2 ГПК, представлява по своята същност обжалване на заповедта за изпълнение, каквото е недопустимо. Решаващият състав е посочил, че предвидената в процесуалния закон защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение е чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК в преклузивния двуседмичен срок, чрез подаване на възражение по чл. 423 ГПК до въззивиня съд или чрез предявяване на иск по чл. 424 ГПК за оспорване на вземането при наличие на предвидените в закона предпоставки. Поради това, е направен извод за недопустимост на предприетата от ищцата защита по общия исков ред. Като неоснователно въззивният съд е счел оплакването за допуснато нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК поради обстоятелството, че съдията-докладчик по делото пред окръжния съд е бил определен за съдия-докладик и в заповедното производство преди встъпването му като съдия в окръжен съд.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частната касаторка въпрос отговаря на общото изискване да е обусловил изхода на конкретното дело. По отношение на него, обаче, не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По този въпрос вече е формирана задължителна съдебна практика, поради което не може да се счете, че са осъществени двете кумулативни предпоставки, предвидени в посочената норма – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК (след допуснато касационно обжалване) определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, І т. о. е прието, че: Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 или чл.451, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение; Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК. Доколкото въззивното определение е в съответствие с посочената задължителна съдебна практика, касационното обжалване на същото не може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №1946 от 08.06.2016г. по ч. гр. д. № 2477/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: