О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 30.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 29.10.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 503/2012 година
Производството е по член 274,ал.2,изр.първо от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№5537/11.09.2012г.,подадена от А. М. К. от [населено място],против разпореждане №1270 от 10.08.2012г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д.№1353/2011г. по описа на същия съд,с което на основание член 286,ал.1,т.2 от ГПК съдът връща касационна жалба вх.№1955/22.03.2012г,допълнение към касационна жалба вх.№3721/07.06.2012г. и становище вх.№5023/06.08.2012г., от А. М. К.,против решение по гр.д.№1353/2011г. по описа на Пловдивски апелативен съд,поради неизпълнение изискванията на член 284 от ГПК.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба Окръжен съд [населено място],в писмения си отговор,счита че подадената частна жалба е неоснователна и моли да се остави без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
В съдебния акт,предмет на настоящата частна жалба,въззивният съд е констатирал,че с разпореждане на съда от 13.06.2012г.,касационната жалба,наречена „частна жалба”,е била оставена без движение,до привеждането й в съответствие с изискванията на член 284 от ГПК,тъй като не е бил приложен цитираният в изложението по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,депозирано от адвокат М. Х.,служебен защитник на жалбоподателя А. К. съдебен акт,установяващ наличие на противоречива съдебна практика и не е приложен със същия вносен документ за внесена държавна такса от 30 лева по сметка на ВКС,определена съгласно член 18,ал.2,т.1 от Тарифата за държавните такси,събирани от съдилищата по реда на ГПК.Съдът е посочил,че за това задължение на жалбоподателя К. е изпратено съобщение,връчено лично на 30.07.2012г.,както и на назначения му адвокат М. Х. връчено на 02.07.2012г.,в указания срок да отстранят тези недостатъци по касационната жалба.
Вместо да изпълни указанията на съда,жалбоподателят К. е депозирал становище вх.№5023 от 06.08.2012г.,в което заявява,че указанието за представяне на съдебната практика се отнася до неговия служебен защитник адвокат Х.,а по отношение на дължимата държавна такса,възразява срещу размера на същата, като твърди,че се дължи държавна такса в размер на 15 лева и дава пример с друг негов спор и друго негово дело,което по този начин е било разгледано от ВКС.В резултат на това,подадената касационна жалба,е останала нередовна,поради неотстраняване в указания от съда срок на нередовностите по същата,съобщени на жалбоподателя и на служебния му защитник,поради което въззивният съд е разпоредил нейното връщане на желбоподателя.
В частната си жалба вх.№5537/11.09.2012г.,с която се иска отмяна на горепосоченото въззивно разпореждане,жалбоподателят К. твърди,че не са му дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности от въззивния съд и са нарушили правата му,като са върнали касационната му жалба.
Тези оплаквания са неоснователни.
Видно от данните по делото,въпреки дадената възможност за отстраняване на констатираните от съда нередовности по подадената касационна жалба от А. К.,чрез изпращане на уведомление с указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса за произнасяне по допускане на касационно обжалване-член 18,ал.2,т.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата ,в размер на 30 лева,връчено на жалбоподателя К. –лично на 30.07.2012г./лист 30 от делото/,както и на неговия защитник-адвокат М. Х./лист 31 от делото/,същата не е внесена в указания от съда срок.Вместо това е постъпило само становище с вх.№5023 от 06.08.2012г. от жалбоподателя К./лист 25 от делото/,с което твърди че дължимата държавна такса е в размер на 15 лева,които бил внесъл.
Съгласно изискванията на член 284,ал.3 от ГПК към жалбата се прилага и посоченият в точка 4 от тази разпоредба-документ за внесена държавна такса,за която очевидно жалбоподателя К. е бил уведомен,но не е внесъл,поради обстоятелството,че смята,че съгласно горепосочената Тарифа,размерът й не е 30 лева.Това твърдение е неоснователно,както вече бе посочено по-горе,тъй като съгласно член 18,ал.2,т.1 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК/приета с ПМС №38 от 27.02.2008г.,обнародвана Д..вестник бр.22 от 28.02.2008г.,в сила от 1.03.2008г.,изм.и доп.бр.50 от 30.05.2008г.,в сила от 30.08.2008г./ за касационно обжалване се събира такса,както следва:т.1 за произнасяне по допускане на касационно обжалване-30 лева при подаване на касационната жалба,каквато в настоящия случай е депозирал жалбоподателя К. против постановеното въззивно решение по гр.д.№1353/2011г. по описа на Пловдвиски апелативен съд,макар и наименована от него „частна жалба”,и за която след оставянето й без движение съдът му е указал да внесе дължимата държавна такса по сметка на ВКС.
Ето защо, правилно и законосъобразно,въззивният съд,с разпореждането си,предмет на настоящата частна жалба,на основание член 286,ал.1,т.2 от ГПК връща подадената касационна жалба,поради неотстраняване на допуснатите нередовности по същата в указания от съда срок.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №1270 от 10.08.2012г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№1353/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: