О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2222 /2008 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Щ. Щ. против определение № 157 от 20.06.2008г., постановено по ч.гр.д. № 249 по описа за 2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 189/26.03.2008г. по гр.д. № 305/2007г. на Карнобатски РС. С последното е оставена без уважение молбата на Щ. за привличане на Б. “ДСК”, като трето лице помагач на негова страна по предявения от него иск по чл. 135 от ЗЗД против Р. С. С., С. Д. С. и Л. Д. С. за обявяване относителна недействителност по отношение на Щ. на сделката дарение на недвижим имот, сключена между ответниците.
За да постанови това определение, въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес от исканото превличане, тъй като той е само поръчител на Р. С. пред Б. “ДСК” по договор за кредит между тях за 20 000 лв. и като такъв няма обратен иск към банката, по който да се използва установителната сила на мотивите. Съдът е приел, че и третото лице няма правен интерес да участва в производството, тъй като искът по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен, т.е. упражняването на защитаваното субективно преобразуващо право настъпва по силата на решението, постановено по този иск и има действие само между главните страни.становителното действие на мотивите по отношение на встъпилото, или привлечено трето лице помагач, предвидено в чл. 179, ал.2 от ГПК /отм/ няма да се отразят по никакъв начин на третото лице нито в отношенията му с ищеца, нито в отношенията му с ответника Р неин длъжник. Поради това, съдът е приел, че ищецът няма правен интерес да иска привличане на трето лице помагач Б. “ДСК” и е оставил в сила определението, с което РС е отказал това искане.
Жалбоподателят формулира следния съществен процесуален въпрос: “достатъчно ли е установителното действие на съдебното решение по чл. 179, ал.1 от ГПК/отм/ за обосноваване на правен интерес от привличане на трето лице-помагач и допустимо ли е привличане на трето лице помагач по конститутивни искове”, по които правната промяна настъпва само между главните страни. Обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК и неяснотата и непълнотата на закона по поставения с жалбата съществен процесуален въпрос.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Дори при наличие на тези предпоставки, на такова обжалване подлежат две групи определения – тези, които преграждат развитието на делото и тези, с които е разрешено по същество друго производство, или се прегражда развитието му. Настоящата инстанция намира, че определението, с което е отказано допускане на привличане на трето лице помагач е от категорията на втората група, тъй като това определение няма отношение към крайния изход от спора, но то има значение за това какво ще се приеме за установено в отношенията между привлеченото, респективно встъпилото лице и подпомаганото във вътрешните им отношения и по един бъдещ процес между тях. В този смисъл това определение има значение за крайния изход по същество на обратния иск между подпомагащата и подпомаганата страна. За обжалваното определение не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 274, ал.4 от ГПК, тъй като обжалваемия интерес не е сумата, за която ищецът Щ е кредитор на ответника Р, а цената на иска по предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, която е данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на сделката, съгласно чл. 68, ал.1 от ГПК, а тя е много над 1000 лв.
Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос е съществен, тъй като касае надлежното упражняване на правото да се иска привличане на трето лице-помагач, което има пряко отношение към предмета и обема на доказване и крайния резултат по бъдещ обратен иск макар да не е единствен обуславящ фактор за него.
Тъй като и отменения ГПК, при действието на който е направено искането по чл. 175 от същия и новия ГПК в чл. 219, ал.1 от ГПК свързват привличането на трето лице помагач с това то да има правен интерес, за да помага, съдът намира, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК с оглед разясняване на поставения с частната жалба процесуален въпрос – “достатъчно ли е установителното действие на съдебното решение по чл. 179, ал.1 от ГПК/отм/ за обосноваване на правен интерес от привличане на трето лице-помагач и допустимо ли е привличане на трето лице помагач по конститутивни искове, по които правната промяна настъпва само между главните страни” с цел точното прилагане на закона.
Предвид изложеното, съдът приема, че частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално лигитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна..
Превличането на трето лице помагач е средство за защита на привличащата страна, която цели да го подчини на установителното действие на мотивите на решението /чл. 179, ал.2 от ГПК /огм/ Това е правният интерес за превличащата страна. За да съществува е необходимо вътрешните отношения между превлицащата и привлечената страна да са в такава връзка, че пряко да зависят от правоотношението, предмет на иска и на делото, по което се иска превличане. Тази връзка може да произтича от общи факти, или да е в казуална зависимост с тях, Установителното действие на мотивите се отнася само за общите факти, или тези, които са в казуална зависимост между разглеждания процес и процеса по бъдещия регресен иск, или правоотношението, което ще бъде негов предмет.становителното действие на мотивите, предвидено в чл. 179, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 223, ал.2 от действащия ГПК не се отнася за правните изводи на съда в мотивите. Дали една сделка е относително недействителна по отношение на ищеца-кредитор е правен извод, който не обвързва третото лице помагач на някоя от страните. Това е основният въпрос, предмет на спора, по който съдът се произнася в диспозитива на решението и той е задължителен, и има действие само между главните страни, но не обвързва подпомагащата страна. Отношенията между подпомаганата страна и третото лице не са предмет на това решение и за тях също не се отнася установителната сила на мотивите на решението.
С предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД, ищецът иска обявяване на относителна недействителност на безвъзмездна сделка, сключена между ответниците. Решението по този иск, ако бъде уважен, ще има за последица връщане на дареното имущество в правната сфера на длъжника и с него ще може да се удовлетвори само кредитора ищец, тъй като то обявяването на относителната недействителност има действие само по отношение на него. Банката също е кредитор на С. , но тя не може да се ползва от нея, не е обвързана нито от диспозитива на решението, нито от мотивите, тъй като тя не е предявила конститутивният иск по чл. 135 от ЗЗД. Констативното действие на решението по чл. 135 от ЗЗД не засяга права на банката и не се отразява в отношенията между нея и ищеца Щ. Между тях няма общи факти, или факти в казуална зависимост. Затова въззивният съд правилно е приел, че ищецът няма правен интерес от исканото превличане, защото с мотивите на решението няма да подчини банката. Ищецът Щ. като поръчител е солидарен съдлъжник със С. и като такъв не може да направи правно възражение пред банката, че С. има имущество, от което банката да се удовлетвори. Той е задължен на равно с него и банката може да се удовлетвори от който и да е от двамата. Затова подобен довод, който излага ищеца, за да обоснове правен интерес от привличане на банката, за да му помага по иска по чл. 135 от ЗЗД е неоснователен.
Или отговорът на поставеният с частната касационна жалба процесуален въпрос е следния: Достатъчно е установителното действие на съдебното решение по чл. 179, ал.1 от ГПК/отм/ за обосноваване на правен интерес от привличане на трето лице-помагач, но следва да се има предвид, че то се отнася само до общи факти, или до факти в казуална зависимост между спорното правоотношение и правоотношението, обуславящо отговорността на привлеченото трето лице. Процесуалния закон не поставя привличането на трето лице помагач в зависимост от вида иск, който се предявява. То може да е допустимо и по конститутивни искове, по които правната промяна настъпва само между главните страни, ако има общи факти по правоотношенията по този иск и по отношенията между подпомаганата страна и третото лице.
По изложените съображения, частната касационна жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 157 от 20.06.2008г., постановено по ч.гр.д. № 249 по описа за 2008г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: