О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 30.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 516/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Д” Е. гр. П. срещу определение № 316 от 10.03.2010 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 186/2010 г. Със същото се оставя без уважение жалбата на дружеството против определение № 2 092/13.11.2009 г. по т. д. № 683/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл. 402 от ГПК се отменя допуснатото обезпечение на бъдещи искове на „Д” Е. против „Л” Е. гр. С. за заплащане на сумата от 90 811 лв. с ДДС, представляваща остатък от възнаграждение по договор за изработка на „Изграждане подстанция на летище Крумово” от 11.03.2009 г. чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника, в частта за допуснатото обезпечение за сумата над 10 000 лв. до общия размер от 90 811 лв., т.е. за сумата от 80 811 лв.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени и доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – „Л” Е. гр. С. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че обжалваното определение е правилно, а подадената срещу него частна жалба не следва да бъде разглеждана, тъй като в настоящия случай не са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са и доводи за неоснователността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Определението на въззивния съд, с което е оставена без уважение частната жалба на „Д” Е. гр. П. срещу определение № 2 092/13.11.2009 г. на ПОС за частична отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещи искове, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Същото има несамостоятелен, привременен характер.
В случая, въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение, с което е отменено частично допуснато обезпечение на бъдещи искове и не се произнася за първи път по обезпечителната мярка. Съгласно чл. 402, ал. 2, изр. 2 ГПК определението на съда по отмяна на обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената норма е аналогична на чл. 321, ал. 2 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби само ако е оставена без разглеждане частната жалба по чл. 402, ал. 2 от ГПК, респ. когато отмяната на обезпечението е постановена за първи път от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционния съдебен акт. Така постановеното определение на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат и доводите на жалбоподателя за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК.
Затова Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Д” Е. гр. П. срещу определение № 316 от 10.03.2010 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 186/2010 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: