О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 30.09.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4168 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 92 от 14.01.2013г. по гр.д.№1717/12г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решението от 23.01.12г. по гр.д.№9157/09г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Х. А. срещу Т. Д. С. иск по чл.21 СК /отм./ – че ищецът е собственик по силата на преобразуване на негово лично имущество върху следния недвижим имот, придобит по време на брака между страните, находящ се в [населено място], комплекс “Л.-Зона Г”, а именно: апартамент №94, [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 94,63 кв.м., с припадащото му се избено помещение №25 и с правото на строеж върху държавно дворно място.
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобит през 1994г., по време на брака между страните, за сумата от 144 583 лв. Прието е, че на 12.01.1994г. е сключено споразумение между ищеца, неговите родители и брат му, по силата на което на ищеца е дарена сумата от 62 391 лв. и 2100щ.д. за закупуване на процесното жилище. Бракът между страните е прекратен с решение от 30.06.08г. по гр.д.№2879/07г. на СРС, 85 с-в, с което е утвърдено споразумение по чл.99, ал.3 СК /отм./. Съгласно това споразумение, придобитото по време на брака имущество, съставляващо апартамент №94, [жилищен адрес] в комплекс “Л.-Зона Г”, остава в обикновена съсобственост при равни квоти.
При тези данни е прието от правна страна, че за имуществените отношения на бившите съпрузи са приложими правилата на СК от 1985г. /отм./. По делото са ангажирани доказателства, че процесният апартамент е придобит с лични средства на мъжа. Решаващо за неговата собственост понастоящем обаче е сключеното споразумение по чл.99, ал.3 СК от 1985г. /отм./. Споразумението има договорен характер и вещнопрехвърлително действие, по силата на което процесният апартамент става съсобствен между бившите съпрузи при равни квоти. Изразената в споразумението воля обвързва страните и не може да бъде променена от съда по реда на чл.21 СК /отм./. Затова предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца П. А.. Той поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не са обсъдени доказателствата по делото, от които се установява пълна трансформация на негови лични средства в придобиването на процесното жилище. Жалбоподателят счита, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС:
– на решение №581 от 02.08.10г. по гр.д.№1329/09г. на І ГО, в което е прието, че съдът следва да отдели спорното от безспорното и да се мотивира.
– на решение №836 от 18.11.2009г. по гр.д.№4221/08г. на ІV ГО, в което е прието, че за да се уважи един иск за трансформация на лично имущество е необходимо пълно доказване от страна на претендиращия.
– на решение №78/2011г. по гр.д.№491/2010г. на ІІІ ГО, в което е прието, че при исковете за трансформация на лично имущество е необходимо да се определи процентното съотношение на трансформираната част спрямо стойността на целия имот.
– на решение №556 от 17.02.10г. по гр.д.№1561/08г. на ІV ГО, в което се прави пълен анализ на трансформацията на лични средства и се приема, че прехвърлянето на личен влог от единия съпруг на другия представлява дарение.
Ответникът в производството Т. Д. С. оспорва касационната жалба. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място – жалбоподателят не е формулирал правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, по които иска допускане на касационно обжалване, а това е задължително изискване към касационната жалба, съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Но дори да се приеме, че се поставя процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и да изложи свои мотиви по съществото на правния спор, както и материалноправният въпрос за предпоставките за уважаване на иск по чл.21 СК 1985г. /отм./, то по тези въпроси въззивното решение не влиза в противоречие с посочената практика на ВКС. Особеното в конкретния случай, което не се среща в посочените решения на ВКС, е това, че бракът на страните е приключил със споразумение, което урежда имуществените им отношения по повод придобитото по време на брака имущество и че това споразумение изключва възможността да се установява трансформацията на лично имущество на единия от съпрузите при придобиването на семейните имоти. Ясна е изразената от тях воля в споразумението по чл.99, ал.3 СК /отм./, че процесният апартамент остава в обикновена съсобственост при равни квоти. Това споразумение задължава както бившите съпрузи, така и съда, който не може да изследва какъв е бил произходът на средствата за придобиването на апартамента, след като самите съпрузи са решили за в бъдеще той да остане съсобствен при равни права. Ето защо няма противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС, както по материалноправния, така и по процесуалноправния въпрос. Жалбоподателят не е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а и това основание в случая не е налице, тъй като в ВКС е се е произнесъл по въпроса за значението на споразумението по чл.99, ал.3 СК /отм./ и за невъзможността то да бъде атакувано от единия съпруг чрез иск по чл.21 СК 1985г. /отм./. Постановени са решения по чл.290 ГПК, които имат задължителен характер и изясняват как следва да се прилага законът в посочената хипотеза. Това са решение №296 от 15.06.10г. по гр.д.№422/09г. на ВКС, ІІ ГО; решение №124 от 22.06.10г. по гр.д.№792/09г. на ІІ ГО и решение №755/11.07.11г. по гр.д.№27/10г. на І ГО, както и по-старата практика на ВКС в този смисъл – решение №293 от 16.05.2006г. по гр.д.№58/2006г. на І ГО.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 14.01.2013г. по гр.д.№1717/12г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: