О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 04.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ……………………………..……..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2435 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 13911 от 15.VІІ.2019 г. на „Овергаз Мрежи” АД-София,, подадена чрез неговия юрисконсулт против определение № 2071 на Софийския апелативен съд, ГК, 6-и с-в, от 20.VІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 1667/2019 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на същия търговец срещу определение № 1186/12.ІІІ.2019 г. на Благоевградския ОС, ГК, 2-ри с-в, по т. д. № 32/2019 г. – за прекратяване на първоинстанционното производство „на основание чл. 637, ал. 6 ТЗ”.
Оплакванията на дружеството настоящ частен касатор са единствено за недопустимост на атакуваното въззивно определение: предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира обезсилването му и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд: „с указания да спре производството по т. д. № 32/2019 г. и да не зачита последиците от депозираната пред него искова молба до възобновяване на същото”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й „Овергаз Мрежи” АД обосновава приложно поле на частното касационно обжалване както с твърденията си за недопустимост и за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение (основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК), така и с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с този свой акт САС се е произнесъл по следните три процесуалноправни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Дължи ли съдът, пред който е висящо делото, постановяване на нарочен акт за спиране на производството пред него в хипотезата на чл. 229, т. 7 ГПК – във вр. чл. 637, ал. 1 ТЗ?”;
2./ „В хипотезата на производство по чл. 390 ГПК кой съд е компетентен да постанови акта за спиране на производството? В случай, че това е съдът по обезпечението и той не се е произнесъл с изричен акт за спиране на съдебното производство пред него, следва ли съдът, пред който е предявен обезпеченият иск да се съобрази с императива на чл. 637, ал. 1 ТЗ и – на основание чл. 229, т. 7 ГПК, във вр. чл. 7 ГПК – да приеме, че е налице спряно съдебно производство?”;
3./ „Подлежи ли на спиране срокът по чл. 390, ал. 3 ГПК на основание чл. 229, т. 7 ГПК при осъществена хипотеза на чл. 637, ал. 1 ТЗ или кредиторът по обезпечението е длъжен да предяви иска си в определения му срок – независимо от настъпилото спиране на производството?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на ”Овергаз Мрежи” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд въззивната инстанция е могла на свой ред да констатира, че – според данните в търговския регистър – за ответното по осъдителния иск на търговеца настоящ частен касатор дружество /с правно основание по чл. 79,ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД/, а именно „Топлофикация Петрич” ЕАД, е било открито производство по несъстоятелност с решение № 860/20.ІІ.2019 г. на Благоевградския ОС, постановено по т. д. № 252/2016 г. Докато подлежащата на връщане искова молба на „Овергаз Мрежи” АД-София за присъждане на парични вземания на горните основания в общ размер на 379 262.26 лв. е била заведена на 25.ІІ.2019 г. Констатирано е било също така от състава на САС, че процесните вземания произтичат от неизпълнението на договор с ответника и затова не е налице нито едно от изключенията по чл. 637, ал. 6, т.т. 1-3 ТЗ На базата на тези три фактически констатации е бил изграден решаващия правен извод на въззивния съд за недопустимост на образуваното производство по исковата молба на частния касатор с вх. № 668/25.ІІ.2019 г. по описа на Благоевградския ОС.
Не се констатира вероятност постановеното от САС определение да е процесуално недопустим съдебен акт, тъй като наведените от частния касатор доводи в подкрепа на тезата му за приложно поле на касационния контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК са изцяло досежно наличието на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, т.е. за неправилността на атакувания съдебен акт, а не за негов порок по смисъла на т. 2 на същия законов текст.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г.на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос (бил той материалноправен и/или процесуалноправен) трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания негов акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от трите, формулирани в изложението на търговеца настоящ частен касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК, правни въпроса няма естеството на такъв, който да е бил от значение за изхода по конкретното дело. Всички те са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 3 на същия законов текст.
В заключение, атакуваното определение на САС не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (законът – чл. 637, ал. 6 ТЗ, да е бил приложен в в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Ако в Гл. ХХХVІІ на ГПК /за заповедното производство/ има изрична разпоредба, че искът за съществуване на вземането „се смята предявен” от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, няма подобно нормативно разрешение за обезпечителното производство по реда на чл. 390 ГПК, позволяващо обезпечение да може да се иска „и преди предявяване на иска”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2071 на Софийския апелативен съд от 20.VІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 1667/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2