5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№468
гр. София, 05.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1094 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника В. И. Ш. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Б. срещу решение от 20.07.2010г. по гр. дело № 100/2010г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 21.04.2009г. по гр. дело № 28759/2008г. на Софийски районен съд, 64 състав и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия [фирма], [населено място] разноски в размер 549,97 лв. С първоинстанционния съдебен акт В. И. Ш. като [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 5 173,30 лв. с ДДС, представляваща неплатена част от общото договорено възнаграждение по договор за изработка от 25.01.2005г. и фактура № 217/11.06.2007г. с предмет „изграждане на щанд, обзавеждане и художествено оформление за мероприятие Винария 2007г.” на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата 523,27 лв. – обезщетение за забава за периода 05.11.2005г. – 07.07.2008г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и сумата 561,96 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК- въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ при съществуването на валиден договор, допустимо ли е приложението на чл. 292, ал. 1 ТЗ; дали едностранният документ, с който се твърди неизпълнение на договорно задължение представлява „предложение” по смисъла на чл. 292, ал. 1 ТЗ; 2/ допустимо ли е прилагането на чл. 161 ГПК при непредставяне на доказателства, установяващи твърдените от страната факти; „допустимо ли е за установяването на факти, за които страната сочи като доказателство подписан от ответната страна документ, тежестта на доказването е възложено на тази страна, събирането на доказателствата е допуснато от съда, те не са представени и едва в мотивите на съдебното решение съдът да извлича посредством тълкуване изявленията на ответната страна и едностранни частни документи, изходящи от ищеца, благоприятни за него доказателства”. Касаторът моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване, след което съдебните актове бъдат отменени, а предявените искове отхвърлени, като претендира присъждане на разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Н. Д. оспорва касационната жалба и инвокира възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради това, че касаторът не е посочил нито едно съдебно решение, от което да се установява кой съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли решението да не бъде допускано до касационно обжалване и претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните от страните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Въззивният съд, след като е обсъдил представените по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, е установил, че страните са в правоотношение по договор за изработка, съгласно който ищецът е бил длъжен да проектира, извърши пространствено, графично оформление, обзавеждане и изграждане на щанд за участието на ответника на изложба „Винария 2007г.”, а ответникът – да заплати възнаграждение. Ищецът е изпълнил качествено работата, която била приета от ответника, а ответната страна е заплатила по проформа фактура № VIN0716574/16.03.2007г. сумата 10 580,26 евро с ДДС, представляваща 80% от възнаграждението, и е останала неплатена част в размер 20%. Решаващият съдебен състав е приел, че с плащането по проформа фактура № VIN0716575/16.03.2007г. за мероприятие „Винария 2007г.” на стойност 3 391,20 евро с ДДС /за префактуриране на строителна такса, заверка на проект, префактуриране на електровръзка, префактуриране на водна връзка/ ответникът се е съгласил приетата от него цена по договора за изработка за Винария 2007г. да се увеличи от 13 225,32 евро с още 3 391,20 евро. Като е отчел плащането на последната сума, съдът е направил извод, че е останала неплатена част от възнаграждението в размер 20% или 2 645, 06 евро с ДДС, за която сума са издадените проформа фактура № VIN0716586/20.03.2007г. и фактура № 217/11.06.2007г.
Решаващият съдебен състав е изложил и допълнителни съображения, че доколкото ответникът не е възразил веднага след връчване на нотариалната покана на 05.11.2007г., че непогасеното задължение не е част от уговорената цена за Винария 2007г., съгласно чл. 292, ал. 1 ТЗ се счита, че цената е мълчаливо приета, доколкото страните са търговци и се намират в трайни търговски взаимоотношения по договора от 25.01.2005г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора въпрос „при съществуването на валиден договор, допустимо ли е приложението на чл. 292, ал. 1 ТЗ” е важен, но не е от значение за решаването на спора, тъй като договорното правоотношение и размерът на възнаграждението за проектиране, пространствено, графично оформление, обзавеждане и изграждане на щанд за участието на ответника на изложба „Винария 2007г.” се установяват от проформа фактурите и извършените две плащания, както е приел и въззивният съд. Основните съображения за уважаване на иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД съдебният състав е изградил на базата на посочените писмени доказателства, а позоваването на чл. 292, ал. 1 ТЗ е само в допълнение на основните доводи и изводи.
По отношение на посочените от касатора процесуалноправни въпроси не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика по поставените процесуалноправни въпроси. От друга страна, въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл. 161 ГПК, поради което въпросът „допустимо ли е прилагането на чл. 161 ГПК при непредставяне на доказателства, установяващи твърдените от страната факти” не е релевантен.
Д. на касатора за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Въпросът „допустимо ли е за установяването на факти, за които страната сочи като доказателство подписан от ответната страна документ, тежестта на доказването е възложено на тази страна, събирането на доказателствата е допуснато от съда, те не са представени и едва в мотивите на съдебното решение съдът да извлича посредством тълкуване изявленията на ответната страна и едностранни частни документи, изходящи от ищеца, благоприятни за него доказателства” не е от значение за изхода по конкретното дело, нито за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съдебен състав е установил фактическата обстановка и изградил правните си доводи след като е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните в първоинстанционното производство по съответния процесуален ред относими, допустими и необходими доказателства, разпределил е доказателствената тежест и се е съобразил с доказателствената сила на представените доказателства.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото направените от касатора разноски за производството по касационната жалба остават в негова тежест. На основание чл. 78 ГПК касаторът следва да заплати на ответната страна сумата 500 лв. – направени разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.07.2010г. по гр. дело № 100/2010г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-А въззивен състав.
ОСЪЖДА В. И. Ш. като [фирма], [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] на основание чл. 78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.