1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 06.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 346 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. С. Л. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Б. срещу определение № 7/10.01.2012г. по ч. т. дело № 771/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на А. С. Л. против определение № 3491/10.03.2011г. по гр. дело № 2350/2011г. на Софийски градски съд, ІV-а състав в частта, с която е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК, издадена в полза на [фирма] по ч. гр. дело № 10423/2009г. на Софийски районен съд, ГО, 65 състав.
В частната жалба се прави оплакване за недопустимост и неправилност на определението. Частният жалбоподател релевира доводи, че частната жалба попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като определението на въззивната инстанция прегражда пътя на защита на длъжника чрез допускане на незабавно изпълнение и го лишава от възражения по делото, както и въззивният съд дава разрешение по същество на твърдяното правоотношение. Поддържа становище, че въззивният съд недопустимо се е произнесъл по съществото на спора, като е определил, че процесният запис на заповед е валидно предявен. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че частната жалба на А. С. Л. е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт – определение, с което е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК. Изложени са съображения, че определенията на съда по частни жалби по чл. 419 ГПК не попадат в разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Съображенията и доводите в обжалваното определение за недопустимост на частната жалба срещу въззивното определение, с което практически е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, са законосъобразни. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е допуснато издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на съдебните актове по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определението по чл. 419 ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7/10.01.2012г. по ч. т. дело № 771/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на А. С. Л. против определение № 3491/10.03.2011г. по гр. дело № 2350/2011г. на Софийски градски съд, ІV-а състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.