О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 06.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 326 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадени от Прокуратурата на Република България, с адрес [населено място], [улица]; 1/ частна жалба вх. № 1265 от 03.02.2012 г. срещу определение на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение от 17.01.2012 г., постановено по гр. д. № 27/2012 г. по описа на същия съд, с което депозираната от жалбоподателя срещу въззивно решение от 06.10.2011 г. по гр. д. № 236/2011 г. по описа на Сливенски окръжен съд касационна жалба вх. № СО-05-01-7643/17.11.2011 г. е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК като процесуално недопустима и 2/ частна жалба вх. № 3725 от 09.04.2012 г. срещу определение на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение от 04.04.2012 г., постановено по гр. д. № 27/2012 г. по описа на същия съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. Д. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 910 лева.
За ответника по частната жалба А. Д. К. не е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частните жалби са подадени от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по същество на жалбите, намира следното:
По частна жалба вх. № 1265 от 03.02.2012 г.
За да остави без разглеждане подадената от Прокуратурата на Република България касационна жалба срещу въззивно решение от 06.10.2011 г. по гр. д. № 236/2011 г. по описа на Сливенски окръжен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение е приел, че пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 2 ЗОДОВ, като цената на всяка една от исковите претенции е до 5 000 лева, с оглед на което и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК е прието, че касационната жалба е процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С частната жалба се излагат доводи, че тези правни изводи на касационната инстанция са неправилни, тъй като не кореспондират на съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и търсената защита и са в противоречие с разясненията, дадени в т. 13 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК. Твърди се, че предявения в случая иск за заплащане на неимуществени вреди е един и е с цена 10 000 лв., с оглед на което касационната жалба е процесуално допустима по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ урежда обществените отношения, свързани с отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от органи на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконни действия в хипотези, посочени от законодателя с т. 1-7 на същата норма, като всяка една от тях съставлява самостоятелно основание.
В случая, А. Д. К. е предявил против Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени искове на основание чл. 2, ал. 1, т.1 и т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева във връзка претърпени от него неимуществени вреди от незаконно задържане под стража за периода 01.07.1997 г.–20.08.1997 г. по обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26 НК и за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно водено срещу него досъдебно наказателно производство по сл. д. № 511/1997 г. на О.–С. и пр.пр. № 1522/1997 г. на РП – С., за периода от 01.07.1997 г. – 31.05.2005 г. във връзка с повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26 НК. Всяка една от двете искови претенции не надвишава законоустановения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер на цената на иска и законосъобразно Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение е оставил без разглеждане подадената от Прокуратурата на Република България касационна жалба, вх. № СО-05-01-7643/17.11.2011 г., тъй като е процесуално недопустима.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че касационната инстанция не се е съобразила с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК. Точка 13 от същото е свързана с начина на определяне на обещетението за неимуществени вреди при наличие на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т.1 и т. 2 ЗОДОВ и въпроси досежно отклонения във връзка с предмета на делото по чл. 210 ГПК и определяне цената на иска по чл. 70 ГПК не се третират.
Определението на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение от 17.01.2012 г., постановено по гр. д. № 27/2012 г. по описа на същия съд е законосъобразно и следва да се остави в сила.
По частна жалба вх. № 1265 от 03.02.2012 г.
Същата е неоснователна.
С оглед недопустимостта на касационната жалба и по силата на законовата делегация на чл. 78, ал. 4 ГПК, касационната инстанция правилно е присъдила направените от А. Д. К. деловодни разноски в размер на 910 лева.
Определение на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение от 04.04.2012 г., постановено по гр. д. № 27/2012 г. по описа на същия съд следва да се остави в сила, тъй като е постановено в съответствие с процесуалните правила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение от 17.01.2012 г., постановено по гр. д. № 27/2012 г. по описа на същия съд, с което депозираната от Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение от 06.10.2011 г. по гр. д. № 236/2011 г. по описа на Сливенски окръжен съд касационна жалба вх. № СО-05-01-7643/17.11.2011 г. е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение от 04.04.2012 г., постановено по гр. д. № 27/2012 г. по описа на същия съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. Д. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] апр. 90, деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 910 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: