ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 468
София, 07.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 2176 по описа за 2015 година
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Н. Р. чрез процесуалния й представител адв.К. Я. срещу определение № 314 от 9.3.2015 г, постановено по гр.дело № 136/15 г по описа на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти граждански състав, с което е потвърдено определение № 388 от 26.1.2015 г по гр.дело № 246/15 г по описа на Районен съд [населено място].С първоинстанционното определение Плевенски районен съд е прекратил на основание чл.14 ал.2 от ГПК производството по гр.дело № 246/15 г на Плевенски районен съд и го е изпратил по подсъдност на Плевенски административен съд.В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и компетентен да разгледа осъдителния иск за сумата 300 лв, представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди по водено от нея срещу ответника Н. дело № 2639/14 г на Плевенски районен съд, 14 наказателен състав е гражданския, а не административния съд.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК се сочи, че правния въпрос „ по гражданско правен или административен ред следва да се разглежда спора за реализиране на отговорността на държавата за вреди, произтичащи от сторени от гражданите разноски във връзка с отмяна на незаконосъобразни действия по налагане на административни наказания и кой е компетентния да разгледа този спор съд” е разрешен в противоречие с практиката на ВАС обективирана в цитирани в изложението определения.
Ответникът по частната жалба О….не взема становище по частната жалба.
От данните по делото се установява следното :
С решение № 1318/12.11.2014 г, постановено по Н. дело № 2639/14 г на Плевенски районен съд, 14 наказателен състав, по жалба на М. Н. Р. е отменена като незаконосъобразна глоба с фиш серия С 0608738, издаден на 24.8.2014 г от П. А.-мл. Автоконтрольор при РУП-Долна Митрополия.По това дело Р. е била представлявана от процесуален представител-адв.К. Я. като уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв е заплатено съгласно фактура 463/12.11.2014 г.
Гражданско дело № 246/15 г по описа на Плевенски район съд е образувано по искова молба на М. Н. Р. от [населено място].Изложени са твърдения, че заплатеното от нея адвокатско възнаграждение по Н. дело № 2639/14 г на Плевенски районен съд, 14 наказателен състав не й е присъдено, поради което предявява срещу Областна дирекция на МВР-Плевен иск за присъждане на сумата 300 лв, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
С определение № 388 от 26.1.2015 г по гр.дело № 246/15 г Плевенски районен съд е приел, че делото не е подсъдно на гражданския съд, независимо от дадената от ищцата правна квалификация-чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД.Приел е, че правилната правна квалификация в случая е тази по чл.1 ал. 1 от ЗОДОВ , т.к се твърдят вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни действия при изпълнение на административна дейност.При това положение и съгласно нормата на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ претенцията следва да бъде разгледана по реда на АПК и първа инстанция за разглеждане на спора следва да бъде Плевенски административен съд, а не Плевенски районен съд.Поради което производството по делото е прекратено на основание чл.14 ал.2 от ГПК и същото е изпратено за разглеждане на Плевенски административен съд.
С обжалваното определение въззивният съд, потвърждавайки определението на първоинстанционния съд е приел, че предявеният иск има своето правно основание в чл.1 от ЗОДОВ и компетентен да го разгледа е административния съд, тъй като същият регламентира отговорността за вреди от дейност на администрацията.Съгласно тази разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.За отговорността по чл.1 от ЗОДОВ определяща е не правната същност на акта, а основания характер на дейността на органа, който го издава.Тъй като обезщетението за вреди по чл.1 ал.2 от ЗОДОВ не може да се претендира по друг закон /чл.8 ал.1 от ЗОДОВ/ общият ред на ЗЗД би следвало да се приеме за неприложим.В случая се претендират вреди от акт, издаден от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени му задължения, които по своето съдържание са изпълнение на административна дейност, поради което компетентен да разгледа иска е Административен съд [населено място], а не Плевенски районен съд.
По соченото касационно основание.
Формулираният с изложението въпрос е разрешен по задължителен начин с т.1 на ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 ОТ 19.05.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2014 Г., О. НА ГК НА ВКС И I И II КОЛЕГИЯ НА ВАС е прието следното : Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК установява подведомствеността на административните дела, като предоставя в компетентност на административните съдилища делата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Нормата на чл. 1 ЗОДОВ очертава от обективна и субективна страна отговорността на държавата и общините за вредите от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица. Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а приложението на разпоредбата е необходимо наличието на вреда, причинена от незаконосъобразни актове, действия или бездействия държавните или общинските органи, които са резултат от тяхната административна дейност.
Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието „административна дейност“ е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: „Отговорност за дейност на администрацията“. Подобен е законодателният подход и в разпоредбата на чл. 2 ЗОДОВ, която установява отговорност на държавата за вреди при осъществяване на правозащитна дейност и е озаглавена „Отговорност за дейност на правозащитните органи“. Отговорността, съобразно фактическите състави на ЗОДОВ, следователно е резултат от незаконосъобразно осъществяване на публични функции – административни и правозащитни от органите на държавата, общините и съдебната власт.
Спазването на законността и защитата на правопорядъка, като израз на принципа на върховенството на закона, е задължение на всички длъжностни лица и органи на публичната власт. 3адълженията, които законите възлагат на административните органи в тази насока са свързани, освен с издаване на индивидуални, общи и нормативни административни актове чрез упражняване на правоприлагаща и нормотворческа дейност, и с налагане на административни наказания.
Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. Делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Обжалваното определение е постановено в съответствие в посочената задължителна практика, поради което не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 314 от 9.3.2015 г, постановено по гр.дело № 136/15 г по описа на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти граждански състав, с което е потвърдено определение № 388 от 26.1.2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.