O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 08.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3145 /2018 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14582/10.08.2018 г.
на Е. Д. М., чрез адв. И. В.- П., срещу определение № 2204 от 16.07.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3223/ 2018 г., с което е потвърдено определение № 12191 от 30.05.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 15058 /2016 г. за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения от касатора срещу С. Й. М. иск за неимуществени вреди, резултат от дейността и на разследващ полицай.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Оспорва се изводът на въззивния съд, че ответницата не е пасивно легитимирана да отговаря по иск за вреди от нейно действие или бездействие в качеството и на разследващ полицай, както и се навеждат твърдения за несъобразени от съда и така нарушени права по чл. 6, ал.2 и чл. 13 ЕКЗПЧОС при изрично направени оплаквания за това. Като основания за допускане на касационното обжалване в самата жалба и в отделно представеното изложение се извеждат три правни въпроса за това дали нормата на чл. 13 ЕКЗПЧОС допуска изключване на правото на обезщетение за вреди срещу длъжностно лице, представител на официалната власт, дали легитимацията на страната е въпрос на допустимост или основателност на иска и за предимството на нормите на европейското право пред вътрешното национално законодателство, отговорите на които според страната ще допринесат за точното прилагане на закона и развитие на правото. Касаторът се позовава и на чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на IV –г.о. намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ и постановен по иск, чиято цена е над 5000 лв., въззивен съдебен акт, така е допустима.
Налице са основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване като съображенията за това са следните:
Първоинстанционното производство пред СГС е образувано по иска на Е. Д. М. срещу С. Й. М., уточняван допълнително, за осъждане на последната да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., произтекли от действията и в качеството на разследващ полицай към 05- РУ на МВР- София, изразяващи се в изготвянето на документ по преписка ДП № 2085/ 2012 г., в който неколкократно била споменавала ищеца с прякора „ Крокодила“, така му нанесла обида, увредила доброто му име и унижила човешкото му достойнство.
На ищеца са давани указания с разпореждане от 05.10.2015 г. на Софийски градски съд по гр.д. №2837/2015 г. да изправи нередовности на исковата си молба като посочи трите имена и адрес за призоваване на ответника, да уточни противоправното му действие и да посочи дали същото е резултат от служебната му дейност. След разрешаване на спор за подсъдност между СГС и АССГ и връщане на делото на градския съд с определение № 82 от 01.12.2016 г. на ВАС и ВКС, смесен 5 чл. с-в по адм. д. № 61/2016 г., с разпореждане № 12191 от 25.04.2017 г. по гр.д. №15058/2016 г. е указано на ищеца да конкретизира датата на съставяне на документа, в който ответникът е употребил обидния прякор и да посочи размер на претенцията си за обезщетение за забава от тази дата до датата на подаване на исковата молба. Така дадените указания са изпълнени от ищеца чрез служебно назначените му адвокати.
С определение № 12191 от 30.05.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 15058 /2016 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото приемайки, че искът е недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация на лицето, посочено като ответник, позовавайки се на чл. 216, ал. 2 МВР, че държавните служители към МВР не носят имуществена отговорност и вместо тях за вредите причинени от дейността им, на граждани, отговаря Държавата.
За да потвърди прекратяването на делото от първоинстанционния съд, апелативният състав в обжалваното сега определение е препратил към мотивите на градския съд. Добавил е още, че за непозволено увреждане извършено чрез проявено от ответницата действие или бездействие в качеството и на разследващ полицай, при положение, че не се твърди вредата да е причинена умишлено или в резултат на престъпление, тя не носи имуществена отговорност. Вместо нея, съгласно чл. 216, ал. 2 ЗМВР в така разгледаната хипотеза, отговаряла Държавата. Тъй като искът бил насочен срещу ненадлежен ответник производството по него било недопустимо и правилно било прекратено от градския съд.
При тези мотиви на въззивния съд, постановеното от него определение се явява очевидно неправилно, тъй като апелативният състав е допуснал нарушение на обезпечаващи правото на защита на ищеца, така основополагащи съдопроизводствени норми.
Приетото от въззивния съд, че иск насочен срещу ненадлежен, поради липса на процесуална легитимация, ответник влече автоматично недопустимост на същия, е в противоречие с приетото в мотивите към т. 5 ТР№ 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, че не се касае до недопустимост на иска по см. на чл. 130 ГПК, а до нередовност на исковата молба изразяваща се в несъответствие между обстоятелствената част и петитума, с оглед на което съдът дължи да даде възможност на ищеца да я отстрани като му укаже да посочи надлежен ответник в определения му за целта срок. Пак според мотивите на цитираната т. 5 когато такава нередовност се констатира от въззивния съд, то ако е постановено решение по делото, същото следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за конституиране на надлежен ответник. Респективно когато първоинстанционният съд е постановил акт за прекратяване на производството поради недопустимост на иска заради липса на пасивна процесуална легитимация, без да е дал указания до ищеца да поправи исковата си молба като посочи в определения му срок надлежен ответник, въззивният съд следва да отмени прекратяването и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството със същите указания – за конституиране на надлежен ответник.
Предвид изложеното частната касационна жалба се явява основателна.
Правилно въззивният съд, позовавайки се на чл. 216 ал. 2 вр ал. 1 ЗМВР, е приел, че по иск за вреди от действия на разследващ полицай в това му качество, самият полицай не е надлежен ответник. Неправилно обаче не е отменил първоинстанционното определение и не е върнал делото с указания до градския съд по реда на чл. 101 ГПК да бъде конституиран надлежен ответник, предвид разпоредбата на чл . 216, ал.2 изр. 2 ЗМВР съгласно която Държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени причинени му по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните им задължения от държавните служители към системата на МВР.
Като незаконосъобразно обжалваното определение следва да бъде отменено ведно с първоинстанционното определение, а делото да се върне на Софийски градски съд за даване на указания до ищеца да поправи исковата си молба като посочи надлежен ответник в определения му за целта срок.
Водим от гореизложеното , Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2204 от 16.07.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3223/ 2018 г.
ОТМЕНЯ определение № 2204 от 16.07.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3223/ 2018 г. и определение № 12191 от 30.05.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 15058 /2016 г.
Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на производството по предявения иск от етапа на проверка за редовността на исковата молба и процедиране съобразно мотивната част на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: