О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 468
гр. София, 08.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1723 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника Б. П. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. А. Ш. срещу определение № 4587 от 04.03.2014г. по ч. гр. дело № 1505/2014г. на Софийски градски съд, ГО, IV-В въззивен състав, с което след отмяна на определение от 19.12.2013г. по гр. дело № 52578/2013г. на Софийски районен съд, ГО, 25 състав е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение на предявения от Н. Н. В. от [населено място] срещу Б. П. Д. от [населено място] иск с правно основание чл. 534 ТЗ за сумата 20 000 лв., с която издателят на записа на заповед неоснователно се е обогатил, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху подробно описан недвижим имот – магазин № 2, находящ се на партера в жилищна сграда в [населено място], район „Т.“, [улица] заедно с 1,175% ид. части от общите части на сградата и 25% ид. части от дворното място, в което сградата е построена.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Дали е допустимо в рамките на проверката за установяване на еквивалентността на обезпечителната нужда и обезпечителната мярка стойността на възбраненото имущество да се установява въз основа на документи, различни от данъчна оценка, респективно пазарна оценка на имота и към кой момент следва да се преценява еквивалентността – към датата на придобиване на имота, върху който се налага обезпечителната мярка, към датата на възникване на твърдяното задължение или към датата на искането за налагане на обезпечителна мярка?“. Частният жалбоподател поддържа, че въпросът относно пределите на проверката за съответствието на предлаганата обезпечителна мярка и твърдяната обезпечителна нужда е решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 763/22.10.2010г. по ч. т. д. № 678/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 596/02.11.2011г. по ч. гр. д. № 534/2011г. на ВКС, ГК, II г. о.
Частният жалбоподател излага и съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че предявеният иск е вероятно основателен, като поддържа становище, че в хипотезата на предявен иск по запис на заповед кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, факта, от който същото произтича, пораждането на задължението и неговия размер, респективно да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване по което вземане е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението на ответника по каузалното правоотношение. В този смисъл сочи решение № 102/25.07.2011г. по т. д. № 672/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 31/05.04.2012г. по т. д. № 55/2011г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът Н. Н. В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Р. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като определение № 763/22.10.2010г. по ч. т. д. № 678/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. е неотносимо и съдът в съответствие с практиката на ВКС /определение № 606/20.12.2011г. по ч. гр. д. № 534/2011г. на ВКС, ГК, II г. о./ и съобразно данните в конкретния случай правилно е преценил наличието на обезпечителна нужда, защото с исканото обезпечение ще се обезпечи защитата на ищеца, а няма да се постигнат други цели.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да допусне обезпечение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 534 ТЗ чрез възбрана на описания недвижим имот, въззивният съд е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 391, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение: искът по чл. 534 ТЗ е вероятно основателен поради това, че е подкрепен с убедителни писмени доказателства; предвид характера на правоотношението и размера на претендираното парично вземане е налице обезпечителна нужда с оглед гарантиране правата на ищеца при евентуално съдебно решение в негова полза. В обжалвания съдебен акт са изложени и съображения за адекватността на обезпечителната мярка възбрана върху недвижимия имот, тъй като е съответна на обезпечителната нужда да се съхрани имуществото на ответника с оглед високата цена на иска и еквивалентна на размера на предявената претенция – данъчната оценка на имота към датата на придобиването му е била в размер 12 332,78 лв., т. е. по-ниска от размера на иска.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи.
По отношение на формулирания от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като цитираните и приложени от частния жалбоподател определения са неотносими. Определение № 763/22.10.2010г. по ч. т. д. № 678/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. се отнася до обезпечение на иск с правно основание чл. 39 и следващите от Закона за кооперациите за отмяна на конкретни решения на общото събрание на член-кооператори на кооперация чрез обезпечителни мерки спиране провеждането на общи събрания на кооперацията и забрана за вписване на нови обстоятелства по фирменото дело на кооперацията въз основа на решенията на общото събрание – предмет на иска. Определение № 596/02.11.2011г. по ч. гр. д. № 534/2011г. на ВКС, ГК, II г. о. е постановено във връзка с обезпечение на предявени искове от двама ищци на основание чл. 200 КТ чрез запор върху банкови сметки на ответното дружество до размер по 120 000 лв.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпроса за предпоставките за допускане на обезпечение на предявените искове е формирана трайноустановена съдебна практика, включително и на ВКС, съгласно която, за да бъде допуснато обезпечение на иска, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ искът да бъде допустим и вероятно основателен; 2/ да е налице интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда; 3/ посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща. В хипотезата, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства следва да бъде представена гаранция в определен от съда размер. Адекватността на обезпечителната мярка се преценява във всеки конкретен случай, като законът не поставя изискване при осъдителен иск за заплащане на определена сума и обезпечение на иска чрез възбрана на недвижим имот средната пазарна цена на имота да бъде точно в същия размер, каквато е цената на иска. Съдът следва да съпостави съответствието на предлаганата обезпечителна мярка и обезпечителната нужда и да прецени доколко за ищеца при евентуална липса на имоти и средства ще бъде затруднено реализирането на правата му, ако в хода на исковото производство по висящото дело притежаваните имоти и средства бъдат отчуждени. Посочената практика не се налага да бъде променяна.
Съдебният състав, спазвайки постоянната практика на ВКС, е изследвал наличието на необходимите предпоставки, адекватността на обезпечителната мярка и е постановил определението си. Подходящността на обезпечителната мярка /възбрана на магазин с площ 27,08 кв. м./ е преценена с оглед обезпечителната нужда, предвид сравнително високия размер на цената на иска /20 000 лв. – главница и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане/, като нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство са налице данни, че средната пазарна стойност на магазина към момента на обезпечението многократно надвишава цената на иска. Ако за длъжника с оглед защита на неговите интереси е по-подходяща друга обезпечителна мярка, той може да поиска замяната й по реда на чл. 398, ал. 2 ГПК със залог в пари или ценни книги.
По отношение на въпроса за вероятната основателност на иска по чл. 534 ТЗ доводите на частния жалбоподател за решаването му в противоречие с практиката на ВКС са неоснователни. Решение № 102/25.07.2011г. по т. д. № 672/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 31/05.04.2012г. по т. д. № 55/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. не намират приложение в конкретния случай. Във второто решение изследването на каузалното правоотношение се е наложило поради изложени в исковата молба твърдения, че записът на заповед е издаден като гаранция за плащане на неиздължени от ответника суми /цена на стока, предоставена като стоков кредит/ по определени фактури и направени от ответника възражения срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства. В настоящия случай ищецът не се е позовал на каузално правоотношение, а е предявил иска на основание чл. 534 ТЗ и към момента на постановяване на определението за обезпечение по делото не е възникнал спор относно наличие на каузално правоотношение, за изпълнение на задълженията по което е издаден процесният запис на заповед, и респективно за погасяване на задълженията по каузалното правоотношение. Първото решение е по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и след него е постановено Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в т. 17 на което е прието, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед, а каузалното правоотношение подлежи на изследване при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Приетото разрешение в т. 17 на посоченото Тълкувателно решение би могло да намери съответно приложение и по иска с правно основание чл. 534 ТЗ. В конкретния случай към момента на постановяване на определението за обезпечение на иска нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд е имало въведени твърдения и възражения, основани на определено каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден процесния запис на заповед. Поради това въззивният съд не е бил длъжен да преценява вероятната основателност на иска с оглед някакво хипотетично каузално правоотношение, което не е било въведено в предмета на спора.
Поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното определение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4587 от 04.03.2014г. по ч. гр. дело № 1505/2014г. на Софийски градски съд, ГО, IV-В въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.