О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр.София, 23.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 107/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на В. Н. К. и Е. Д. П. и двете от гр. П. срещу решение № 431/24.03.2008 год. по гр.дело № 184/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което частично е отменено първоинстанционното решение и исковете по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ са отхвърлени частично, касаещи 1/6 ид.ч. от ливада от 1 дка, м.”С”, землището на с. Б., както и 1/6 ид.ч. от ливада от 1.5 дка в същата местност.
Касаторките се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1 ГПК, без да ги конкретизират и аргументират, с оглед разграничаването на три отделни хипотези и съпоставимата към тях практика на касационния съд, която цитират. В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивният съд е подходил избирателно, като е формирал погрешните си изводи, без да съобрази всички доказателства и постановил необоснован съдебен акт, което било съществено нарушение на процесуалната норма на чл.188 ГПК/отм./.
Касационният съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: Касаторите не се позовават на произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличие на някое от основанията – алтернативно посочени по т.1, т.2 и т.3 в нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването на нарушение на съществената процесуална норма на чл.188 ГПК/отм./ е бланкетно, без мотивировка и без обосновка на нито една от трите възможни хипотези и ограничава преценката на касационния съд за необходимостта, относно уеднаквяването на практиката, разрешаваща еднородни случаи, които попадат под една и съща правна норма, или за необходимостта от тълкувателни решения, когато съдилищата я прилагат погрешно.
В изложението към касационната жалба се съдържат оплаквания, по чл.281 ГПК, които представляват основания за касационно обжалване, на които касационният съд е длъжен да отговори едва след като констатира, че е налице някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК и допусне касационно обжалване на въззивното решение. В конкретния случай касаторите не са формулирали и аргументирали основания по чл.280, ал.1 ГПК, норма, която регламентира три отделни хипотези, предпоставящи допускане на касационно обжалване, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 431/24.03.2008 год. по гр.дело № 184/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на В. Н. К. и Е. Д. П. от гр. П., с вх. № 10362/25.04.2008 год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
/СЛ