4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
Гр.София, 10 юни 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1118/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” срещу решението на Софийски градски съд по гр.д. №7035/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от А. В. срещу касатора искове с пр. осн. чл.200 КТ за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от професионални заболявания, установени по надлежния административен ред с решение на ВАС по адм. д. №2639/11 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но на осн. чл.280, ал.3 ГПК е допустима срещу въззивното решение по исковете с цена над 5 000 лв. – за обезщетяване на неимуществени вреди от трите професионални заболявания на ищеца, в размер съответно от 12 000, 8000 и 6000 лв., ведно с лихвата за забава върху тези суми, и за обезщетяване на имуществени вреди от разходи за усилена и витаминозна храна за посочения период в размер на 6320 лв., ведно с лихвата за забава върху тази сума. Касационната жалба срещу въззивното решение в останалата му част – по искове за обезщетяване на имуществени вреди с цена под 5 000 лв., е недопустима и следва да остане без разглеждане.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че от значение за спора и за точното прилагане на закона е правният въпрос: Може ли да се присъдят неимуществени вреди за болест, от която не е установено, че ищецът страда по установения ред и когато не е признат професионалният й характер? Въпросът се поставя във връзка с присъденото обезщетение от 8 000 лв. за неимуществени вреди от професионално заболяване „Ринофарингитис екзацербата”, което според касатора не е установено по делото като основание за исканата и присъдена обезвреда по чл.200 КТ. Касаторът сочи, че по поставения въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ППВС №4/68 г., т.1, в което е прието, че на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Във връзка с въпроса и обусловилите го изводи на въззивния съд касаторът прави оплаквания за нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281,т.3 ГПК, за наличието на които ВКС не се произнася в това производство – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Въззивният съд е приел, че наличието и професионалният характер на трите заболявания на ищеца, едно от които е по-горе посоченото, се установява от р. по адм. д. №2639/11 г. на ВАС, считано от 14.09.05 г. С оглед на установяването на професионалните заболявания по надлежния адм. ред, първоинстанционният и въззивният съд са приели, че становището на СМЕ , според което: в.л. не се е запознало с документи за заболяването на ищеца „ринофарингитис екзацербата”, като липсват данни за проследяването му и необходимите резултати от прегледи и инструментални изследвания, въз основа на които заболяването се документира – не опровергава наличието и професионалния характер на посоченото заболяване. Този извод съответства на практиката на ВКС за подобни случаи. Така в р. по гр.д. №5264/08 г. на трето г.о. на ВКС е посочено, че за да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Този ред е регламентиран в чл. 61-63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001 г., отменени, както и в действащите Наредба за медицинската експертиза/НМЕ/ на трудоспособността от 2005 г. и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008 г. Признаването на професионалния характер на заболяването според чл. 62, ал. 3 от кодекса е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл. 3, 10 и 13 от посочената наредба, признаването на професионалната болест, към която се отнасят и нейното усложнение и късните й последици става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. В случая с цитираното решение на ВАС по адм.д. №2639/11 г. по административен ред е признат професионалния характер на заболяването на ищеца, вкл. на посоченото в изложението на касатора и е определена обща оценка на трайно намалената работоспособност 56 % към датата на обжалваното експертно решение на НЕЛК – 14.09.05 г. Преписката е изпратена на НЕЛК за попълване и изпращане на органите по чл.60, ал.3 от НМЕ на регистрационна карта за признатата на ищеца професионална болест.
При тези данни и според указаното в практиката на ВКС, вкл. в посоченото от касатора задължително за съдилищата ППВС №4/68 г., професионалната болест е установена по надлежния ред. Вредите от нея са установени по делото с помощта на СМЕ, посочила неприятните симтоми и сериозната прогноза на заболяването, и подлежат на обезщетяване като непосредствена последица от увредата, както са приели първоинстанционният и въззивният съд.
Не са налице основания за допускане на обжалването – въззивното решение съответства на практиката на ВКС по поставения от касатора правен въпрос, поради което не се установяват предпоставките на основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Създадената многобройна и последователна съдебна практика по въпросите за установяване на професионалното заболяване и обезщетяване на вредите от него изключва наличие на допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д.№7035/18 г. от 6.11.18 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.200 КТ за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от професионално заболяване с цена над 5 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” срещу посоченото въззивно решение в останалата му част – по исковете с пр. осн. чл.200 КТ за обезщетяване на имуществени вреди от професионално заболяване с цена под 5 000 лв.
Определението в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: