О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр. София, 12.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4021 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. К. К. от [населено място], [улица], срещу определение № 266 от 16. 08. 2017г. по ч. гр. дело № 3264/2017г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на касаторката за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение № 10/03. 02. 2017г. по гр. д. № 405/2016г. на Карнобатски районен съд и е прекратено производството по гр. д. № 3264/2017г. по описа на ВКС, ІV гражданско отделение с предмет горепосочената молба за отмяна.
Частният жалбоподател З. К. излага доводи за неправилност на обжалваното определение. Моли то да бъде отменено и да молбата й за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение да бъде разгледана по същество, след което да бъде отменено влязлото в сила решение по иск за разваляне на договор за издръжка и гледане на недвижим имот, тъй като то е постановено без да са били налице предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК за неприсъствено решение и при нарушено право на участие в исковия процес по отношение на ищцата, чийто пълномощник е настоящата касаторка / дъщеря на ищцата/.
Постъпил е отговор на частната касационна жалба от М. М. К. /ищца по иска с правно основание чл. 87, ал.2 ЗЗ/, в който последната поддържа становище за основателност на частната жалба.
Д. В. Г. /ответник по иска за разваляне на алеаторния договор за издръжка и гледане/ не подава отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното в настоящото производство определение № 266 от 16. 08. 2017г. по ч. гр. дело № 3264/2017г., Върховният касационен съд, Четвърто гражданско, е приел, че подадената молба за отмяна от З. К. К. с правно основание чл. 304 ГПК е недопустима съгласно задължителните разрешения в т. 10 ТР от 31. 07. 2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, тъй като се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството й на необходим другар в исковото производство, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. Изложени са и допълнителни аргументи за недопустимост на молбата за отмяна по чл. 304 ГПК поради липса на правен интерес за молителката, доколкото предявеният иск и постановеното по него решение не засягат нейни права като приобретател по договора за издръжка и гледане в атакуваната му с иска по чл. 87, ал. 2 ЗЗД част, касаеща само индивидуални права на бившия й съпруг и ответник в исковото производство – Д. Г..
Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Молбата за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение с правно основание чл. 304 ГПК е допустима като съдържаща доводи и твърдения, различни и извън тези, които молителката в лично качество е могла да заяви на основание чл. 240, ал. 1 или ал. 2 ГПК.
Съгласно т. 10 ТР № 7/ 31. 07. 2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС легитимирани да искат отмяна по чл. 304 ГПК са само тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. За да е редовна и процесуално допустима молбата за отмяна, в нея следва да се изложени твърдения за факти, които обуславят качеството на необходим другар на молителя и поради това – обвързаност от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. В съответствие с горепосоченото задължително разрешение, съдебният състав на ВКС, постановил атакуваното определение е намерил, че молбата за отмяна с правно основание чл. 304 ГПК се основава на обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар” на молителката, поради което е оставил същата без разглеждане като процесуално недопустима. Молителката К. не е участвала като страна в образуваното гр. д. № 405/2016г. на Карнобатски районен съд по иск на нейната майка М. М. К. срещу Д. В. Г. за разваляне до размер на 1/2ид.ч. на договор за издръжка и гледане, оформен в нот. акт № 88, т. ІІІ, н.д. № 1066/1990г. на Карнобатски районен съд, с който ищцата е прехвърлила на дъщеря си – молителката З. К. ид. части от дворно място и етаж от къща, по време на брака на приобретателката с ответника Д. Г.. Искът за разваляне на алеаторния договор по отношение на придобитите от ответника Д. Г. права е предявен след прекратяване на брака му със З. К. К. с развод /факт, признат и от молителката К. в молбата за отмяна/, поради което към момента на исковата молба молителката З. К. и Д. Г. не са съсобственици при условията на съпружеска имуществена общност на прехвърления недвижим имот, а са обикновени съсобственици, които са обикновени, а не необходими другари по искове за защита на вещни права върху съсобствената вещ. Тези изложени в молбата за отмяна по чл. 304 ГПК обстоятелства правилно са съобразени като относими към допустимостта й обстоятелства и доколкото са неспособни да обусловят качеството на „необходим другар“ на молителката, молбата по чл. 304 ГПК правилно и съобразно т. 10 ТР № 7/ 31. 07. 2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС е оставена без разглеждане като недопустима.
В молбата за отмяна с правно основание чл. 304 ГПК и най – вече в „мотиви по молба за отмяна на неприсъствено решение“ от 31. 07. 2017г. и в „допълнителни мотиви по отмяна“ от 04. 08. 2017г. се съдържат доводи за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото З. К. ги е изложила в качеството си на пълномощник на своята майка – ищцата М. М. К., а не в лично качество като трето лице в хипотезата на чл. 304 ГПК. В депозираната молба с вх. № 12558 от 21. 11. 2017г. по настоящото частно производство също са изложени обстоятелства от З. К. в качеството й на пълномощник на майка й М. К., относими към производството по отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Касае се за депозирани молби за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, които не са били предмет на атакуваното в настоящото производство определение, по които следва да бъде образувано отделно производство по чл. 307 ГПК, за което горепосочените молби за отмяна от 31. 07. 2017г., от 04. 08. 2017г. и от 21. 11. 2017г. следва да бъдат докладвани на Председателя на Трето гражданско отделение.
На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 266 от 16. 08. 2017г. по ч. гр. дело № 3264/2017г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за образуване на отделно производство по чл. 307 ГПК по молби за отмяна на М. М. К., представлявана от дъщеря й З. К. К., на влязлото в сила неприсъствено решение № 10/03. 02. 2017г. по гр. д. № 405/2016г. на Карнобатски районен съд, с правни основания чл. 303, ал. 1, т.1 и т. 5 ГПК и с дати 31. 07. 2017г., 04. 08. 2017г. и от 21. 11. 2017г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.