О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 13.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.10.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №50112/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 9717/15.07.2015г.,подадена от М. на м. и с.,гр.С.,против решение №1177/04.07.2015г. на Софийски апелативен съд,постановено по т.д.№4197/2014г. по описа на същия съд,с което е потвърдено решение №1149/22.06.2014г. по т.д.№2840/2013г. по описа на Софийски градски съд,VІ-7 състав за отхвърляне на предявения от М. на м. и с.,С. срещу Б. ф. по с. с.,С.,иск за сумата 353 333 лева,представляващи неотчетени с разходно оправдателни документи средства по отпуснати целеви финансови средства, по Договор №ОП 36-00-262/22.03.2011г.,като неоснователен,както и отхвърля предявения от М. на м. и с.С. срещу Б. ф.по с. с.,С.,иск с правно основание член 86,ал.1 ЗЗД за сумата 56 006,23 лева,представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от 11.10.2011г. до 31.04.2013г.,като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба „Б. Ф. ПО С. С.”,С.,чрез пълномощника си адвокат И. К.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна,като претендира разноски.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че предявените искове са по член 79,ал.1 ЗЗД и член 86,ал.1 ЗЗД,като сключения между страните договор от 22.03.2011г./лист 28 от делото по описа на СГС/,е с предмет-предоставяне от страна на М. на ф. в. и с. целеви средства за подпомагане и развитие на конкретния вид спорт,на Б. ф. по с.с.,която се задължава да реализира одобрения годишен проект по Програмата за олимпийска подготовка като разходва средствата по предназначение.Съдът е посочил,че съгласно уговореното в договора ответникът е следвало да представи отчета за четвъртото тримесечие на 2011г. в срок зо 30.01.2012г./чл.14,ал.1 вр.с чл.8,ал.,т.1-3/,като не се спори между страните,че отчета не е бил представен в този срок,а е бил представен от ответника на ищеца по-късно-на 02.07.2013г.,като спорът между страните е относно последиците от неспазването на този срок за представяне на обсъждания отчет.Съдът се е позовал на предвиденото в член 22,ал.1 от договора,сключен между страните,според която самостоятелното значение на неспазването на срока,като задължение по този договор,се ограничава до възможността да се намали размера на финансирането,респективно неговото спиране или прекратяване,но при условие само ако не се представи някой от дължимите отчети или той не бъде одобрен,а според член 22,ал.2 и ал.3 на възстановяване подлежат само неизразходваните в срока на договора средства или изразходваните не по предназначение.При тълкуването на тези клаузи от договора,съдът е стигнал до извода,че не може да се допусне изпълнението на едно вторично задължение представянето на отчет по договора,за разлика от основното задължение-реализирането на съответния проект, да представлява основание за връщане на насрещната престация,поради което на възстановяване подлежат средствата,които не са отчетени въобще,респ. не подлежат на възстановяване средствата,за които отчетът е представен,макар и със закъснение.Във връзка с доводите за приложимост на чл.40,пр.3 от № Н-1/08.02.2007г. за условията и реда на финансово подпомагане на спортни дейности,която разпоредба има императивен характер и може да обоснове задължение за връщане на предоставени финансови средства,при тълкуването й ,съдът е стигнал до извода,че неспазването на срока за представянето на отчет в срок, не е основание за връщане на средства,а за да се дължи такова е необходимо такъв отчет да не е представен изобщо.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,инкорпорирано в точка първо римско от подадената касационна жалба,касаторът се позовава на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,като заявява/цитирам/:
„съдът се е произнесъл по следния материалноправен въпрос,който е обусловил правните му изводи и е от значение за изхода по делото:
Сроковете за отчитане на предоставените финансови средства,определени с договорите между М. и с. организации,представляват ли част от „изискванията по сключения договор” по отношение на отчитането по смисъла на член 40,предл.ІІІ-то за условията и реда за финансово подпомагане от М. на ф.в. и с. на спортни дейности,при неспазването на които изисквания се дължи възстановяване на предоставените средства.”
Според приетото в т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Касационият съд намира,че не е налице твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Разпоредбата на член 40,ал.1 пр.3 от посочената Наредба,чието тълкуване се иска,е точна ,ясна и безпротиворечива и като такава е била приложена от въззивния съд.Видно от изложеното в решаващите мотиви в тази връзка,въззивният съд изрично е посочил,че на връщане съгласно последната подлежат средствата които”не са отчетени според съгласно изискванията „,а не средствата за които отчетът не е представен в срок.Такава санкционна последица от неспазването на срока не е предвидена и по сключения между страните договор-съгласно съдържанието на член 22 от същия.
С оглед изложеното,не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба „Б.Ф.ПО С. С.”,С.,следва да се присъдят поисканите и направени в настоящото производство разноски по делото,представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 9 650 лева,съгласно приложения с отговора й списък за разноски по член 80 ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие №126110/27.10.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на решение №1177/04.06.2015г. на Софийски апелативен съд,постановено по т.д.№4197/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. НА М. И С.,гр.С. за заплати на „Б. Ф. ПО С. С.”,гр.С.,сумата 9650 лева/девет хиляди шестстотин петдесет и пет лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: