О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 15.12. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3817/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. И., [населено място], чрез пълномощника и адвокат Д., срещу въззивно решение № 69 от 17.03.2015г. по гр. дело № 33/2015г. на Кюстендилския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно : Следва ли като задължителни другари по делото да участват всички съсобственици в етажна собственост при наведени възражения за промяна статута на общи части, вследствие на която са станали изключителна собственост на един от собствениците; след като спорът касае собственост върху мазета като складови помещения, прилежащи към самостоятелни жилищни обекти, самите мазета общи части по предназначение ли са; при липса на предявен насрещен иск или инцидентен установителен иск и само при релевирано възражение в тази насока, недопустимо ли е решението поради неучастие на останалите етажни собственици като задължителни другари.
Ответникът по касация П. Е. И. не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение № 556/2014г. по гр.д. № 329/2014г. на Кюстендилския районен съд и делото е върнато на последния за ново разглеждане с указания за конституиране на всички етажни собственици от ЕС на главен вход на сградата /подробно описана/.
Въззивният съд е приел, че предявеният срещу Ц. И. срещу П. И. иск е по чл.109 ЗС – за осъждането и да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в заключване на общата врата, находяща се на входната площадка на жилищната сграда и водеща към зимничните помещения в нея, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху общите части на притежаваната в етажната собственост сграда – врата и стълбище, водещи към зимничните помещения. В отговора по чл.131 ГПК ответницата е направила възражение, изключващи правото на собственост на ищеца в процесните общи части с довод, че след осъществено от нея преустройство въз основа на разрешение за строеж, те са изгубили статута си на общи части по предназначение и е приложима хипотезата на чл.38,ал.2 ЗС. При това положение спорът за тези общи части следва да се разреши с участието на всички етажни собственици. Те са задължителни другари както в производството за установяване, че определено помещение в сградата представлява обща част, така и при въведеното възражение в този смисъл.
Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Така поставените от касатора въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. За приложимостта на тази разпоредба не са развити релевантни доводи, а именно че разгледаните от въззивния съд правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото т.е. за разглеждането на тези въпроси да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и. В случая въззивният съд с оглед релевираното от самата касаторка възражение за промяна характера на общите части, е приел, че в качеството си на задължителни необходими другари в процеса трябва да участват останалите етажни собственици. По тези въпроси е налице задължителна за въззивния съд практика,която е съобразна от него – решения на ВКС №123/2103г. по гр.д.№940/2012г., ІІ г.о. и №184/2014г. по гр.д.№7419/2013г., І г.о. Според тях спорът дали частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, са общи само на лицата, чиито помещения обслужват, както и спорът дали даден обект е обща част, следва да бъде разрешен еднакво спрямо всички етажни собственици. В производство по предявен иск за установяване, че определено помещение в сграда – ЕС представлява обща част, както и при направено възражение в процеса, че спорният обект е обща част, етажните собственици са задължителни другари.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане касационната жалба по същество. Няма данни за направени от ответника по касация разноски за настоящото производство, поради което не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 69 от 17.03.2015г. по гр. дело № 33/2015г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: