О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
С., 15.06.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4315/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение №75 от 21.07.2017 г. по в. гр. дело № 183/2017 г. на Бургаския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №570 от 30.03.2017 г. по гр. дело №383/2016 г. на Бургаския окръжен съд, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Б. Л. Х.,град Б., обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 З., в размер на 8000 лв.
Ответникът по касационната жалба Б. Л. Х., [населено място], не е взел становище по касационната жалба.
В. съд е приел за установено по делото, че на Б. Л. Х. е било повдигнато обвинение и същият е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.308, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2, вр. чл.93, т.20 НК, с постановления на Окръжна прокуратура – Б.. С присъда от 31.05.2012 г., постановена по нохд №229/2012 г. на Специализирания съд-С., влязла в сила на 16.09.2013 г., Б. Х. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинения. Оправдателната присъда, постановена от Специализирания наказателен съд, е била протестирана пред Апелативния специализиран наказателен съд, както и постановеното от последния решение, с което е била потвърдена оправдателната присъда, е обжалвано пред ВКС.
Трябва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратура на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 З.. Наказателното производство от привличането на Б. Х. в качеството на обвиняем и до приключването му с влязла в сила оправдателна присъда е продължило 3 години, 5 месеца и 7 дни. В съдебната фаза на наказателното производство са проведени общо 5 съдебни заседания като Х. се е явявал лично във всичките, съответно при разглеждане на наказателното дело пред Специализирания наказателен съд, пред Апелативния специализиран наказателен съд и пред Върховния касационен съд. Наказателното дело №1484/20141 г. на БОС е образувано по внесен срещу Б. Х. и А. К. обвинителен акт през м. октомври 2011 г., като с разпореждане от 18.11.2011 г. на съдията докладчик е прекратено наказателното производство и делото върнато на Б. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. След това обвинителен акт е внесен на 21.02.2012 г. в Специализирания наказателен съд срещу Х. и посоченото по-горе лице, като по отношение на всички останали обвиняеми по досъдебното производство, наказателното производство е приключило с одобрени от съда споразумения, сключени между Прокуратурата и всеки един от останалите подсъдими. Досъдебното производство е образувано с постановление на Районна прокуратура-Б. от 29.04.2009 г. срещу виновно лице, за извършено престъпление по чл.308, ал.2, вр. ал.1 НК. В. съд подробно е описал и взел под внимание процесуално-следствените действия, както и броя на съдебните заседания, като е счел, че не може да се направи извод за голям интензитет на действията проведени спрямо него както в досъдебна, така и в съдебна фаза на наказателното производство. Кредитирал е показанията на разпитаните свидетели, посочени от ищеца, от които е приел за установено, че Б. Х. в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение от Прокуратура на РБ е претърпял морални вреди, изразяващи се в преживян стрес, непрекъснато притеснение за изхода от делото, ограничил е контактите си със своите познати, влошил е отношенията си с най-близките си хора, станал е много раздразнителен и дори агресивен и се е изнесъл от семейното жилище, в което е живеел със свидетелката П. и малолетното си дете, родено от съвместното им съжителство, за да не се травмира детето, тъй като то е било очевидец на извършеното претърсване от разследващите органи. Свидетелите установяват още, че преди да бъде образувано наказателното производство срещу него, той бил много ведър, лъчезарен, общителен, имал е много приятели, а още след освобождаването му от ареста е бил напълно променен, дори и визуално, станал затворен – нещастен, много раздразнителен, преустановил е дейността си като ЕТ, от която единствено получавал доходи за издръжка на семейството си, тъй като търговската дейност упражнявана от него била свързана с чести пътувания в страните от ЕС, но наложената му от прокурора административна мярка „забрана за напускане пределите на РБ“ е довела до невъзможност да работи. От показанията на посочените свидетели, а също и от приложения по делото протокол за претърсване и изземване въззивният съд е приел за установено, че осъществената процесуална принуда срещу Б. Х. е оказала сериозно отражение и затруднение на търговската дейност осъществявана от фирмата на неговата майка. Х. е изпитвал чувства на унижение, оскърбление, притеснение, напрегнатост, потиснатост и раздразнение.
Направен е извод за наличие на причинна връзка между незаконно повдигнатото и поддържано от Прокуратура на РБ обвинение на Б. Л. Х. и претърпените от него морални вреди. За безспорно установено е прието, въз основа на представените по делото разпечатки от сайта на Българското национално радио от 07.03.2012 г. и от сайта C..bg, че публично е разгласено воденото срещу Б. Х. наказателно дело в Специализирания наказателен съд, като е публикувано името му, както и престъпленията, за които са му повдигнати обвинения. Не са представени доказателства, че информацията за тези публикации е предоставена от Прокуратура на РБ, още повече, че съгл. чл.20 НПК съдебните заседания са публични, поради което не може да бъде забранен достъпа на представителите на медиите в съдебната зала. Не са кредитирани показанията на разпитаните свидетели, които твърдят, че информация в медиите е била публикувана още към момента на извършване на претърсването и изземването в офиса на фирмата на майката на ищеца и задържането му в ареста, тъй като такива доказателства не са представени по делото.
Наказателното производство е протекло в разумен срок, с оглед на неговата фактическа и правна сложност – 3 години и 5 месеца, от които 2 години и 2 месеца досъдебно производство и 1 година и 3 месеца съдебно производство. Отчетено е, че в случая се касае за разследване на организирана престъпна група от 6-ма обвиняеми по две тежки обвинения, за част от които са подписани споразумения с Прокуратура на РБ, одобрени от съда. Неприятните, стресиращи изживявания за ищеца са започнали от 09.04.2010 г., когато е извършено претърсване и изземване от офиса на фирма „С.“ и е бил задържан с постановление на ОП за 72 часа, и непосредствено след този момент е привлечен в качество на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.93 т.20 НК.
В. съд е анализирал обстоятелствата, имащи отношение към прилагането на законовия критерий за справедливо репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение, като е съобразил, че наказателното производство, завършило с оправдателна присъда, не е било в такава степен стресова ситуация, причинила неблагоприятните изживявания, предвид предишно осъждане. Отчел е липсата на настъпили някакви увреждания на физиката и на психиката на ищеца, извън обичайните.
При определяне размера на обезщетението, съобразявайки се с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е приел, че за обезщетяване на неимуществените вреди причинени на ищеца от незаконно образуваното и водено срещу него наказателно производство е достатъчна сумата от 8000 лв. като този размер на обезщетението съответства на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за живот в страната към момента, в който са търпени моралните вреди. Размерът на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената принуда.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът твърди едновременно наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Сочи се противоречие със следната практика на ВКС: ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК /т. 3 и т. 11/, ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК. Уточнено е, че не става дума за различни по размер обезщетения, за различни случаи, които по начало не са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост на касационната жалба по чл. 280, ал. 1 ГПК, а за императивно правило, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи при причинна връзка между незаконно обвинение в извършването на престъпление и претърпените в негово следствие вреди. В случая липсват в пълнота мотиви относно наличието на всички обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид, както и причинната връзка между незаконността на обвиненията /всяко едно от тях/, за които деецът впоследствие има влязла в сила оправдателна присъда и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий на чл. 52 ЗЗД за справедливост при присъждане на обезщетението.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №75 от 21.07.2017 г. по в. гр. дело № 183/2017 г. на Бургаския апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, предвид липсата на специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Въпросът по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, но същият е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително цитираните от касатора решения. Б. е практиката на ВКС, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към характера и степента на увреждането, в т.ч. обстоятелствата, при които то е осъществено, последиците, вкл. продължителност и интензитет на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение, общественото възприемане на справедливостта при конкретен етап от развитие на обществото, икономическите условия в страната. Налице е многобройна непротиворечива практика на Върховния касационен съд относно релевантните при определяне на дължимото обезщетение въпроси, респективно какви са критериите за определянето му – напр. решение № 29 от 27.03.2017 г. по гр. дело № 2788/2016 г. на ІІІ г.о., решение № 39 от 22.02.2016 г. по гр. дело № 4374/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 180 от 19.10.2015 г. по гр. дело № 860/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 223 от 12.01.2017 г. по гр. дело № 5599/2015 г. на ІV г.о., решение № 232 от 29.10.2014 г. по гр. дело № 754/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 219 от 02.12.2014 г. по гр. дело № 1325/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 29 от 05.03.2012 г. по гр. дело № 170/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 302 от 04.10.2011г. по гр. дело № 78/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 144 от 19.12.2014 г. по т.д. № 3761/2013 г. на І т.о. и др.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №75 от 21.07.2017 г. по в. гр. дело № 183/2017 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.