О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр. София, 17.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1792/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Т. от [населено място] срещу решение № 2181 от 18.11.16г., постановено по гр.д.№ 2938/16г. на Софийския апелативен съд, VІІ с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 1950 от 07.03.16 г. по гр.д.№ 19196/14г. на Софийския градски съд, VІІ с-в, в частта, с която е уважен предявеният установителен иск за собственост и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявения от Д. Г. Т. против Г. А. С. иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение на апартамент, заемащ първия етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], застроен на 97 кв.м., заедно с прилежащото му зимнично помещение и 43/100 ид.части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ VІ-23-а, в кв.206-в по плана на [населено място], м.”К. село-Б.”.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с нот.акт № 77/02г. ищецът в първоинстанционното производство Д. Г. Т. е продала процесния имот на ответника Г. А. С. за сумата 10 000 щатски долара, като при сделката се е легитимирала като негов собственик по дарение от нейните родители от 1975г. На 16.01.2004г. Г. С. е била въведена във владение на имота от съдебен изпълнител, за което е съставен протокол от същата дата. В периода 2005г.-2014г. между страните са водени няколко граждански дела за процесния имот като с решение по гр.д.№ 2965/05г. на СРС, 30 с-в, влязло в сила на 16.06.09г., е отхвърлен предявеният от Д. Т. установителен иск за собственост; с решение по гр.д. № 370/07г на СГС, 6 с-в, влязло в сила на 27.05.13г. са отхвърлени исковите претенции по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, а с решение по гр.д.№ 3827/06г. на СГС, 8 с-в, влязло в сила на 24.04.14г. – тези по чл.27, вр. чл.30 ЗЗД. След извършения въвод във владение, на 01.02.2004г. ищцата отново се настанила в имота заедно със своя баща като сменила патрона на жилището и от тогава живее в него.
При тези фактически данни въззивният съд е приел исковата претенция за неоснователна по съображения, че придобивната давност на ищцата е била прекъсвана два пъти на основание чл.116, ал.1, б.”в” и б.”б” ЗЗД, вр. с чл.84 ЗС – първия път с предприемането на действия за принудително изпълнение и чрез възражение по гр.д.№ 2965/05г. на СРС, в производството по което Г. С. е възразила че тя е собственик на имота и е представила нотариалния акт от 2002г., който я легитимира като такъв, което е довело до отхвърлянето на иска и от влизане в сила на това решение на 16.06.09г. е започнала да тече нова давност, която и понастоящем не е изтекла. Изложени са и допълнителни съображения за неоснователност на иска и при хипотезата, при която придобивната давност не е била прекъсната с възражение, а именно, че след въвода във владение през 2004г. Д. Т. си е възвърнала владението върху имота по скрит начин и при липсата на категорични данни от кога на ответницата е станало известно това обстоятелство не би могло да се приеме, че 10-годишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС е изтекъл.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите за характера на правораздавателната дейност на въззивната инстанция, какво следва да бъде съдържанието на въззивното решение и за задължението на тази инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет на делото, които са решение в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата Г. А. С. изразява становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в приложимата редакция преди изменението, обн. ДВ, бр.86/27.10.17г., с оглед датата на подаване на касационната жалба – 19.01.17г./.
Поставените от жалбоподателката процесуалноправни въпроси не са решени в противоречие с посочената от нея практика на ВКС и ВС – ТР № 1/01г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 7/65г., тъй като в случая изискванията за излагане от въззивната инстанция на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, респ. за обсъждане на доводите на страните и доказателствата по делото относно релевантните за спора факти са спазени. В допълнение следва да се отбележи, че първият въпрос се поставя от касатора относно обстоятелството как следва да процедира въззивният съд когато правните му изводи съвпадат с тези на въззивнната инстанция и във връзка с твърдението му, че въззивният съд е посочил в решението си, че изцяло споделя изводите на първата инстанция и затова не следва да ги преповтаря, което не съответства на данните по делото и мотивите на съда. Вторият въпрос е поставен във връзка с направено изложението оплакване, че въззивният съд не е обсъдил направено в отговора на исковата молба твърдение на ответницата, че е предприемала опити за въвод във владение на процесния имот, но те са осуетявани от ищцата и нейните родители, без да сочи какво значение имат тези обстоятелства за крайните изводи на съда за неоснователност на предявения иск.
Представеното Р № 401 от 12.0112г. по гр.д.№ 895/10г. на ВКС, І г.о., отнасящо се до въпросите за спиране и прекъсване на придобивната давност, не следва да се обсъжда, тъй като в разрез с давените с ТР № 1/09г., т.1 на ОСГТК на ВКС разяснения във връзка с него не е формулиран никакъв правен въпрос, нито касаторът сочи в какво точно се изразява противоречието между обжалваното и това решение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая въпросът дали придобивната давност е била прекъсната с възражение сам по себе си не обуславя изхода на спора, тъй като въззивният съд е изложил и съображения за неоснователност на иска независимо от това обстоятелство.
С оглед изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 2181 от 18.11.16г., постановено по гр.д.№ 2938/16г. на Софийския апелативен съд, VІІ с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: