3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София,17.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3047/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. М. Й., действаща чрез своя процесуален представител адв. Т. Я., против решение № 7 от 27.01.2014 г. по в.гр.д. № 528/2013 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 6/74 г., тъй като съдът не е изследвал дали жалбоподателката е имала качеството на владелец или на държател на недвижимия имот, за ползването на който се търси обезщетение, както и на ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за съдържанието на понятието ” периодично плащане” по смисъла на чл. 11, б. ”в” ЗЗД. Поради това се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба, подаден от ответника по касация “В. – юг Потребителна кооперация” чрез неговия процесуален представител адв. Н. Т., се изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1365 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 163/2012 г. на Окръжен съд – Варна, с което З. М. Й. е осъдена да заплати на “В.- юг Потребителна кооперация” със седалище и управление [населено място], сумата 30 000 лв., част от цялото вземане в размер на 34 000 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е лишен поради недобросъвестното владение, упражнявано от ответницата за периода 31.05.2007 г. – 27.01.2011 г. върху собствения на ищеца недвижим имот, представляващ магазин на един етаж с площ 122.51 кв.м, ведно с разположената под същия магазин изба с площ 127.49 кв.м, находящи се в североизточната част на дворното място, съставляващо УПИ І- 282 в кв. 11 по плана на [населено място].
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 87, т.V, нот. дело № 883/ 15.11.2002 г. Потребителна кооперация “ В. юг” продала на Ц. Я. Й. описания по- горе недвижим имот. С влязло в сила решение № 92 от 16.05.2007 г. по гр.д. № 575/06 г. на ВКС, ТК, І о., е прогласена нищожността на този договор. Преди предявяване на иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД от Потребителна кооперация “В. юг”, с нотариален акт № 110, т. ІV, дело № 710 от 26.09.2003 г., Ц. Я. Й. и съпругът й М. И. Й. продали този имот на А. Н. П.. На 31.05.2007 г., с нотариален акт № 127, т.І, дело № 111/2007 г. , А. П. продала имота на ответницата по настоящото дело З. М. Й.. Към момента на сключване на договора за покупко- продажба, купувачката е била малолетна и при извършване на сделката е била представлявана от своята майка и законен представител Ц. Я. Й.. С решение по гр.д. № 6323/08 г. на Варненския районен съд, потвърдено от Варненския окръжен съд и влязло в сила на 20.07.2012 г. З. Й. е осъдена да предаде на “В. – юг Потребителна кооперация” владението върху магазина и избата под него.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че през исковия период ответницата е имала качеството на недобросъвестен владелец на имота. Тъй като към момента на придобиването му тя е била непълнолетна, добросъвестността следва да се преценява с оглед знанието или незнанието на нейния законен представител относно наличието на собственост у продавача по сделката. В случая законният представител на ответницита- нейната майка Й. М., е била страна по иска за прогласяване нищожност на договора, с който “В. юг- Потребителна кооперация” се разпоредила с имота през 2002 г., следователно след влизане на решението в сила на 16.05.2007 г. вече е знаела, че този договор и сключеният през 2003 г. договор за продажба не са произвели вещнопрехвърлително действие и продавачката А. П. не е станала собственик на имота. Оттук е заключил, че като недобросъвестен владелец ответницата дължи на собственика – “В. юг Потребителна кооперация” обезщетение за ползите, от които го е лишил, в размер на средния пазарен месечен наем. Изслушана е била пред първата инстанция съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че средната пазарна наемна цена, която ищецът би могъл да получи за периода 31.05.2007 г. до 27.01.2011 г., когато ответницата е отстранена от имота, е в размер на 34 276 лв. По тези съображения заявеният като частичен иск за обезщетение в размер на 30 000 лв. е намерен за основателен и уважен.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Доколкото по делото е безспорно установено, че с нотариален акт № 127/07 г. жалбоподателката е закупила недвижимия имот, т.е че владението е установено на правно основание, годно да я направи собственик, и предвид разпоредбата на чл. 69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, не е имало основание съдът да подлага на съмнение качеството й на владелец. Още повече, че при разглеждане на делото в двете инстанции нито тя, нито ищецът са твърдяли да е установила владение върху имота въз основа на друг акт, различен от сключения през 2007 г. договор за покупко- продажба, за да се коментира дали е владяла за себе си или за другиго. Отделно от това, доводът, че в нарушение на указанията, дадени в т.1 от ППВС № 6/74 г. съдът не е изпълнил задължението си да изясни дали жалбоподателката не е била обикновен държател, а не владелец на имота, противоречи на поддържаната от нея теза, включително и в касационната жалба, че е била добросъвестен владелец, защото нотариалният акт, от който черпи права, е валиден и представлява годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС. С оглед тази защитна теза спорът в двете инстанции по същество се е концентрирал около характера на владението – било ли е то добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС с оглед на това дали при сключване на договора /при възникване на правното основание/ купувачът не е знаел, че придобива от несобственик. Прието е, че тъй като към този момент жалбоподателката е била малолетна, релевантна за добросъвестността е липсата на знанието за това обстоятелство от нейния законен представител, а той в случая е знаел, че праводателката по договора не е собственик.
Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречието му с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Пояснено е, че отличителна разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, т.е. когато когато падежът е предварително определен. Тази практика е изцяло неотносима към настоящия казус. Обезщетението за ползване на чужд имот няма тези характеристики. Обстоятелството, че според възприетия в съдебната практика подход, то се съизмерва със средно месечния пазарен наем за вещта, който собственикът би могъл да получи за нея, не го приравнява на вземане по наемно правоотношение.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 27.01.2014 г. по в.гр.д. № 528/2013 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: