О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 18.10. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 798 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата Г. К. Г. срещу Решение № 360 от 12.12.2018г. по в.т.д.№ 592/2018г. на АС Пловдив, с което е потвърдено решението по т.д.№ 323/2016г. на ОС Стара Загора в частта, с която първоинстанционният съд е обявил за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Екстрийм“ЕООД/н/: сделката, извършена с нот.акт № 170, том І по нотариално дело 146/2014г. на нотариус с рег.№ 381 на Нотариалната камара, на основание чл.647,ал.1,т.3 ТЗ – тъй като даденото по нея от продавача значително надхвърля по стойност полученото и Г. К. е осъдена да предаде в масата на несъстоятелността собствеността и владението на описания в нотариалния акт имот; признал е за нищожен поради невъзможен предмет – чл.26,ал.2,предл първо ЗЗД договора, сключен с нот.акт № 75, том ІІ по нотариално дело № 237/2014г. на същия нотариус поради невъзможен предмет в частта, с която са продадени паркоместа.
С касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част като неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради очевидна неправилност.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, се иска допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите:
1/Достатъчен ориентир ли и данъчната оценка на имота за стойността му при случай, че същият не е бил завършен, за което са събрани доказателства по делото и следвало ли е да се отчетат извършените от купувача значителни по обем и стойност довършителни работи;
2/Дали при нищожна сделка поради невъзможен предмет би могъл да бъде уважен ревандикационен иск за предаване на владението на този предмет, който не съществува в правния мир.
Наличието на допълнителната предпоставка е обосновано с довода, че „произнасянето по тези въпроси от ВКС би било от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съображения за основанието за наличието на предпоставката за допускане на обжалването по чл.280,ал.2, предл.последно ГПК поради очевидна неправилност не са изложени.
В писмен отговор ищецът синдикът на „Екстрийм“ЕООД/н/ оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за безспорно установено от фактическа страна, че предмет на иска по чл.647,ал.1,т.3 ТЗ е недвижим имот – самостоятелен обект в сграда – апартамент № 3 с площ от 80.85кв.м. със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в гр. Стара Загора,[жк], [улица] който „Екстрийм“ЕООД е продало на Г. Г. на 14.05.2014г. За безспорно е прието и че възмездната сделка е сключена в сроковете, визирани в разпоредбата на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ – след обявената от съда дата на неплатежоспособност /30.04.2014г./ и в двугодишния срок от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност /14.08.2014г./. Обсъдено е, че продажната цена, вписана в нотариалния акт е 10 000лв., а данъчната оценка, също посочена в акта, е 67 657лв. Кредитирано е заключението на техническата експертиза, съгласно което пазарната стойност на апартамента към датата на сделката е 63 215 лева. От правна страна е прието, че отразената в нотариалния акт пазарна цена е повече от шест пъти по-ниска от пазарната цена на имота към датата на продажбата, поради което даденото по сделката от несъстоятелния длъжник значително надхвърля по стойност полученото. По повод възражението на ответницата, че е закупила имота в незавършен вид въззивната инстанция е изложила съображения, че не са ангажирани доказателства нито за обема, нито за стойността на довършителните работи, нито е посочен размерът на допълнителна строителна себестойност. С оглед извода за основателност на иска за обявяване за недействителна на основание чл.647,ал.1,т.3 ТЗ сделката за продажба на апартамента, е уважен и искът по чл.108 ЗС. По отношение на втората атакувана сделка, обективирана в нот.акт № 75 от 04.07.2014г., чийто предмет са три паркоместа в поземления имот, в който е застроена жилищната сграда в гр. Стара Загора, въззивната инстанция е приела, че паркоместата представляват прилежаща площ към жилищна сграда в режим на етажна собственост и съставляват общи части, които не могат да се прехвърлят отделно от главната вещ, към която принадлежат. Счетено е, че сделката с тях не може да породи вещно-прехвърлителен ефект поради правна невъзможност на предмета й, поради което е уважен и искът по чл.26,ал.1 ЗЗД и сделката, извършена с нот.акт №75 по нотариално дело № 2372014г. е обявена за недействителна по отношение на кредиторите по на несъстоятелността поради невъзможен предмет. Уважен е и предявеният ревандикационен иск за предаване в масата на несъстоятелността на собствеността и владението та частта от поземления имот, определена като паркомясто №15, №16 и №17.
Невъзможността да бъде допуснато касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос произтича от неговата хипотетичност, от неговата не-правна характеристика. Въпросът е поставен условно и е предпоставен от фактическите твърдения на касатора, че „имотът не е завършен, за което са събрани данни по делото и е следвало да бъдат отчетени извършените от купувача значителни по обем и стойност довършителни работи“. Основателността на тези твърдения изрично е отречена в обжалваното решение като въззивният съд ясно е посочил, че ответницата не е доказала извършването на довършителни работи, нито техния обем и стойност. От значение е обстоятелството, че ответницата не е депозирала писмен отговор и не е ангажирала доказателства в процеса, както и че съгласно чл.ІV от нотариален акт № 170/14.05.2017г. задължението за извършване на довършителните работи /замазка, шпакловка, вътрешни интериорни врати, ВиК и Ел инсталации, дограма/ е поето от продавача и е за негова сметка.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос от изложението следва от обстоятелството, че предмет на касационно обжалване не е частта от решението за уважаването на реванцикационния иск относно обектите, предмет на нотариален акт № 75/04.07.2014г., обективно съединен с иска по чл.26,ал.2 ЗЗД. Ответницата ясно е посочила в касационната си жалба, че обжалва въззивното решение частта за уважаване на иска с правно основание чл.647,ал.1,т.3 ТЗ и обусловения ревандикационен иск по отношение на апартамента, както и решението по иска за признаване за нищожен на договора, сключен с нот.акт № 75/04.07.2014г. Паралелно с това с решението по втория ревандикационен иск не е постановено връщане в масата на несъстоятелността на паркоместата, а е постановено предаване в масата на несъстоятелността на частта от поземления имот с посочен идентификатор, определена като паркомясто №№15,16 и 17 в нотариален акт № 75 от 04.07.2014г.
Необоснована е и въведената допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Приложното й поле следва да бъде аргументирано защо въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Цитирането на законовият текст не съставлява надлежно въвеждане на изискването за установяване наличието на втората/допълнителна предпоставка са осъществяване на факултативния касационен контрол. По отношение на преценката за нееквивалентност на престациите в хипотезата на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ е формирана последователна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, а наличието на такава практика изключва приложното поле на въведената от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Неоснователно е позоваването от касатора на самостоятелното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Отсъстват каквито и да било изложени аргументи защо касаторът счита въззивният акт за очевидно неправилен – страдащ от особено тежък порок. Отсъстват и основания въззивно решение да бъде квалифицирано като очевидно неправилно поради видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, породена от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280 ал. 1 ГПК.
Разноски за производството не се присъжда-синдикът на „Екстрийм“ЕООД/н/ не е доказал такива за настоящото производство.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 360 от 12.12.2018г. по т.д.№ 592/2018г. на АС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: