О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 469
гр.София, 18.12.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4657 по описа за 2018 г.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 366/ 23.10.2018 г. по гр.д. № 3691/ 2018 г., с което Върховен касационен съд, Гражданска колегия, IV-то ГО поради недопустим предмет е върнал касационната жалба на [фирма] срещу решение № 510/ 28.06.2018 г. по гр.д. № 686/ 22018 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението се обжалва от [фирма] с довода, че е върната допустима касационна жалба, тъй като от значение за цената на разгледаните с въззивното решение искове е цялата данъчна оценка на имота, а тя е за 6 096.70 лв.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК); подадена от легитимирана страна (обжалваният акт отрича за жалбоподателя възникването на упражненото право на касационно обжалване на въззивното решение); при спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост; в компетентност на настоящия, друг по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав, но неоснователна. Съображенията са следните:
Върнатата касационна жалба е срещу въззивното решение в частта, с която е прогласен за нищожен като привиден договор за замяна на недвижим имот по н.а. № 83/ 13.06.2007 г. и е обявен за действителен прикрит договор за прехвърляне на 23/ 215 ид.ч. от едно дворно място в [населено място] срещу задължение на [фирма] към И. К. П. за застрояването на имота и прехвърляне на бъдещи обекти в него.
П. състав на ВКС е приел, че посочената от ищеца цена на всеки от тези искове е 3 048.40 лв. – на база данъчната оценка на целия имот (6 096.70 лв.), но в парична оценка, съответна на дела на И. К. П. (23/ 215 ид. ч.), предмет на договора с ответника. Добавил е, че в срока по чл. 70 ГПК въпрос за (различна) цена на иска не е повдигнат от съда или страните, а тя е стабилизирана. Достигнал е до извода, че въззивното решение в обжалваните части е по гражданско дело по искове с цена под 5 000 лв., а чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не допуска касационното обжалване.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. Основният аргумент е в стабилизираната цена на иска (чл. 70 ГПК). Разпоредбата не допуска след изтичане на преклузивния срок (първото по делото заседание пред първостепенния съд) страните или съда да поставят въпрос, че цената на иска за прогласяване на нищожността на договора, респ. за установяване на прикрития договор, е различна от посочената от ищеца, включително на етап касационно обжалване на въззивното решение. В тези хипотези паричната оценка на предмета на делото (чл. 68 ГПК) не следва от паричната оценка на спорното материално право, а е величина, която определят законови правила, в случая – чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите към тълкувателно решение № 3/ 27.10.2014 г. по тълк.д. № 3/ 2014 г. ОСГТК, на които жалбоподателят се позовава.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] срещу определение № 366/ 23.10.2018 г. по гр.д. № 3691/ 2018 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, IV-то отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.