О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 22.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.10.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №5080/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№13513/06.08.2014г.,подадена от Д. Г. К. и И. Д. К.,чрез пълномощника им адвокат Г. К.,против решение №ІV-69 от 25.06.2014г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№781/2014г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №567/12.03.2014г. по гр.д.№9196/2013г- по описа на Бургаски районен съд и вместо него е постановено:отхвърля като неоснователен иска на Д. Г. К. и И. Д. К. да осъждане на ответниците К. Т. К.,Н. Т. К. и Е. Х. Е. да предадат на ищците владението на собствения им недвижим имот:дворно място,съставляващо УПИ VІ-620 в кв.43 по плана на [населено място],Бургаска област,с площ от 560кв.м при описани в решението граници,ведно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 70кв.м и три стопански постройки с оградни стени с площ от 30 кв.м,28 кв.м и 9 кв.м,като са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба К. Т. К.,Н. Т. К. и Е. Х. Е.,чрез пълномощника си адвокат П. Т.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-касационната жалба за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците основават правото си на собственост върху процесния имот,придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, по силата на договор за покупко-продажба,в качеството им на купувачи от продавача А. С. Г.,обективиран в нотариален акт №279,т.2,рег.№2125,н.д.№246/2009г. на нотариус Надежда М.,вписан на 01.09.2009г.,като последният се е легитимирал като собственик на имота на основание завещателни разпореждания от К. и Х. В.,на които ответниците са част от законните наследници,заедно с третите лица Ц. А. К.,М. Д. Г. и Д. Х. Г.-наследници на дъщерята на общите наследодатели П. Х. Г.,починала на 04.09.2009г.,чийто бивш съпруг е праводателят на ищците А. С. Г..Съдът е посочил,че на 02.09.2009г. ищците по настоящото дело са предявили иск срещу А. С. Г.,по който е образувано гр.д.№6130/2009г. по описа на Бургаски районен съд/исковата молба е вписана на 07.09.2009г./,приключило с влязло в сила решение,с което е прогласена нищожността на завещателните разпореждания на К. и Х. В. и е прието за установено по отношение на А. С. Г.,че ответниците са собственици на 2/3 идеални части от процесния имот,като междувременно ищците по настоящото дело са предявили срещу А. С. Г. и иск с правно основание член 135 ЗЗД,по който е било образувано гр.д.№6501/2009г. по описа на Бургаски районен съд,приключило с влязло в сила решение-за отхвърляне на иска за обявяване на относителна недействителност спрямо К. Т. К.,Н. Т. К. и Е. Х. Е. на сключената между К./настоящите ищци/ и праводателя им А. Г. сделка-договор за покупко-продажба на процесния имот.След като е отчел факта,че договорът за покупко-продажба на процесния имот е бил сключен и нотариалният акт вписан,преди предявяване на иска по гр.д.№6130/2009г. по описа на Бургаски районен съд,то правоприемството по отношение на последния е настъпило преди предявяване на иска и няма действие спрямо правоприемниците-настоящите ищци,но само в частта му,с която е уважен предявеният установителен иск за собственост,но не и действието на това решение в частта му,с която е прогласил за нищожни завещателните разпореждания на К. и Х. В..За този си извод,свързан с прогласената нищожност на саморъчните завещания на К. и Х. В.,съдът е изхождал от характера на завещанието като едностранна сделка,поради което нищожността на сделките има действие спрямо всички и в случай,че е установена нищожност на придобитото основание/както е в настоящия случай/,третите лица/последващи приобретатели/ не запазват правата си,дори да са ги придобили добросъвестно и техните права да са вписани преди вписване на исковата молба за прогласяване на нищожността на придобивното основание на праводателя им,като в тази връзка се е позовал на цитираната в решението задължителна съдебна практика на ВКС.В резултат на това,въззивият съд ,след като е отбелязъл,че макар и сключения договор за покупко-продажба на процесния имот между ищците и праводателя им А. Г. да е действителна сделка,то този договор не е породил вещноправно действие,тъй като придобивното основание на праводателя Г./завещателните разпореждания на К. и Х. В./ е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение и ищците,като последващи приобретатели,черпещи права от прогласените за нищожни завещателни разпореждания,не запазват правата си по сключената с Г. сделка.Съдът е стигнал до крайния извод,че ищците не са установили правото си на собственост върху процесния имот,защото сключената с праводателя им А. С. Г. сделка не е породила вещноправно действие,което според съд е достатъчно за неоснователността на заявената претенция и отхвърлянето на ревандикационния иск.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„- въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси,които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона.
1.Въпроси по чл.280,ал.1т.1 от ГПК:Допустимо ли е въззивният съд да основава своето решение на непосочено от въззивниците основание?Приложима ли е в случая разпоредбата на чл.7 ал.1 от специалния ЗВСОНИ,по приложението на което е издадено Тълкувателно решение №1/02.06.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ВКС,ОСГК.”,
след което следват касационни оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила,тъй като според касатора съдът неправилно се е позовал на цитираната в решението му задължителна практика на ВКС,а такава практика не била посочена във въззивната им жалба.В тази връзка,касаторите се позовават на разпоредбата на член 269 ГПК,съгласно която при произнасянето си по въззивната жалба въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата,като сочи т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Така поставения въпрос е неотносим към изложеното в решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.Въззивният съд се е произнесъл по въззивната жалба от настоящите касатори,без да е излязъл извън правомощията си,предвидени в член 269 ГПК.Напротив,за да аргументира своите правни изводи по спора,след като е изложил това в мотивите си,цитирани по-горе,той е свързал тези си изводи като кореспондиращи на установената задължителна практика на ВКС във връзка с разрешения от него спор.За въззивния съд не съществува ограничение за позоваване на такава задъжителна практика,а за него ,с оглед нейния задължителен характер, е налице задължение да се съобрази с последната,тъй като в противен случай това вече ще е основание,при констатирано противоречие с такава,при всички случаи, да е налице хипотезата на член 280,ал.1 ГПК,при евентуалното обжалване постановен съдебен акт от въззивния съд.
По отношение формулирания въпрос от касаторите в точка три от изложението им,а именно/цитирам/:
„3.Въпрос по чл.280,ал.1т.1 от ГПК: Какви са границите на силата на пресъдено нещо на решението по приложеното гр.д.№6130/2009г. на РС Бургас,по което дело е установен порок в придобивното основание на прехвърлителя им А. С. Г.,по отношение на доверителите ми Д. и И. К.,които доказано като страна не са участвали като страна и не са правоприемници по същото дело,а придобивната им сделка е преди завеждането на това дело?
Обжалваното решение на въззивния съд е постановено в нарушение на разпоредбите на чл.297 и 298 ГПК.”
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС-правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос.
Видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,предявеният ревандикационен иск е бил отхвърлен като неоснователен,поради недоказаност на правото на собственост на ищците,настоящи касатори,тъй като сключената между тях и праводателя им сделка за придобиването на имота не е породила вещноправно действие по наведените доводи от въззивния съд, във връзка с установената нищожност на придобивното основание на праводателя Г..Следователно,така формулираният въпрос също е неотносим към решаващите мотиви на съда,а и поставен по този начин е по същество и свързан с направените от касаторите касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК/ в подкрепа на които се цитира съдебна практика на ВКС/,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на обжалвания съдебен акт ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване,в производството по член 290 ГПК.
Ето защо,касационният съд намира,че не е налице твърдяното от касаторите основание по член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението си,касаторите се позовават в точка втора от същото, на наличието на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а именно/цитирам/:
„2.Въпрос по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК:Разполага ли с правомощия за отмяна въззивният съд при „незаконосъобразност” на първоинстанционното решение?По този въпрос не открихме съдебна практика,поради което считаме,че ще е от значение за точното прилагане на закона.”
Според касаторите въззивният съд е излязъл извън правомощията си по член 271,ал.1 ГПК,тъй като на отмяна и постановяване на ново решение по съществено на спора,подлежи само неправилно първоинстанционно,но не и незаконосъобразно първоинстанционно решение,каквато категория бил използвал въззивният съд.
Касационният съд намира,че цитираната от касаторите разпоредба на член 271,ал.1 ГПК е точна и ясна и не се нужда е от тълкуване,още повече че нейното съдържание не кореспондира по никакъв начин с формулирания от касаторите въпрос.Относно правомощията на въззивната инстанция има постановена задължителна практика на ВКС,включително и посоченото във връзка с изложението на касаторите за наличие на основанието по член 280,ал.1,т.1 ГПК-Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК,която съдебна практика не се нуждае от промяна.
На основание член 78,ал.3 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят разноските по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 700 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-69/25.06.2014г. на Бургаски окръжен съд,четвърти граждански въззивен състав,постановено по в.гр.д.№781/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. Г. К. и И. Д. К.,и двамата от [населено място],В. област,да заплатят на К. Т. К.,Н. Т. К. и Е. Х. Е. сумата от 700 лева/седемстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: