О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 28.03.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1759/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [община] дол чрез вр. изп.дл. кмет на общината инж. В. К. против въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 12.10.2011 г., постановено по гр. д. № 520/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Дупнишки районен съд от 30.05.2011 г., постановено по гр. д. № 781/2011 г. в частта, с която е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на Ц. А. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] дол, извършено със заповед № 3/14.02.2011 г. на кмета на [община] дол; Ц. А. П. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност старши експерт „Социални дейности” в [община] дол, а общината е осъдена да заплати на Ц. А. П. на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата 1 516.01 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 15.02.2011 г. до 25.05.2011 г. със законна лихва от 23.03.2011 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 300 лв., а по сметка на Д. сумата 160.85 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът чрез кмета на общината К. С. се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с формулиран въпрос: налице ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на трудови задължения, посочени в длъжностна характеристика на лицето, при условие, че в длъжностната характеристика изрично е посочено, че лицето има и технически функции, а именно-цялостно обслужване на лицата, ползващи социалната услуга в общността Домашен социален патронаж, под което следва да се разбира и разнасяне на храна по домовете на лицата, ползващи тази услуга. Приложени са решения на Варненски районен съд и на Горнооряховски районен съд, за които няма данни да са влезли в сила, както и определение на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК.
За ответник по касация Ц. А. П. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат Ю. С.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Страните са били в трудово правоотношение по силата на срочен трудов договор № 07/22.01.2009 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността старши експерт „Социални дейности” в отдел „Социална политика” на [община] дол със срок „до завръщане на титуляра Р. А.”. Длъжността е в категория персонал по НКПД: специалисти с аналитични и контролни функции в администрацията. В длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност /раздел V, т. 1/ е записано, че следва „да организира и контролира работата по приемането, изписването и цялостното обслужване на лицата, ползващи социалната услуга в общността „Домашен социален патронаж”. Със заповед № 3-73/4.02.2011 г. на кмета на Общината на ищцата е разпоредено и да доставя храна на лицата, ползващи горната услуга. С доклад № 94-К-27/7.02.2011 г. от главен експерт „Човешки ресурси” до кмета на Общината е посочено, че ищцата е отказала да изпълнява вмененото й задължение. Заповедта не е изпълнявана от ищцата за времето от 7.02.2011 г. до 10.02.2011 г. съгласно доклад вх. № 94-К-32/10.02.2011 г. на началник отдел „Социална политика” до вр.изп.кмет на общината. С покана изх. № 94-Ц-05/8.02.2011 г. в срок до 9.02.2011 г. на ищцата са поискани писмени обяснения относно извършеното от нея нарушение на трудовата дисциплина на 7.02.2011 г., изразяващо се в отказ да изпълнява преките си задължения, произтичащи от длъжностна характеристика. Ищцата е представила писмено обяснение вх. № 94-Ц-05/9.02.2011 г., в което е изразила становище, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина и дейността по организиране и контролиране цялостното обслужване на лицата, ползващи услугата „Домашен социален патронаж” не включва и задължението да доставя храна по домовете. На 11.02.2011 г. от ищцата са взети устни обяснения. Със заповед на кмета на общината № 3/14.02.2011 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото й правоотношение за нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ вр. чл. 187, т. 3, предл. 1 и т. 7 КТ, връчена на ищцата на 15.02.2011 г.
При тези данни въззивният съд е приел, че не е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл. 187, т. 3, предл. 1 КТ-неизпълнение на възложената работа. Задълженията, които ищцата е следвало до изпълнява за заеманата длъжност са визирани в раздел V от длъжностната характеристика и съдържанието им е точно и ясно. Задължението да организира и контролира работата по обслужване на лицата ползващи социалната услуга „Домашен социален патронаж” не е равнозначно на фактическото осъществяване на работата по обслужване на тези лица и по-конкретно по разнасянето на храна по домовете им. Промените в организацията на работата в направление „Домашен социален патронаж” не обуславят и не могат да наложат включване на дейности, различни от тези по длъжностна характеристика. Не е извършено и нарушение по чл. 187, т. 7 КТ-неизпълнение на законните разпореждания на работодателя.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не е изпълнено от касатора общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Приложените към жалбата съдебни решения на районния съдилища няма данни да са влезли в сила, поради което не могат да бъдат отнесени към основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението на състав на Върховния касационен съд, ІІІ г. о. № 655/26.05.2011 г. по гр. д. № 238/2011 г., което е постановено в производство по чл. 288 ГПК не е относимо към основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Формулираният с изложението въпрос съдържа фактически неверно твърдение, което не отговаря на действителното съдържание на длъжностната характеристика на ответницата по касация.
Изложението по допустимостта на касационното обжалване е обосновано с оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са относими към предварителното производство по селекция на касационните жалби.
По изложените съображение Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено на 12.10.2011 г. по гр. д. № 520/2011 г. по касационна жалба на [община] дол.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: