О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2188 /2008 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Й. И. против определение от 13.10.2008г. по ч. гр.д. № 2039/2008г. на Варненски окръжен съд, с което 1./ е отменено определение № 10691/22.07.2008г.по ч.гр.д. № 5576/2008г. на Варненски РС за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който тя да предяви против П. М. Я. с правно основание чл. 79 и чл. 231, ал.2 от ЗЗД и чл. 13 от договор за наем от 01.10.2007г. за сумата 24450 лв., представляваща стойност на извършени ремонтни работи в наетия апартамент, 2./ е обезсилена издадената обезпечителна заповед и 3./ е отменено определение от 21.08.2008г. по същото дело на РС, с което частично е отменено обезпечението за цената на иска над 8194,71 лв. до 24450 лв. и е осъдена да плати деловодни разноски в размер на 300 лв.
Жалбоподателката обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на трите основания по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Ответницата по касация П. М. Я. оспорва наличието на основания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. На такова обжалване, съгласно тази алинея подлежат два типа определения: 1./ тези, с които е оставена от въззивен съд без уважение частна жалба, против определение, което прегражда развитието на на делото и 2./ тези, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие.
За да се допусне до касационно обжалване частната жалба, съгласно чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, а.1 от ГПК следва на първо место повдигнатият с нея въпрос – материално правен, или процесуален да е съществен, т.е. от него да зависи надлежното упражняване на правото на иск, или на процесуални права във връзка с това и изхода от повдигнатия с предявяването му спор. Повдигнатият с разглежданата частна жалба процесуален въпрос е “как следва да постъпи въззивният съд, ако забележи недостатъчи в молбата за обезпечение на бъдещ иск – дали следва да остави производството по молбата без движение с указания, или следва да обезсили постановения съдебен акт от първата инстанция”. Този въпрос не е съществен, тъй като от него не зависи крайният извод от спора по същество по предявения иск, а и не се прегражда развитието на процеса по разглеждане на предявеното право. С определението по искането за обезпечение, съдът не дава разрешение по същество нито на предявения иск, нито на други производства в рамките на производството по предявения иск и не прегражда тяхното развитие. Молба за обезпечение може да бъде предявена винаги както за обезпечаване на бъдещия иск до предявяването му, така и в рамките на висящото производство по предявения вече иск. Това е първото основание частната касационна жалба да не се допуска до разглеждане.
Не са налице и основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 от ГПК. Цитираното от жалбоподателката ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т.4 не намира приложение за обезпечителното производство. То се отнася само за исковото производство и за начина на отстраняване на нередовностите на исковата молба, подадена при действието на отменения ГПК, но то не разглежда изобщо обезпечителното производство, а няма място за приложение по аналогия поради различния характер на двете производства. Затова като е приел, че описаният в молбата за обезпечение бъдещ иск е нередовен, въззивният съд не е постановил определение в противоречие с тази задължителна практика на ВКС, поради което не е налице първото основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.
Позоваването на противоречива практика на съдилищата също е неоснователно. С приложеното към изложението определение на Софийски ОС по ч.гр.д. № 1024/2007г. е прието, че нередовностите на исковата молба, макар и да се отразяват върху предпоставките за надлежното упражняване на правото на иск не влияят върху правото на обезпечение, когато първата инстанция не е изпълнила задължението си по изправяне нередовностите на исковата молба. Това определение има приложение в производство по молба за обезпечение във висящо производство по предявен иск. При искане за обезпечаване на бъдещ иск, съдът не би могъл да има задължения по изправяне нередовностите на бъдещата искова молба, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Бъдещият иск обаче, на който се иска обезпечение следва да е достатъчно индивидуализиран по страни, предмет и основание, тъй като се обезпечава конкретен иск, с оглед реализиране на правата по решението, ако той бъде уважен а не абстрактното право на иск, с който може едно субективно право да бъде защитено. Защитата на едно субективно право по някога може да стане с различни искове, но обезпечен е само този, който молителят е посочил, че ще предяви, ако съдът е приел молбата му за основателна. Останалите алтернативни възможни за предявяване искове не се считат обезпечени. Затова бъдещият иск, за който се допуска обезпечение следва да бъде достатъчно индивидуализиран, което налага и точното му описание в молбата за обезпечение, респективно в определението на съда по нея.
Не е налице и третото основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като повдигнатият с частната касационна жалба процесуален въпрос е разрешен в новия ГПК с достатъчно ясна правна норма, която не се нуждае от разясняващо, или корективно тълкуване. Съгласно чл. 395, ал.2 от ГПК, молбата за обезпечение се разрешава в закрито заседание в деня на постъпването й, като законодателят не е предвидил производство по отстраняване на нередовностите й, както е сторил това за исковата молба в чл. 129, ал.2 от ГПК. Смисълът на обезпечението е съдът да се произнесе бързо. С определението по искането за обезпечение, съдът не се произнася по същество. Той може да бъде сезиран отново и друга, редовна молба, по която да се произнесе по друг начин, за разлика от исковата молба, по която съдът се произнася с решението, с което създава сила на присъдено нещо и е недопустимо повторно сезиране на съда със същия иск. Следователно поставеният с частната жалба въпрос е решен от законодателя с ясна процесуална норма и не се налага разглеждане на частната касационна жалба с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения не са налице хипотезите на чл. 280, ал.1т. 1-3 от ГПК, към който препраща чл. 274, ал.3 от ГПК, както поради това, че повдигнатия с нея процесуален въпрос не е съществен, така и защото не са налице нито едно от трите основания по този текст поради което частната касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане по същество частната жалба, подадена от В. Й. И. против определение от 13.10.2008г. по ч. гр.д. № 2039/2008г. на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: