Р Е Ш Е Н И Е
№ 469
гр.София, 30.05.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Б. Илиев гр.д. № 1903/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищеца кооперация „П” – гр. М. и на ответниците В. Г. М., Е. Б. М., М. П. Ц. и Ц. П. Ц. против въззивно решение на Окръжен съд – М. от 21.12.2007 г. по гр.д. № 185/ 2007 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Районен съд – М. от 10.11.2006 г. по гр.д. № 242/ 2006 г., допълнено с решение от 26.02.2007 г., осъждащо В. Г. М., Е. Б. М., М. П. Ц. и Ц. П. Ц. да предадат на ищеца кооперация „П” владението на първи етаж и малка зала от втория етаж на сграда, построена в УПИ ХХVІІ4647 в кв.340 по плана на гр. М. и е отменящо нотариален акт № 1* т. ХІІ, н.д. № 2839/ 2005 г., с който кооперацията е продала описания имот на ответниците. Отхвърлени са исковете, предявени от кооперация „П” – гр. М. против В. Г. М., Е. Б. М., М. П. Ц. и Ц. П. Ц. за предаване на владението върху ? идеална част от горепосочения УПИ и за отмяна на същия нотариален акт в частта, касаеща прехвърлянето на тази част. Ищецът обжалва решението в частта, отхвърляща исковете му, а ответниците – в частта, в която тези искове са уважени.
В жалбата на ищеца кооперация „П” – гр. М. се твърди, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на материалния закон. Разпореждането с недвижими имоти на кооперация можело да стане само с решение на общото й събрание (ОС). В конкретния случай било установено, че такова решение не е вземано. Преди провеждане на ОС ответниците изявили воля да закупят имота, а управителният съвет (УС) на кооперацията дал съгласие за продажба, не за дарение. Поканата за свикване на ОС също не предвиждала възможност за разискване на въпрос за безвъзмездно прехвърляне, а само за възмездно такова. Освен това ОС заседавало от 6 човека, а ЗК не допускал да има кооперация под 7 човека, следователно взетите решения били нищожни. Двама кооператори, разпитани като свидетели, потвърдили, че на ОС не е вземано решение за безвъзмездно прехвърляне на собственост на кооперацията. При тези данни съдът трябвало да приеме, че съдържанието на протокола от ОС на кооперацията, удостоверяващо наличието на такова решение, е опровергано. Вместо това било прието, че решение има и че не е искано отмяната му. Ищецът счита този извод за неправилен, тъй като може да се отменя само валидно взето решение, не и такова, което въобще не е било вземано. Поради това се иска отмяна на въззивното решение в частта, в която исковете са частично отхвърлени и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което същите да се уважат.
Ответниците В. Г. М., Е. Б. М., М. П. Ц. и Ц. П. Ц. не вземат становище по жалбата на ищеца.
В подадената от тях жалба В. и Е. М. считат решението на въззивния съд за недопустимо, тъй като същото било постановено по нередовна искова молба. В същата нямало ясно формулиран петитум. Освен това считат, че липсвал правен интерес от иска, тъй като ищецът не можел да иска обявяване на нищожността на договор, чието сключване сам е предложил. Неправилни били и изводите на съда по същество. Предмет на продажбата били реално обособени части от сграда с търговско предназначение и сделката била валидна. Имало инвестиционен проект за преустройство на част от първия етаж в сладкарски цех. Най-малкото в тази част сделката не можело да се счита нищожна. Освен това дори да била налице нищожност, съдът трябвало да постанови връщане на платената сума по договора, щом връща имота на ищеца. Поради това молят решението на бъде отменено в обжалваната от тях част и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете.
Ответниците М. и Ц. Ц. поддържат в подадената от тях жалба, че решението на въззивния съд е постановено при съществени нарушения на правилата на ГПК. Неправилно било обсъждано заключението на експертизата, прието от първата инстанция, тъй като то не отчитало документи, приети като доказателство от въззивния съд. Неправилно освен това съдът кредитирал заключението на вещото лице З. , тъй като същото било оспорено, а от документите по делото и от отговорите на вещото лице при разпита му ставало ясно, че заключението не е вярно. Отправят искане решението да бъде отменено в частта, уважаваща исковете и същите да бъдат отхвърлени.
Ищецът кооперация „П” не взема становище по тези жалби.
Ответниците В. и Е. М. са подали допълнение към касационната жалба на 24.03.2008 г., когато по отношение на тях срокът за касационно обжалване е бил изтекъл. Ищецът е възразил, че разглеждането на това допълнение е недопустимо, по аргумент от чл.218ж ал.1 от ГПК (отм). Възражението е основателно. Касационната жалба на М. , подадена в срок, не е нередовна. Тя е администрирана и поражда суспензивен и деволутивен ефект съгласно формулираните в нея основания и искане. Допълването на основанията за касационно обжалване след изтичане на срока за подаване на жалбата е недопустимо, предвид преклудирането на възможността за сезиране на касационната инстанция, която се произнася само и единствено по надлежно заявените касационни основания. С оглед на това обсъждането на основанията, въведени допълнително след изтичане на срока за обжалване, е недопустимо.
Жалбите, подадени в срок, подлежат на разглеждане по същество. Съдът, след като обсъди направените в тях доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивното решение е допустимо. Неоснователни са доводите на ответниците М, че същото е постановено по нередовна искова молба. Молбата на кооперация „П”, по която е образувано производството, отговаря на всички изисквания по чл.98 и чл.99 от ГПК (отм.). В нея са изложени обстоятелствата, на които се основава ищцовата претенция – сключване на нищожна сделка, основанията, на които се претендира нищожността (противоречие със закона и невъзможен предмет), установяване на владение върху придобитото по нищожната сделка от ответниците. Формулирано е и ясно искане за защита – ответниците да бъдат осъдени да върнат придобитото по нищожната сделка. Поради това няма основания исковете молба да се счита за нередовна.
Налице е правен интерес от иска. Нищожността е такова правно явление, при което волеобразуването или волеизявата на страна по една гражданскоправна сделка са засегнати толкова сериозно, че тази сделка не поражда никакви правни последици. Правният ред не може да търпи никакви ограничения по отношение на възможността порокът да се констатира от съда. Това може да поиска всеки с правен интерес, като страната, чиято воля е засегната, има такъв интерес във всички случаи, на още по-голямо основание от третите лица. Поради това предявеният иск, който предпоставя обсъждане на валидността на прехвърлителна сделка с отчуждител ищеца по делото, се явява допустим.
Поради това спорът следва да се разгледа по същество.
Прието е от въззивния съд за установено по делото, че на 15.08.2005 г. кооперацията-ищец, чрез председателя на УС продала на ответниците В първи етаж от процесната сграда и малката зала от втори етаж, заемаща ? ид.ч. от него. Със същия нотариален акт на ответниците била прехвърлена безвъзмездно ? ид.ч. от дворното място, в което е построена процесната сграда. Преди сключване на договора двамата ответници отправили писмено искане за продажба на имота до УС на кооперацията, който свикал ОС за вземане на решение по това предложение на 03.08.2005 г и при дневен ред закупуване на обектите. За проведеното ОС е съставен протокол, в който е удостоверено, че на ОС са присъствали всички членове на кооперацията (шестима) и че е взето решение да се продадат процесните първи етаж и малка зала, както и да се отстъпи безвъзмездно собствеността върху ? ид.ч. от дворното място, в което се намира сградата. Протоколът е подписан от председателя на кооперацията и от протоколчика на ОС. Първият етаж от сградата обаче и малката зала от втория етаж не са самостоятелни обекти по смисъла пар.5 т.39 от ДР на ЗУТ. На първия етаж част от помещенията функционират като „сладкарски цех” въз основа на одобрени книжа за промяна на предназначението. Отделните помещения, групи помещения и първия етаж на сградата нямат самостоятелно функционално предназначение нито самостоятелно, нито като цяло. Същото важи и за обособения сладкарски цех, тъй като производствените и сервизните помещения не са функционално свързани. Връзката между тях става чрез други помещения, които не припадат към цеха.
При тези данни въззивното решение в частта, в която се приемат за неоснователни доводите за нищожност на процесната сделка поради противоречие със закона, е правилно. Жалбата на ищеца е неоснователна. Вярно е изложеното в нея твърдение, че разпореждането с недвижими имоти на кооперация можело да стане само с решение на общото й събрание но не е вярно твърдението, че такова решение не е вземано.становяването на факта на гласуване на решението е извършено с изходящ от самата кооперация документ. Става въпрос за протокола на проведеното на 03.08.2005 г ОС на кооперацията, който е подписан от нейния председател и от протоколчик. Така съставеният документ има значението на писмено доказателство, изготвено и подписано от страна в процеса – кооперация „П”. Тъй като не се твърди, че подписите са неистински, нито пък че документът е подправен, той се ползва с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл.144 от ГПК (отм.). Същият доказва, че автор на изявленията в документа са съставителите на същия. Следователно на проведеното ОС е взето решение с посоченото в протокола съдържание. Опровергаването на това съдържание не може да стане успешно с разпит на свидетели. Няма никакво значение, че ответниците изявили воля да закупят имота и че УС на кооперацията обсъждал само въпроса за продажба на имот, не и за дарение, нито какво е било съдържанието на поканата за свикване на ОС. Самото ОС, щом са присъствали всички членове, може да взема всякакви решения единодушно включително по въпроси, невключени в дневния ред. Ирелевантно е дали дневния ред е бил променен изрично – самото единодушно решение обективира волята на ОС за такава промяна.
Що се касае до въпроса, че ОС заседавало в състав от шестима член-кооператори, то това не е основание за нищожност на решението на ОС, а само за неговата отмяна. Вярно е, че може да се отменя само валидно взето решение, а не и липсващо такова, само че по делото е установено вземането на твърдяното решение. След като същото не е атакувано по реда, предвиден в ЗК, то е породило последиците си, дори да е било порочно. Следва да се отбележи допълнително, че въпросът за броя на кооператорите не би могъл да е от никакво значение за крайния изход на спора, тъй като този факт не е наведен в исковата молба като основание на ищцовата претенция.
Жалбите на ответниците обаче са основателни.
В частта, в която е прието, че уговорената престация по договора няма възможен предмет, решението е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно е разбирането, че основанието за нищожност по чл.26 ал.2 изр.1 пр.1 от ЗЗД (невъзможен предмет) е налице тогава, когато предметът на сделката не е обособен като самостоятелен обект. Цитираната разпоредба от материалния закон обявява за абсолютни недействителни онези сделки, при които предметът на уговорената престация не е възможен въобще. Става въпрос за предмет, представляващ вещ, действие или бездействие, чието предаване, респ. извършване, е изключено априорно. Когато предметът е възможен по принцип, а само не е обособен към момента на сделката, последната не е нищожна. Аргумент в подкрепа на това разбиране е възможността да се уговори продажба на бъдеща вещ. Няма спор, че такава сделка е действителна, макар предметът й да не съществува към момента на сключване на договора. Обаче се очаква този предмет да възникне, той е възможен и поради това сделката е валидна. По същите съображения при сделка с реална част от недвижими имот възможен предмет на договора са всички тези части от имота, които могат да бъдат обособени като самостоятелен обект. За валидността на сделката няма значение това, дали обособяването е извършено към датата на сключването й. Ако обособяването не е налице, но е възможно да стане, то и предметът на сделката е възможен, респективно не са налице основания за обявяването на същата за нищожна. Ето защо са налице твърдяните основания за отмяна на въззивното решение в частта, в която исковете са уважени.
Тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения на правилата на ГПК, след отмяната касационната инстанция следва да постанови ново решение по същество на спора.
В конкретния случай предмет на сделката, която се атакува в настоящето производство, е уговорен като първи етаж от четириетажна жилищна сграда и малката зала от втория етаж на същата сграда. По отношение на първия етаж съдът намира, че обособяването на такъв като самостоятелен обект на собствен е възможно всякога и че за такова обособяване не са поставени никакви законови пречки. Заключенията на вещите лица по делото в обратния смисъл не са задължителни за съда, а в конкретната хипотеза не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са дадени в нарушение на правилата на логиката. Няма никакви разумни съображения, според които първият етаж от една сграда със стопанско предназначение да не може да бъде обособен като отделен обект на собственост. Това е всякога възможно, при запазване на общите части на сградата, при което възниква етажна собственост. Въпросът за предназначението на този етаж е без значение за валидността на сделката, тъй като спорният въпрос е има ли годен обект на собственост, а не какво е предназначението на този обект. Поради това съдът не възприема дадените заключения и намира, че въпросният етаж е годен предмет на прехвърляне.
Аналогични съображения следва да се изложат по отношение на малката зала от втория етаж на сградата. Видно от приложените по делото архитектурни книжа, тази зала всъщност представлява западната част от етажа и е фактически обособена от източната част. Тъй като сградата е със стопанско предназначение, то няма никаква пречка малката зала, която е функционално обособена от останалите помещения, да бъде прехвърляна с транслативна сделка. Изводът на вещите лица, че тази зала не е функционално самостоятелна, също не се възприема от съда, тъй като от приложеният по делото архитектурен план на етажа е видно, че такова обособяване не само е възможно, но фактически е налице.
Предвид изложеното след отмяна на въззивното решение в тази част следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В частта, в която е отхвърлило предявените искове, въззивното решение не страда от твърдяните в касационната жалба на ищеца основания за отмяна. Същото следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора само ответниците имат право на разноските по делото. Ищецът следва да бъде осъден да им заплати всички разходи в производството и пред трите инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Окръжен съд – М. от 21.12.2007 г. по гр.д. № 185/ 2007 г. в частта, в която са отхвърлени исковете, предявени от кооперация „П” – гр. М. против В. Г. М., Е. Б. М., М. П. Ц. и Ц. П. Ц. за предаване на владението върху ? идеална част от УПИ ХХVІІ-647 в кв.340 по плана на гр. М. и за отмяна на нотариален акт № 1* т. ХІІ, н.д. № 2839/ 2005 г., в частта, касаеща прехвърлянето на тази идеална част.
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд – М. от 21.12.2007 г. по гр.д. № 185/ 2007 г в останалата част, включително допълнението в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от кооперация „П”, гр. М., ул.”В” № 10, ф.д. № 420/ 2004 г на Окръжен съд – М. , против В. Г. М., ЕГН **********, Е. Б. М., ЕГН **********, двамата с адрес гр. М., ул.”П” № 8* и Ц. П. Ц., ЕГН **********, двамата с адрес гр. М., ж.к.”П” № 8 вх. Б ет.8 ап.46, искове за предаване на владението върху първия етаж и малката зала от втория етаж на сграда, построена в УПИ ХХVІІ-647 в кв.340 по плана на гр. М. и за отмяна на нотариален акт № 1* т. ХІІ, н.д. № 2839/ 2005 г., в частта, касаеща прехвърлянето на тези обекти.
ОСЪЖДА кооперация „П”, гр. М., да заплати на В. Г. М. и Е. Б. М. сумата 3 221,64 лв (три хиляди двеста двадесет и един лева, шестдесет и четири стотинки), а на М. П. Ц. и Ц. П. Ц. – сумата 2 095,64 лв (две хиляди и деветдесет и пет лева, шестдесет и четири стотинки) разноски по делото за всички инстанции на основание чл.64 ал.2 от ГПК (отм.).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: