О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр. София, 30.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска т. дело № 60370/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационната жалба на държавата , представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството , чрез областния управител на област Б. против решение №2578/28.12.2015 г. по т.д. № 1826/2015 г. на Апелативен съд [населено място], ТО, 11 състав .
Ответниците по касационната жалба [фирма] / в несъстоятелност/, [населено място] и Г. Д. С. от [населено място], не вземат становище относно допускането на въззивното решение до касационно обжалване и основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, с оглед правомощията му по чл. 288 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима : подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; представено е и Изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК,.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания , с което законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.С цитираното тълкувателно решение като специфични допълнителни основания за допускане на касационното обжалване извън изрично посочените в закона са изведени и вероятната нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение.
В случая с обжалваното решение е обезсилено решение № 1008/05.03.2015 г., постановено по т.д. №68/2014 г. на Окръжен съд Благоевград , с което по отношение на държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е признато за установено , че ответникът Г. Д. С. от [населено място] , не е собственик на поземлен имот с идентификатор 065334.202.30 по кадастралната карта на [населено място] , обл. Б. ,одобрена със заповед РД 18-42/12.09.2005 г. на изп. Директор на АК, изменена със заповед №КД-14-01-427/19.06.2007 г. на началника на СК Б., находящ се м. „Сухо поле” [населено място] с площ от 17 480 кв.м.,урбанизирана територия , с начин на трайно ползване „ за машиностроителна и машинно – обработваща промишленост” и е прекратено като недопустимо производството по отношение на предявения от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството отрицателен установителен иск за признаване, че [фирма] / в несъстоятелност/ не е бил собственик на поземлен имот имот с идентификатор 065334.202.30 по кадастралната карта на [населено място] , обл. Б. ,одобрена със заповед РД 18-42/12.09.2005 г. на изп. Директор на АК, изменена със заповед №КД-14-01-427/19.06.2007 г. на началника на СК Б., находящ се м. „Сухо поле” [населено място] с площ от 17 480 кв.м.,урбанизирана територия , с начин на трайно ползване „ за машиностроителна и машинно – обработваща промишленост”.
С представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът се позовава на недопустимост на въззивното решение в частта, в която е обезсилено първоинстанционното решение, с което е уважен отрицателния установителен иск на Държавата срещу ответника Г. Д. С. относно собствеността на процесния имот с идентификатор 065334.202.30 по кадастралната карта на [населено място] , обл. Б. , като твърди , че в тази част решението не е било обжалвано с въззивна жалба. С оглед на това въззивният съд недопустимо се е занимал с първоинстанционното решение в тази част и го е обезсилил.
Доводите на касатора в тази насока намират опора в данните по делото. Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба единствено от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу първоинстанционното решение само в неговата прекратителна част.Независимо от това въззивният съд се е занимал и с решението, в частта в която е уважен предявения отрицателен иск за собственост на Държавата срещу физическото лице Г. Д. С. като го е обезсилил. Последното сочи на вероятна недопустимост на въззивното решение , поради което в тази част, същото следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Що се отнася до обжалването на въззивното решение в останалата част, следва да се посочи, че не са налице условията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. Досежно решението в тази част касаторът не е формулирал процесуалноправен или материалноправен въпрос с посочената вече характеристика, който да отговаря допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 или 3 ГПК.Вместо това изложението съдържа оплаквания, които касаят неговата правилност . Развива се тезата, че съдът неправилно е приел, че искът срещу „ [фирма] , [населено място] /в несъстоятелност / е лишен от правен интерес, оплаквания ,че в тази част решението е постановено без мотиви, както и че съдът не е следвало да обезсилва първоинстанционното решение, доколкото същото е било прекратително. Тези оплаквания обаче не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство по чл. 288 ГПК, което е предварително и има специфичен предмет, касаещ селекцията на касационната жалба, а не нейната основателност.Обстоятелството, че въззивният съд е обезсилил и на практика повторно прекратил едно вече прекратено производство не е основание за недопустимост на решението , а обуславя неговата неправилност поради допуснато процесуално нарушение.
Липсата на формулиран правен въпрос досежно решението в тази част е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато /т.1ТР №1/109.02.2010 г. ОСГТК/.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2578/28.12.2015 г. по т.д. № 1826/2015 г., с което е обезсилено решение № 1008/05.03.2015 г., постановено по т.д. №68/2014 г. на Окръжен съд Благоевград и е постановено връщане на исковата молба в частта, в която по отношение на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството , е признато за установено , че ответникът Г. Д. С. от [населено място] , не е собственик на поземлен имот с идентификатор 065334.202.30 по кадастралната карта на [населено място] , обл. Б. ,одобрена със заповед РД 18-42/12.09.2005 г. на изп. Директор на АК, изменена със заповед №КД-14-01.427/19.06.2007 г. на началника на СК Б., находящ се м. „Сухо поле” [населено място] с площ от 17 480 кв.м.,урбанизирана територия , с начин на трайно ползване „ за машиностроителна и машинообработваща промишленост”.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
Делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание за разглеждане касационната жалба в частта, в която въззивното решение е допуснато до касационно обжалване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: