О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София,05.10.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 582 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. З. Н., М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 11.03.2010г. по гр.д.№3297/2000г. и поправено с решение №128/28.03.2012г. по гр.д.№1085/2011г. на ВКС,ІІ ГО в частта,с която е отхвърлен предявеният от тях ревандикационен иск за реална част от поземлен имот с пл.№*,к.л. 640 по актуалния кад.план на [населено място], в.з. Д. *-ва ч.,Б. г. от 1975г., целият имот с площ 1025кв.м.,която реална част е с площ от 740кв.м. по буквите А,Б,В и Г по скица на [фирма] от 01.03.2006г.,неразделна част от решението и по касационна жалба на М. С. Т. срещу същото въззивно решение в частта,с която по отношение на нея предявеният ревандикационен иск е уважен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от Й. З. Н.,М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З. касационна жалба се поставя въпроса допустимо и възможно ли е с оглед нормата на чл.172,ал.2 ГПК/отм./ по предявен по реда на чл.108 ЗС иск срещу ответници-съпрузи,които претендират права върху спорния имот в режим на съпружеска имуществена общност по силата на възмездно придобиване от единия съпруг по време на брака,постановеното съдебно решение да бъде различно за тези съпрузи; обвързани ли са процесуалните правоприемници,конституирани в хода на делото по реда на чл.120 ГПК/отм./ от признанието на своя праводател за факта на владение; когато е предявен иск за собственост по чл.108 ЗС и съдът в мотивите на решението е приел и обосновал извода,че ищците са доказали собствеността си върху имота,а ответниците не са придобили претендираните от тях права на собственост върху имота,но по делото няма доказателства ответниците,респ. някои от тях да владеят имота,какво следва да бъде решението на съда в диспозитива-да отхвърли иска за собственост по чл.108 ЗС изцяло или да постанови диспозитив, съответствуващ на изводите в мотивите относно принадлежността на правото на собственост като уважи исковата претенция по чл.108 ЗС в установителната й част,а в осъдителната да я отхвърли; налице ли е нищожност на решението на ПК №871/03.10.1994г. и принадлежи ли само на наследниците на З. Ш. правото на собственост върху процесния имот.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от М. С. Т. касационна жалба се поддържа,че въззивното решение е взето със съществени пороци при формиране на вътрешното убеждение като се тълкуват превратно събраните по делото доказателства,приет е за безспорен най-важният спорен елемент,а именно активната легитимация на ищците по делото, липсата на данни за проведено производство по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, неправилно възприетото от съда индивидуализиране на недвижимия имот с решение на ПК-В. по чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ и спорният момент за възникване на собствеността,като се позовава на пратовиречие с решение №1274/20.10.2003г. по гр.д.№1047/2002г. на ІV ГО на ВКС,с което е разгледан спор за съседния имот пл.№*.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че предявилите иска лица се легитимират като наследници по закон на З. Д. Ш.,който през 1927г./н.а.№129,т.7,н.д.№13141927г./ заедно с братята си В. и Т. Д. Ш. купува 8 дка от нивата на Й. Н. Б.,находяща се в м.”Т. м.”-Д.. С решение №378/21.12.1992г. на наследниците на З.,В. и Т. Д. Ш. е признато правото на собственост във възстановими стари реални граници на нива от 8.4 дка,имоти №№*,*,* от кад.лист 640 от 1962г.,като е прието,че това решение легитимира ищците като съсобственици на имот пл.№*,идентичен с част от имот пл.№* по кад.план от 1962г. По отношение на последващите решения на ПК, признаващи права само на наследниците на З. Д. Ш. върху имот пл.№* е прието,че са нищожни,тъй като към датата на постановяването им ПК не разполага с правомощието сама да изменява или отменява своите решения.
Прието е,че праводателят на ответниците С. В. Ж. е придобил по замяна,извършена от Т. комисия,ливада с площ от 1015кв.м. в м.”Т. м.”,кв.Д.-С. /н.а.№27,том VІІ, н.д.№1515/1975г./,който имот е придобит по наследство след неговата смърт от преживяла съпруга И. Ж.,дъщеря М. Т. и внуци И. В. и С. В. /деца на починалия преди него син Е./ като през 1991г. /н.а.№77/1991г./ И. Ж. е продала на дъщеря си М. Т. по време на брака й с П. Т. своите 4/6 ид.части от имота.
Прието е,че не е установено придобитият по замяна през 1975г. от С. Ж. имот да е идентичен с имот пл.№* по актуалния кадастрален план,с оглед на което е прието,че ответницата М. Т. владее имот пл.№*без правно основание и по отношение на нея предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен. По отношение на останалите ответници е прието,че не е установено да упражняват фактическа власт върху имота,поради което искът по чл.108 ЗС като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Тезата на касаторите Й. З. Н.,М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З. за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса,свързан с приложението на чл.172,ал.2 ГПК/отм./ в производство по предявен по реда на чл.108 ЗС иск не може да бъде споделена.
В мотивите към т.12 на ППВС №2/29.09.1977г.,на което касаторите се позовават действително е прието,че когато се касае до спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност,спорното правоотношение е от такова естество,че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи,които в делото имат положението на необходими другари по смисъла на чл.172,ал.2 ГПК. Това разяснение обаче касае само констатациите за принадлежността на вещното право,но не и фактическите констатации за упражняването на фактическата власт върху имота по смисъла на чл.108 ЗС.Аналогичен извод следва и от анализа на указанията, дадени в т.16 на ТР №1/04.01.2000г. на ОСГК на ВКС,които също касаят само правните изводи от гледна точка на естеството на спорното правоотношение,поради което следва да се приеме,че противоречиво разрешаване на въпроса за последиците от упражняването или неупражняването на фактическата власт върху имота по смисъла на чл.108 ЗС не е налице.
Не може да бъде споделена и тезата за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за обвързващата сила на признанието на наследодателя по отношение факта на владението,тъй като,както вече беше отбелязано,признанието касае осъществяването на конкретен факт с оглед необходимостта от доказването му в процеса,а не с оглед значението му за спорното правоотношение.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос за начина на формулиране на диспозитива на решение по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС при недоказаност на факта на упражняване на фактическата власт върху имота,тъй като отговор на този въпрос вече е даден в производството по делото при постановяване на решение №128/28.03.2012г. по гр.д.№1085/2011г. на ІІ ГО на ВКС.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса за валидността на решение №871/03.10.1994г. на ПК-Д..
Действително в решение №1523/13.08.2003г. на ВКС по гр.д.№1453/2002г. на ІV ГО е прието,че това решение легитимира наследниците на З. Д. Ш. като собственици на целия имот пл.№*,но на първо място следва да се отбележи,че този въпрос не е от значение за крайния изход на спора,доколкото правата на наследниците на З. Ш. да искат предаване на владението са признати за целия имот и в диспозитива на обжалваното по настоящето дело въззивно решение изрично е посочено,че са собственици на цялата присъдена реална част. Освен това очевидно е ,че фактическата обстановка по двете дела е различна-в производството по гр.д.№1453/2002г. не е било представено предходното решение №378/21.12.1992г. на ПК-Д. и съответно наличието на две решения на ПК не е било предмет на обсъждане и преценка от съда,т.е. въпросът за валидността на последващото решение на ПК не е разглеждан.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставения от касатора М. Т. въпрос.
Действително в представеното с изложението решение №1274/20.10.2003г. по гр.д.№1047/2002г. на ІV ГО на ВКС,с което е разгледан спор за съседния имот пл.№* е прието,че ищците не са доказали по категоричен начин правото си на собственост върху претендирания имот като реален обект с площ от 700кв.м.,тъй като тримата братя В.,З. и Т. Ш. са закупили в съсобственост нива от 8 дка и извършеното на името на З. Ш. записване в разписен лист за имот №* не е достатъчно да се установи по категоричен начин правото на собственост върху претендирания имот като реален обект. В настоящия случай обаче съдът е приел,че целият имот с площ от 8 дка,част от който е и процесният,е възстановен на наследниците на братя В.,З. и Т. Ш. и ищците като съсобственици разполагат с правото на иск за целия имот срещу всяко трето лице,което го владее без основание. Искът е уважен поради недоказване идентичността на процесния имот с придобития по замяна от С. Ж. имот,а в тази насока доводи за основание за допускане не се сочат.
Поради това според настоящия състав следва да се приеме,че поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
С оглед изхода на спора настоящият състав приема,че разноски в настоящето производство не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.03.2010г. по гр.д.№3297/2000г. по описа на СГС,ІІ-А въззивно отделение,поправено с решение 0128/28.03.2012г. по гр.д.№1085/2011г. на ВКС,ІІ ГО.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: